Резюме. Статията предлага едно възможно решение за интегриране на новите технологии в обучението по български език и литература в VII клас и за прилагане на интердисциплинарния подход в уроците за преговор и обобщение. Представя се алтернатива на традиционните методи за преподаване, репродуциране, преговор и обобщение чрез упражнения, предложени в учебници и учебни помагала. Очертава образа на учителя модератор и фасилитатор.

Ключови думи: digital technologies; education; linguistic competences; digital competences

През последните години в живота на човека навлизат все повече и по-модерни технологии, които, от една страна, улесняват бита му, но от друга – го лишават от насъщно необходими за тялото и духа потребности: от движение, физическа активност, реално, живо общуване с другите и с природата, развитие на въображението, сетивата, словото, емоциите... Независимо от това обаче медийната грамотност се счита за ключово умение в референтната рамка за учене през целия живот наред с езиковите и математическите умения.

Учените алармират, че децата от 6- до 16-годишна възраст прекарват средно по 6 часа дневно пред всякакви екрани. Че „новите родители“ (над 21-годишните) посвещават над 20 000 часа на телевизионни предавания, над 10 000 часа – на компютърни игри; над 1000 часа – на мобилните комуникации; изпращат и получават над 200 000 SMS; в същото време прекарват под 5000 часа в четене на книги. Тази хегемония на новите технологии в живота на съвременните възрастни се отразява и на формирането на мисленето, световъзприемането и цялостното личностно развитие на децата. Те навлизат в твърде ранна възраст в дигиталния свят, започват да използват различни устройства на 3 – 4-годишна възраст. Допитване на ООН до родители от цял свят показва, че преобладаващото мнозинство родители, включително и от страните в Африка, смятат, че детето трябва да седне пред компютъра на 5-годишна възраст. Умението за работа с компютър вече е абсолютна необходимост за почти всяко работно място. А ранният опит е в основата на добрата дигитална компетентност и умението на детето да се грижи за собствената си безопасност в интернет. От друга страна, според голяма част от психолозите за децата в училищна възраст „преяждането“ с новите технологии често води до апатия към учебния процес. Проблемът е сериозен, защото поражда агресия и конфликти. Но това е проблем не на децата, а на възрастните!

Ясно е, че новото Z-поколение има визуално-кинетичен стил на учене, бърза мисъл; ученето му се характеризира с многозадачност и многоканалност. Ако пред децата от това поколение застане учител, за когото новите технологии представляват непреодолима бариера, който предпочита да преподава, а не да направлява и да подпомага децата от дигиталната ера в процеса им на учене, резултатите няма как да бъдат високи нито в количествен, нито в качествен аспект.

Без да претендирам за особена компетентност в областта на новите технологии, но с амбицията да се опитам да постигна баланс между модерното, интересното в ежедневието на учениците и необходимото според учебната програма по български език и литература в VII клас и ДОИ, създадох малък проект за интерактивен урок за преговор и обобщение по български език, който успешно прилагам вече в два поредни випуска VII клас.

Защо именно в VII клас? Първо, защото през първите седем години от училищното обучение децата получават, по изискванията на учебната програма по български език и литература, базисни компетентности по роден език, овладели са в добра степен правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма и ги прилагат в практиката. От своя страна, учебната програма по информационни технологии им е осигурила достатъчни дигитални компетентности.

Второ, за всички учители по български език и литература и по математика в прогимназиалния етап от основното образование е известно, че включените в учебната програма за VII клас теми трябва да бъдат преподадени, упражнени, затвърдени и обобщени до датите на НВО, които през последните години са между 18 и 23 май. След тези дати остават още около три учебни седмици, в които учителите полагат неимоверни усилия да задържат вниманието на учениците, ако все пак са успели да ги задържат в час.

Именно тези последни учебни седмици предназначавам за работа по проекта, за реализирането на който е необходимо активното използване на новите технологии. Озаглавила съм го „Ловци на грешки“. Целта е учениците да актуализират и да систематизират своите езикови компетентности (фонетични, граматични, пунктуационни и др. правила), да откриват по афиши и съобщения, по табели, надписи, рекламни брошури, поставени на публични места, допуснати от авторите им езикови грешки; да си припомнят и да формулират нарушеното езиково правило; със средствата на новите технологии да заснемат съответния надпис; да подготвят и представят пред публика от свои връстници презентация по проекта; да работят в екип. Включените в подобен проект ученици стават по-наблюдателни не само към чуждата, но и към собствената си писмена и устна реч, стремят се да не допускат грешки, знаейки, че „писаното остава“ и „говори“ за своя автор. Убеждават се, че модерните смартфони освен за сърфиране в социалните мрежи могат успешно да послужат и в обучението по български език. Познават ресурсите, които предлага Институтът за български език на официалния си сайт, както и телефоните за езикови справки 0900-12-230; 0879668363 .

Ето стъпка по стъпка планирането и реализацията на проекта „Ловци на грешки“.

1. Споделям с класа идеята си за Проекта, целта, средствата, стъпките за изпълнението му.

2. Поставям като въпрос на избор участието на учениците в работата по Проекта. Държа желаещите да уведомят родителите си и да вземат тяхното информирано съгласие чрез попълването на декларация (приложение №1).

3. Давам им възможност да се разпределят в екипи минимум от 4 – 5 души (в паралелка от средно 25 ученици се получават 5 – 6 екипа), като имам няколко условия: във всеки от екипите да има поне двама души с мобилни телефони с камера; поне един ученик с домашен компютър и интернет, като този ученик да може да работи с операционната програма Power Point за създаването на компютърни презентации.

3. Записвам всичко:

– състава на екипите;

– ролята на всекиго от членовете на всеки екип (фотографи, Power Point master, езиков консултант; говорител). Поставям списък със състава на екипите на таблото в класната стая.

4. Определям маршрут, по който да мине всеки от екипите (след като ден преди това съм минала по главните улици на града и съм набелязала сравнително еднакви маршрути, изключвайки местата, на които се събират големи групи от хора и които не са безопасни за децата). Маршрутите също записвам на таблото.

5. Определям съвместно с членовете на екипите оптималните срокове за извършване на дейностите: а) заснемане на надписите с допуснатите грешки – минимум 10 на брой; б) задължително извършване на езикови справки в официалния Правописен речник на българския книжовен език (в книжно тяло или в електронен вариант) за всеки от надписите и формулиране на нарушеното езиково правило; в) изработване на компютърна презентация със заснетите материали, като всеки слайд с грешка да бъде следван от слайд с нарушеното правило (приложение 2 – Работен лист „Екипи и график“); г) в края на презентацията трябва да има слайдове с извод за това кои езикови правила най-често се нарушават; познава ли съвременният българин в достатъчна степен своя книжовен език; да е включен и слайд с предложение как може да се подобри езиковата култура на българите; накрая, в последния слайд – да има информация за авторите на презентацията, източниците на информация (речници, справочници и др.), периода за работа по Проекта.

6. Всеки от екипите изпраща на учителя презентацията си по електронната поща за предварителна проверка и рецензия.

7. Всеки от екипите получава от учителя по електронната поща рецензия и препоръки, придружени от компетентното мнение на учител по информационни технологии за качеството на презентацията.

8. Всеки от екипите има ангажимент да представи презентацията си от работата по Проекта пред класа си и пред други гости в рамките на 10 минути.

9. Всеки от участниците в Проекта получава оценка за извършената от него работа.

10. От получените презентации изготвяме електронна папка, която предаваме в училищния библиотечен фонд.

Винаги след провеждането на този малък изследователски проект правя анкета със своите ученици, с която искам да установя дали този интерактивен метод на учене, преговаряне, обобщаване и прилагане на знанията по български език им допада; дали биха желали да стане елемент от работата по български език и литература през учебната година; какво мислят за него техните приятели и родители; докато са заснемали по улиците на града надписите с допуснати грешки, какво е било отношението на гражданите към тях и т.н. (приложение №3 – вариант на анкета за учениците, участници в Проекта).

Дългогодишният ми опит на учител по български език и литература в прогимназиалната и в гимназиалната степен ме е научил, че мисията на учителя е да създава подходяща среда в своята класна стая, където учениците да се чувстват спокойни, обичани, подкрепяни и насърчавани. Не е задължително тя да е непременно оборудвана в технологично отношение по последния писък на модата. В нея, както и в самия процес на обучение, трябва да има баланс между добрите български образователни традиции и модерността. Проектът „Ловци на грешки“, подходящ за ученици не само от VII клас, е доказано добър вариант за постигането на такъв баланс.