Резюме. Дейностите, които правя в час, винаги са свързани с предварително зададени цели, които си поставям за конкретния час и клас. Независимо дали ще работя за съставяне на текст, анализ на текст, слушане с разбиране, винаги се стремя да развивам и универсални умения, като умение за комуникация, работа в екип, аналитично мислене. Като най-успешни оценявам часовете си, в които съм успяла да комбинирам повече от едно умение, като същевременно повиша мотивацията за работа на учениците си.

Ключови думи: German language, universal skills, teamwork, analytic thinking

Един ден по немски език трябваше да преподавам темата „Моят град“, свързана лексикално с наименования на различни сгради и предлози за място, а граматически – с объркващи за учениците падежи. След като бях въвела и бяхме упражнили новия материал, реших да направя нещо различно – да доближа класната стая възможно най-много до автентичен германски град с улици и сгради – гр. Линдау. Между чиновете се появиха улиците „Бетовенщрасе“, „Банхофщрасе“, пред дъската – площад, в ъгъла – пристанище, а чиновете бяха пощи, магазини, банки.

В рамките на този час учениците бяха разделени на групи. Имаха задачата да намерят местоположението на конкретни обекти в Линдау или да опишат къде се намират други такива. За да работят възможно най-ефективно заедно, те трябваше да си разпределят задачите, да намерят търсената информация и да съставят граматически правилни изречения, с които да отговорят на въпросите. Отборите се състезаваха помежду си и за време. Печеливш беше отборът с най-много правилни отговори, като се даваха и точки за бързина.

Плюсовете на подобни часове:

− Децата са ангажирани умствено, същевременно се движат свободно из стаята, а движението е нещо, което страшно много им липсва в часовете.

− Чувстват се в близка до реална ситуация и същевременно са насред игрална площадка. Стремежът е към въвеждане колкото се може повече на игрификацията в класната стая.

− Състезателният момент: ако се чудите как да ангажирате ученици, с които се работи трудно, или да канализирате енергията им – измервайте в точки всяко тяхно действие или бездействие, всеки отговор и предложение. Идеята работи почти на сто процента.

− Учениците са стимулирани да работят в екип – умение, което несъмнено ще им потрябва в живота.

В този мой час дори учениците, които обикновено почти или въобще не участват активно и рядко внимават, бяха ангажирани. Това беше най-големият успех за мен.

Не мога да не отчета и минусите и опасностите:

− Подготовката ми отне немалко време и няма как това да се прави твърде често, но според мен не е и нужно.

− Съществува опасността „най-бързите и добрите“ в отбора да свършат цялата работа. Но такава опасност винаги съществува по време на работа в екип. Стремя се да избегна този момент – било чрез раздаване на роли, било чрез оценяване на екипната работа.

− По-трудно може да се измери какво са научили учениците в този час.

− Би могло да стане твърде хаотично. За да се предотврати това, се стремя да давам ясни инструкции, да проверя дали те са разбрани и да се следи за спазването им.

Превръщането на класната стая в игрална площадка и същевременно в реална сцена от живота може да се приложи и в други часове и контексти. Дали тя ще се превърне във фронтова линия от бойно поле, ресторант, магазин, човешки организъм, структура на мулекула или обект, чиято обиколка търсим, комбинацията „реална ситуация плюс движение, плюс игра и комплексни задачи, изискващи работа в екип“ винаги е вълнуваща и рядко е безрезултатна.

Вярвам, че учениците винаги са по-мотивирани, когато превръщаме класната стая в нещо по-разчупено, когато използваме езика в истинска комуникационна ситуация. Всички ние намираме за по-смислено да се занимаваме с нещо, което придобива реални и осезаеми измерения, а не е просто прочетено и на книга.