Резюме. Статията представя дейността на Детски музикален театър „Щурче“. Той включва учениците от един клас, които работиха в продължение на четири години по проект УСПЕХ. Тяхната дейност в настоящия момент се продължава от други ученици по проект „Твоят час“, участници в ДМТ „Щурче в ухото“. В основата на работата ни са разнообразните творчески подходи и творческата свобода на децата. Резултат от това са удоволствието и интересът, с които работиха участниците, постигнатите успехи, оригиналността и красотата. Чрез статията се споделя иновативна интерактивна педагогическа практика, като се описват моменти от дейността и от изявите на „щурчетата“ по направления.

Ключови думи: music; theater; creative approaches; children‘s talent; dance art; musical tales; learning by play

„Духовният живот на детето е пълноценен само тогава, когато то живее в света на игри, приказки, музика, фантазия и творчество. Без това то е изсъхнало цвете“

В. А. Сухомлински

Кой може да каже колко е дълъг пътят на децата до изкуството? Учители и деца – едни до други в училище и през почивните дни, пътешестват към широкия и необятен свят. Измежду многото пътища пътят към изкуството е постлан с обещания за чудни и прекрасни преживявания, мечти и вълшебства.

Детският музикален театър „Щурче“ носи името на водещия герой в приказките на К. Константинов (патрон на училището ни). Може би си мислите, че щурците свирят само през определени периоди в годината? Това не е така. Героите на този театър не спряха да пеят и танцуват цели 4 години, а сега отстъпиха сцената и на новите „малки щурчета“.

В последните дни на месец май те получиха скромен подарък – кутийка във формата на бонбон със заглавие „24 мига от един 4-годишен спектакъл“, в който на филм от 4 ленти на хартиен носител е показан част от творчеството на участниците. За този труд сливенската писателка и художничка Дора Куршумова подари на децата книжка-приказка за щурчетата и тяхната Щурчова майка.

А ето как започна тя. Още от самото начало децата се потопиха в многообразие от дейности и взаимодействие между изкуствата. Творческите моменти от часовете по литература, музика, изобразително изкуство продължиха междупредметната връзка и в извънкласната дейност. Тук децата получиха творческа свобода и разнообразни творчески подходи. Дейността на Театъра се изявява в няколко направления.

Танцовото изкуство направи учениците по-уверени в сценичните им изяви, разви тяхната подвижност и пластичност, координация и синхрон на движенията, чувство за пространство и ритмичност, способността да се „движат“ на сцената, да акцентират с мизансцена си на определени моменти от изпълнението. През годините „щурчетата“ разучиха и представиха „Финска полка“, „Танц на пингвините“, „Коледен рок“, „Шотландски танц“, „Каубойски танц“, „Пролетна поляна“, „Моряшки танц“. Чрез танца се засилва чувството за хармония и красота, формира се колективно творчество, удовлетворява се естествената потребност на децата от движение. Подготовката на танца винаги следва определена последователност. Трескава е и подготовката на сценичните костюми, в която активно се включват и родителите (изработването на кукли, фраковете на пингвините, венците с цветя, ел. китари и тромпети от картон и др.). Свързани от любовта към танца, участниците се сприятеляват, развиват уменията си за работа в екип, емоционално преживяват музиката чрез състояния на радост, вдъхновение и удоволствие.

В музикалните приказки участниците влагат свое виждане в авторовата творба чрез движения, сценично разиграване на песента, костюми и реквизит, колективно музицират. Миниспектакълът „Сливи за смет“ ни среща с момите, които носят боклук и прилежно го събират разделно в синия, зеления и жълтия контейнер. В замяна получават сливи за зимнина (за компот, за мармалад и дори за люта ракия).

Музикалната приказка „Как гарджето стана певец“ разкрива мечтата на малкото гардже и подкрепата на неговата майка. Дори бухалът – редактор на горския вестник, се възхищава на таланта му, докато идва орелът и се присмива на това грачило. Самозванецът е свален.

„Пепеляшка“ е музикална приказка по специално написана песен от сливенски автори по познатия сюжет в нов, хумористичен вариант. Героите са изработени от картон и са оцветени от децата.

„Дванайсетте пътници“ по Х. К. Андерсен представя месеците на годината с песни, стихове и танци. Те слизат от чудна кола и се готвят заедно да посрещнат Новата година.

Следващият, по-висок етап в музикално-драматургичното развитие на децата е поставянето на детски мюзикъл или оперета. За Празника на майката избрахме оперетата „Думите на мама“ от Жул Леви. Тук подбор на участниците се прави не само по артистични, но и по музикални способности. Музикално-сценичният спектакъл е синтез на няколко изкуства и се проявява като един колективен художник.

„Стъпки по снега“ е коледен спектакъл, включващ клоунски сценки, куклено шоу, коледни песни, работилница и танц на джуджетата. Чуват се скърцащи стъпки в снега, които се оказват на приближаващата Нова година.

„Кри-кри...“ е приказно-музикална композиция (така пее щурчето от приказките на К. Константинов, което ги разказва). „Когато децата заспят“, куклите оживяват, мишките се събуждат и всички танцуват до зори. А на сутринта Катето се чуди защо нищо не си е на мястото.

В „Котешката вечеринка“ котаракът Мър-мър решава да се пошегува с другите котараци, като се преоблича с дрехи на мишок и се разхожда по по-крива. Но те не разбират шегата и разкъсват ухото му. Децата са маскирани с мустаци, с котешки уши и опашки и в този вид изпълняват „Дует на котките“ от Джоакино Росини.

С много ведро настроение са наситени трите пролетни приказки „Как бил оцветен белият свят“, „Как се лекува лъвски страх“ и „Как гъсениците се превръщат в пеперуди“. Отначало светът бил съвсем бял, но цветовете се по-явявали един след друг и оцветявали всичко наоколо. А светът станал пъстър и красив. „Щурчовците“ разбраха, че чрез песни и танци се подобрява всяко настроение, дори когато пациентът е един страхлив лъв. Терапията от звуци и ритми помогна и на малката гъсеничка да не се натъжава от това, че няма приятели, а да се превърне в прелестна пеперуда.

До представлението има дълъг път на репетиции, докато се изградят отделните музикални роли. Много важна е и ролята на самата музика, която създава атмосфера, показва душевното състояние на героя, неговите чувства и вълнения, прави акценти и кулминация в действието.

Театрално-игровата дейност развива детското въображение. Учениците влизат в необходимата роля, преживяват образа, пресъздават театралната картина. Създава се интерес, чувство на съпричастност и гордост. „Хоризонталко“ е приказка за бебето принц, омагьосано да плаче и да яде, докато се пръсне. Царят и царицата се извиняват за нанесената обида на магьосницата и тя го прави отново нормално дете.

„Женско царство – женска оправия“ донесе много забавление от експеримента за размяна на ролите – момичетата в мъжки, а момчетата в женски роли. Жените тормозят мъжете си и ги карат да вършат всичко. Но Господ чува молбите на мъжете и им връща силата. Художествените образи се изграждат, като постепенно се обогатяват с нови елементи – мимики, жестове, интонация. Трябва навреме да завърши и подготовката на костюмите и декора, за да могат децата да свикнат с тях на последната репетиция.

Многото ни участия досега подсказаха, че освен песента публиката иска и нещо друго – движение, хумор, закачка, сценични ефекти, декор. Затова подготвихме композицията по фолклорни мотиви „Изворче на жива вода“ с народни песни в нов аранжимент и атрактивна хореография, броилки, наддумване с поговорки. Децата отпиха от живата вода на изворчето, посетиха училището и вечеринката в Чудомировото село, почукаха на къщичката на Мързелан и Мързеланка, ходиха на лов за мечки в гората.

Художествено-творческата дейност също съпътства нашия стремеж за изява. Важно е на сцената всичко да бъде атрактивно поднесено, с подходящия реквизит. Изработването на кукли – герои от приказките на К. Константинов, беше предизвикателство за деца и родители. За целта използвахме хилки от федербал, метлички, чадърчета и др. Куклите бяха изложени в галерия „Сирак Скитник“ във връзка с патронния празник на училището. Децата изпитват особено влечение към куклите, а при изработването им има възможност за използване на разнообразни материали. Играта с куклата дава възможност за комплексно включване в едно цяло на почти всички видове изкуства – литература, музика, театър, танц, изобразително изкуство. И това я прави богата и интересна форма за пробуждане на творческо въображение у децата. Изработихме и ел. китари – реквизит към танца „Коледен рок“. Малките рокаджии свирят последния си суперхит с най-пъстрите ел. китари, изработени от картон. А песента „Когато светците маршируват“ беше допълнена с бляскави тромпети от фолио. Екипната ни работа се прояви и при изработването на пана за стена – „Къщички в снега се гушат“, „Букет за мама“, и трите вестника с нечувани горски новини: „24 горски часа“, „Щурчови новини“ и „7 дни горски новини“.

Малките актьори показаха, че са готови и за по-сериозни проекти. Те започнаха да изучават легендите на града си, да рисуват илюстрации по тях. Върнаха се назад във времето и научиха много от тайните на Сливенската планина – за Халката и Хисарлъка, за Кушбунар и Крали Марко, за змейове и самодиви. Озвучената изложба „В прегръдките на Сливенския балкан“ по легенди на Дора Куршумова представиха в „Арт център 7“. Въплъщението на различните художествени образи в рисунките ентусиазира децата. През погледа на учениците оживяха легендите на авторката. Тук трябва да прибавим и мотива за обществено представяне на сътвореното от децата, който им донесе удовлетворение от собствената художествена дейност.

Толкова многобройни са участията на ДМТ „Щурче“ по открити и театрални сцени в Сливен – в детски градини, в читалище „Зора“ и читалище „Дружба“, в ДНА, в ДТ „Ст. Киров“, в художествените галерии „Май“, „Сирак Скитник“, „Арт галерия 7“. Дейността на Театъра е представена на II и на VI конкурс за педагози „Добри практики за работа с деца в извънкласните дейности“; Областна конференция за обмяна на добри практики по проект УСПЕХ; областна конференция „Училището – желана територия“; на четвъртия международен конкурс „Извънкласните и извънучилищните дейности – за устойчиво качествено обучение, възпитание и развитие на децата и учениците“ – специална награда; младежкия фестивал за театър „Сливенски вятър“ – грамота за опазване на фолклорното богатство и специална натрада на председателя на Обществен дарителски фонд – Сливен.

Детският музикален театър е иновативна форма за откриване и стимулиране на детския талант. Той осигурява ранен достъп на децата до изкуството и развива техния потенциал. Помага им да виждат в нова светлина, да почувстват и преживеят красотата на детските мечти и вълшебства. Той е възможност и за учителя да твори, да обучава учениците и да възпитава у тях ценности, без да наставлява и да назидава. Чрез участието и в репетициите, и в разнообразните форми на изява всяко дете, в т.ч. и тези със специални образователни потребности, откриват своето място в малката паралелкова общност, стават по-общителни, по-комуникативни и сигурни. Доброто настроение, ученето чрез игра, приятелските взаимоотношения, породени от театъра, превръщат СУ „Константин Константинов“ в училище на радостта.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Kovacheva, I. (1998). Deteto i svetat na hudozhestvenoto slovo. Sofia: Daniela Ubenova [Ковачева, И. (1998). Детето и светът на художественото слово. София: Даниела Убенова]

Penchev, P. & Aleksieva, S. (1998). Detskata teatralizirana igra. Sofia: Narodna prosveta [Пенчев, П. & Алексиева, С. (1998). Детската театрализирана игра. София: Народна просвета]

Penchev, P. & Pavlov, Z. (1989). Slovesno-izpalnitelsko izkustvo. Blagoevgrad [Пенчев, П. & Павлов, З. (1989). Словесно-изпълнителско изкуство. Благоевград]

Bel, Sh. (1992). Kukleniyat teatar i malkiyat zritel. Sofia: Hermes [Бел, Ш. (1992). Кукленият театър и малкият зрител. София: Хермес]

Filchev, P. (1981). Literatura i detsko-yunosheski teatar. Sofia: Balgarski pisatel [Филчев, П. (1981). Литература и детско-юношески театър. София: Български писател]

Indzhev, V. (2003). Sintez – pantomima, tants, muzika. Sofia: Hayni [Инджев, В. (2003). Синтез – пантомима, танц, музика. София: Хайни]