Резюме. Статията разглежда ролята на учителя в съвременото общество и отношението на авторката към собствената ѝ професия. Въпреки пречките и общественото мнение учителите трябва да се посвещават напълно на това си благородно призвание. Авторката не губи вяра и увереност, защото знае, че училището е именно мястото, където всеки човек създава и развива уменията си и чертае бъдещото си развитие. И още повече, авторката е щастлива от факта, че въпреки трудностите и бремето на тази професия има все още млади смелчаци, които влизат в училищните стаи да преподават. Според нея колкото по-посветени и по-просветени са учителите, толкова по-добро и по-развито е едно общество.

Ключови думи: difficulties, young brave people, teachers’ role, society

Скоро попаднах на една класация на американското списание U.S. News Money. Ставаше въпрос за престижни професии и тяхното класиране. Гимназиален учител беше на „завидното“ 40-о място сред посочените 100. Този факт обаче не ме учуди.

Често в часовете по английски език, обсъждайки определени теми с учениците, стигаме и до техните бъдещи планове и професионално развитие. За мое огромно съжаление, но не и учудване, рядко попадам на млади хора, които откриват у себе си потенциални учители. Причините? Според тях учителската професия е безперспективна и нископлатена. В този материален свят не е престижно да си учител! Ниското заплащане, огромната отговорност и стрес, влиянието на обществото като цяло – всичко това кара младите хора да не припознаят в себе си бъдещите будители. Тъжно е!

Връщам се в миналото, когато аз бях на мястото на моите ученици. В гимназията, която завърших и която беше сред най-елитните тогава, броят на младите учители беше сравнително голям – млади, амбициозни и строги преподаватели. Какво ли намираха в тази професия? И тогава учителската заплата не беше сред високите! Но тогава на учителя се гледаше с любов и уважение както от самите деца, така и от техните родители. А как е днес? Всички знаем в каква атмосфера работи съвременият учител!

Но въпреки всичко все още има млади, красиви и умни хора, които пренебрегват материалните фактори и се отдават на благородната кауза да бъдеш учител. Защото всъщност това не е професия, а призвание, което изисква изключително голяма отдаденост и много любов. Това е искрицата, която всеки добър учител носи у себе си. Да, добър учител! Добрият учител не парадира с успехите си, а се радва и страда заедно със своите деца. Той е дисциплиниран и отговорен. Тези качества изисква и от учениците си. Той се самораздава непрекъснато и безрезервно. Неговите възпитаници го обичат и уважават за това, че ги е изградил като личности и авторитети. За да бъдем такива учители, ние непрекъснато трябва да се развиваме, защото днес, когато говорим за големи технологични промени, когато класната стая е съвсем различна от тази пред моята младост, се налага всяка секунда да бъде използвана в търсене на нова информация и съвремени методи на обучение. Освен личните си качества съвременият учител трябва да трупа все нови и нови умения и компетенции, да отговаря на новите изисквания, да участва в конференции и квалификации, да подготвя уроци и тестове, да проверява и оценява и т.н.

Преди време една жена ми каза: „Че вие, учителите, от какво се оплаквате? Имате голяма ваканция, пък и работите само няколко часа на ден!“. Каквото и обяснение да се даде, това се вижда от голяма част от хората. Те не знаят за часовете, прекарани в търсене на нови и интересни материали за следващите уроци или тестове, защото всеки клас е различен по своему и често се налагат допълнителни упражнения. Ежедневно си затрупан с „домашни“ – проверка на тестове или изготвяне на следващите. А нима е само това?

Когато сме на работното си място, ние сме не само преподаватели. Много често изпълняваме и други функции – съветваме, предпазваме от евентуални „подхлъзвания“, а понякога влизаме и в ролята на медицинска сестра...

И когато се прибираш вкъщи, трудно успяваш да оставиш емоциите от изминалия ден отвън. Понякога несъзнателно пренебрегваш собствените си деца, защото съзнанието ти е заето с проблемите на някой твой ученик. Днес нашите деца живеят в свят, пълен с опасни предизвикателства и отчужденост. Често ролята на родителя отсъства или се размива някъде далеч от собственото дете.

Години наред преподавам. Започнах с огромно желание и хъс. Във времето, когато на учителя все още се гледаше с уважение и доверие. Преминах през периода, в който започнахме да осъзнаваме, че заслужаваме повече от това, което получаваме. Работя и слушам всякакви обещания, но въпреки всичко не се отказвам от своята професия, защото това е моето призвание. Радвам се, когато моите ученици успяват, влизат в университети или често заминават да учат в чужбина. Съветвам ги да се връщат в родината си, въпреки че вече самата аз не зная кое е по-добре...

Обаче връщам се към първите редове. Въпреки класациите и отношението на днешното общество към професията „учител“ не трябва да забравяме, че какъвто и пост да заемаме, ние тръгваме от семейството и училищната скамейка. Там, в училище, всеки човек придобива и трупа знания, създава ценности и гради бъдещия си път на развитие. Затова колкото по-добри и отдадени учители има, толкова по-здраво и развито обществото ни ще бъде.