Резюме. Настоящата статия има за цел да представи данни и техния анализ от проучване на мнението на учители по природни науки при тяхното продължаващо образование. Акцентът на проучването е върху мястото на информационните и комуникационните технологии в обучението по природни науки и готовността на учителите да ги интегрират в учебния процес.

Ключови думи: continuing education, information and communication technologies, training in science

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на информационни и комуникационни технологии в обучението) 1)

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се развиват изключително бързо и разширяват своето значение и роля в образованието. Вече не стои въпросът за достъпа до нови технологии, а по-скоро до начина на тяхното използване в образователен контекст, така че да подпомагат процеса на учене / обучение1) .

В съвременното образование все повече се налага идеята за така нареченото смесено учене/обучение (blended learning), при което се интегрират по разнообразен начин информационни и комуникационни технологии (ИКТ). В зависимост от целта на използването им те могат да бъдат (Петров & Атанасова, 2001): монотехнология (цялото обучение се осъществява чрез компютър); основна технология (постигат се основните дидактически цели), помощна технология (постига се една от целите – например за визуализация на обект, процес, явление или за затвърдяване/обощаване на знания и умения). Явно е, че в общ образователен контекст ИКТ могат да се използват за подпомагане както на преподаването, така и на ученето и на педагогическото общуване2) .

Използването на компютър от съвременния участник в образователния процес променя и неговата грамотност в традиционния смисъл, който се влага (способност за четене и писане), тъй като учениците, както и техните учители се учат да четат, пишат и общуват с цифрови материали – текст, изображения, аудио, видео, анимация и др., което води до обогатяване на понятието и включването на компютърната грамотност като задължителен елемент на грамотността. Факт е, че за професионалното израстване на всеки наш съвременник е необходимо и овладяване на дигитална компетентност като една от ключовите компетентности, обявени в Европейската референтна рамка. Тази компетентност се дефинира като необходима за изпълнение на служебни задължения, за свободното време и за комуникация. Тя включва свободното и критично използване на ИКТ за извличане, оценяване, съхранение, създаване, представяне и обмен на информация, както и комуникация и участие в мрежи за съвместна дейност3) . Затова програмата „Учене през целия живот“ отделя специално внимание на употребата на ИКТ в образованието и обучението4) .

В настоящия материал представяме данни от анкетно проучване на учители по природни науки, участвали в квалификационна програма на тема „Информационни и комуникационни технологии и иновации в обучението по природни науки“. Извадката се състои от 93 учители от Севлиево, София, Шуменска, Разградска и Пазарджишка област.

Целта на програмата за продължаващо обучение е да се усъвършенстват уменията и да се стимулира активността на учителите за прилагане на съвременни образователни технологии в обучението по природните науки. Интегрирането на ИКТ се разглежда от позицията на интерактивността, при което ученици и учител са в непрекъснато взаимодействие пряко и чрез тези технологии (фиг. 1.):

Съдържателно обучението включва опознаване и осмисляне на възможностите за прилагане на някои съвременни технологии като проектно-базирано обучение, образователни ИКТ (методика на Power Point презентации, уеб-базирано обучение). Демонстрират се моделите на проектнобазирано обучение с разработени учебни проекти, задават се методични насоки за използване на компютърни модели в различни видове уроци със съответната демонстрация на добри практики, обосновават се варианти на уеб-учене (уеб 1 и уеб 2) по отношениена ролята на учениците в интернет среда, което се онагледява с реализирани курсове на електронна образователна платформа. Тематичната квалификационна програма в зависимост от времето и ресурсите приключва със създаване на един от следните продукти от учителите: проектно задание или компютърен модел за интегриране в конкретен урок. В края на обучението се събират данни за отношението на учителите към демонстрираните и приложени образователни технологии.

Анкетата се състои от шест въпроса, пет от които са със структуриран отговор и един – с отворен отговор.

Въпрос 1. Какво от съдържанието на курса би било полезно във вашата практика?

а) проектнобазирано обучение;

б) уеб обучение;

в) традиционно обучение с използване на компютърна презентация;

г) нищо от предложените образователни технологии;

д) друго (фиг. 2.).

Целта на този въпрос е да се установят вижданията на учителите за полезността на демонстрираните технологии за учебния процес. Част от учителите са посочили повече от един отговор. Най-предпочитани модели на обучение, вероятно поради факта, че са и най-разпознаваеми за учителите, са моделите на проектнобазираното обучение и ИКТ, използвани като основна или по-мощна технология чрез интегриране на компютърен модел (Power Point презентация) в структурата на урока.

Въпрос 2. Колко често използвате работа по проекти с учениците?

а) (почти) никога;

б) веднъж на срок;

в) веднъж в месеца;

г) всяка седмица.

Тук целта на въпроса е да се проучи каква е практическата нагласа на учителите да използват работа по проекти. 56 % от учителите посочват, че използват тази групова стратегия за учене веднъж на учебен срок, което е и целесъобразно по отношение на учебното съдържание и намаляващия брой часове по природни науки, а от друга страна – работата по проекти засилва интереса на учениците към учебно-познавателна дейност. За съжаление не е малък процентът на учителите – 24 %, които не осъществяват такъв модел на обучение.

Въпрос 3. Колко често използвате ваши компютърни презентации в учебния процес?

а) (почти) никога;

б) веднъж на срок;

в) веднъж в месеца;

г) всяка седмица;

д) всеки час.

На фигура 4 ясно е отбелязана тенденцията за използването на компютърни презентации в уроците: 33% от изследваните учители използват компютърен модел един път в срока, а 40% – всеки месец. Само 10% от учителите не използват компютърни презентации.

Въпрос 4. Използвали ли сте електронна образователна платформа във вашата професионална практика?

а) не;

б) да.

Видимо е, че обучението в електронна среда не е познато за повечето учители: близо 80% посочват, че не са използвали електронна образователна платформа, което показва една бъдеща перспектива за развитие на такъв модел на обучение.

Въпрос 5. Какви трудности срещате при използване на информационни комуникационни технологии (ИКТ)?

а) свързани с използване на определен софтуер;

б) свързани с подготвянето на компютърния модел (компютърна презентация или др.);

в) да разработя урок, в който да използвам ИКТ;

г) да използвам образователна електронна платформа;

д) друго:

На този въпрос също някои от учителите са посочили повече от един отговор. Учителите, посочили отговор д, не са обосновали какви други трудности срещат. Има само един отговор за трудности, свързани с постоянен достъп до интернет. И тук се потвърждава непознаването от страна на учителите на електронната образователна платформа и нейните дидактически възможности за обучението по природни науки. На второ място учителите посочват проблеми с използване на определен софтуер, а на трето място с равен брой посочени отговори са проблемите с подготвяне на компютърния модел и трудности, свързани с разработване на урок с интегриране на ИКТ.

Въпрос 6. Какво бихте желали да включва едно бъдещо обучение за интегриране на ИКТ във вашия учебен предмет?

Предложения са дали 30 от учителите и те основно са насочени в 2 направления: към формиране на практически умения за използване на електронна платформа или определен софтуер; за развиване на умения за разработване на уроци с интегриране на ИКТ.

Заключение

Данните от анкетното проучване много ясно показват тенденция на отвореност и интерес към интегриране на ИКТ в своята образователна практика от страна на учителите, но затова е необходимо развитие на тяхната дигитална компетентност, която да бъде обвързана и с дидактическата им компетентност за подходи на интегриране на тези технологии в обучението по природни науки.

На първо място е необходимо учителите да са убедени в някои дидактически предимства и съответно функции на ИКТ в сравнение с традиционните образователни технологии. Все повече изследвания демонстрират този аспект, и то в посока промяна на начина и качеството на учене.

На второ място продължаващото образование на учителите би следвало да осигурява тази интегрирана компетентност (дигитална в съчетание с дидактическа) – учителят да знае как, кога, къде и защо да прилага съответната ИКТ, съобразно поставените цели на обучение.

На трето място системното прилагане на различни модели на обучение с интегриране на ИКТ в образователната практика да даде онази обратна връзка, която да проектира дидактическа система от подходи, методи и средства за подобряване на качеството на процеса на обучение.

БЕЛЕЖКИ

1. Важни данни за ученето и иновациите чрез информационните и комуникационните технологии в европейските училища 2011. http://eacea.ec.europa. eu/education/eurydice/documents/key_data_series/129BG.pdf

2. Пейчева-Форсайт, Р. Електронното обучение – теория, практика, аспекти на педагогическия дизайн. Списание на Софийския университет за електронно обучение, 2010/1. http://journal.e-center.uni-sofia.bg/download.php?list.2

3. Ключови компетентности. Европейска референтна рамка. Комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. София, 2007.

4. http://ec.europa.eu/education/programmes/llp/index_en.html

ЛИТЕРАТУРА

Петров, П. & М. Атанасова. (2001). Образователни технологии и стратегии за учене. СОФИЯ: Веда – Словена