Резюме. В настоящата статия са представени основните резултати от проведено емпирично изследване в 28 държави членки на Европейския съюз (ЕС), посветено на актуалното състояние и тенденциите за развитие на т. нар. „хибриден“ сектор на професионалното образование и обучение (“Higher VET”), в който кандидатите за обучение участват след придобито средно образование. Най-често такова обучение развива професионални компетентности и академични знания, като се отнася предимно за квалификациите на пето ниво по Европейската квалификационна рамка. В статията последователно са разгледани традициите в обучението в този сектор в различните държави членки на ЕС; отговорните институции за осигуряване на качеството на обучението; разпределението на отговорностите за дизайна на учебните програми и др. В заключение са разгледани предизвикателствата на европейско ниво в сектора и кои са бъдещите приоритетни сфери за неговото развитие.

Ключови думи: vocational education, training, Higher VET, empirical study, challenges, training curricula

В настоящата статия са представени основните резултати от проведено изследване1) в 28 държави членки на Европейския съюз (ЕС) по инициатива на Европейската комисия. Последователно са разгледани общите тенденции, предизвикателства и бъдещи идеи за подобряване на професионално образование и обучение (ПОО), което се придобива след средно образование в различни форми на учене.

В статията ще се използва понятието “Higher VET“, което все още няма легална дефиниция на европейско ниво, но за целите на анализа е възприето схващането, че става дума за професионално образование и обучение (ПОО), в което кандидатите за обучение участват след придобиване на средно образование. Този вид обучение предимно обхваща квалификациите на пето ниво по Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР).

В национален контекст този вид обучение кореспондира с обучението по професии от четвърта степен на професионална квалификация, което се предоставя от професионалните колежи след придобито средно образование.

В България дизайнът на програмите за обучение по професиите от четвърта СПК (пето ниво по ЕКР) е съобразен с Държавните образователни изисквания за придобиване на квалификации по професии2) .

Квалификациите на пето ниво по ЕКР формират комплекс от професионални знания, умения и компетентности по съответната професия в съчетание с изграждане на умения за поемане на управленска отговорност и разпределяне на ресурси3) .

Профилът на тези професии се отличава с гореспоменатите сходства, но ги отличава спецификата на всеки сектор, за който се отнасят – например това са професии, които принадлежат към различни области на образование: 21 „Изкуства“, 34 „Стопанско управление и администрация“, 52 „Техника“, 62 „Селско, горско и рибно стопанство“, 72 „Здравеопазване“, 81 „Услуги за личността“, 84 „Транспорт“, 85 „Опазване на околната среда“, 86 „Обществена сигурност и безопасност“4) .

В националната система за ПОО най-голям е броят на професиите с четвърта СПК, които принадлежат към сферата на изкуствата, следвани от услуги за личността и обществена сигурност и безопасност.

Отчитайки европейските измерения на ПОО и резултатите от настоящото изследване, читателят ще открие определени различия, но също така и любопитни прилики с националната система за ПОО и полезни насоки за нейното развитие.

Но сега нека провокираме неговия интерес, като обърнем внимание на няколко интересни факта.

– От една страна, сферата на т. нар. “Higher VET“ е обект на изследване и от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Федералния институт за професионално образование и обучение (BIBB), Германия. Също така този сектор предстои да бъде обект на проучване и от страна на UNESCO-UNEVOC.

Този засилен интерес на авторитетни международни организации към споменатия сектор доказва неговата важност.

– От друга страна, проучването провокира въпроса защо е нужно да се дефинира обхватът на т. нар. “Higher VET“, при условие че държавите членки на ЕС са създали инструменти за съотнасяне на квалификациите – Националните квалификационни рамки.

Същевременно предизвиква любопитство въпросът защо e необходимо да се дефинират професии, не е ли по-важно да се идентифицират „роли“ и „функции“ според специфичния контекст на работа.

С други думи, целите на анализа, които си поставя изследователският екип от ICF International в сътрудничество с 3s и Technopolis, e да отговорят на три основни въпроса:

– Как секторът на „Higher VET” може да се дефинира и какво е мястото му в националната квалификационна система на дадена държава?

– Кои са основните характеристики на “Higher VET” програмите/квалификациите в отделните държави членки на Европейския съюз?

– Кои са основните тенденции, учебни пътеки, предпочитани сектори и резултати от сектора на “Higher VET”?

Анализът се основава на следния изследователски подход:

– разработване на фишове за всяка страна на базата на националната статистика;

– провеждане на 100 интервюта;

– анализ на 101 програми/квалификации на ниво “Higher VET”;

– задълбочен анализ на 10 програми/квалификации на ниво “Higher VET” във вид на специфични национални случаи, предхождани от 71 интервюта5) .

Следвайки логиката на поставените въпроси, в следващите редове ще бъдат изложени накратко резултатите от проучването.

– Все още на европейско равнище няма ясна дефиниция за обхвата на т. нар. “Higher VET”. В някои европейски държави неговият обхват включва ПОО след средно образование, в други държави такъв вид обучение се предлага от институции в системата на висшето образование, а в трети държави се възприема като част от обучението на възрастни и продължаващото професионално обучение.

– Във формалната система на ПОО програмите за обучение, които са били обект на изследването, показват че най-често това са квалификации на ниво 5 по ЕКР. Представени са съвсем малък брой случаи, при които квалификациите на ниво “Higher VET” се намират извън формалната система за ПОО.

В повечето страни по-голяма част от квалификациите се отнасят към ниво 5 по ЕКР, но има и квалификации, които се свързват с нива 6 до 8 по ЕКР (това са 2/3 от държавите членки на ЕС, табл. 1).

Източник: Попълнени фишове за държави членки на ЕС в рамките на проведеното изследване

В една трета от държавите членки на ЕС квалификациите, за които се предоставя обучение в обхвата на “Higher VET”, включват съкратен цикъл на обучение във висшето образование.

Нека обобщим – “Higher VET” (базирайки се на преобладаващите отговори в изследването) е професионално образование и обучение, което се предлага след придобито средно образование и се явява междиннозвено между ПОО и висшето образование (обхващащо най-често квалификации на ниво 5 по НКР/ЕКР).

В този смисъл, резултатите от изследването могат да помогнат на държавите членки да внесат бъдещи подобрения в ПОО, предлагано за квалификациите от пето ниво по ЕКР.

По-долу читателят може да се запознае с различните подходи за дефиниране на обхвата на “Higher VET” в отделните държави на ЕС (вж. табл. 2).

Източник: Попълнени фишове за държави членки на ЕС в рамките на проведеното изследване (Литва не е включена)

Представената информация в табл. 2 показва, че съществува голямо разнообразие от различни форми на обучение, които се отнасят към сектора на “Higher VET”. Следователно може да направим изводът, че за сектор “Higher VET” е трудно да се постигне ясна дефиниция кои нива на квалификации принадлежат към него и от какви институции се предлагат.

По скоро това е „хибриден“ сектор, който включва отделни характеристики на начално професионално образование и обучение, висше образование, обучение на възрастни, продължаващо професионално образование и обучение.

Някои от неговите основни характеристики могат да се обособят в следните групи.

– Традиции

В рамките на изследването проучените учебни програми/квалификации са сравнително отскоро (предимно са били въведени през последните 10 години). Съществуват и примери с по-продължителна традиция (повече от 25 години). През последните години се наблюдава тенденция въведените програми за обучение да се отнасят към ниво 5 по ЕКР.

– Институция, отговорна за издаване/присъждане на документ за квалификация

При преобладаваща част от проучените квалификации (45 от 63) документът за квалификация се издава от доставчика за обучение. Понякога това се случва заедно с други организации, като министерства и публични власти. Малък е броят на квалификациите, които се присъждат от секторни организации и социалните партньори.

– Финансиране

Преобладава публичното финансиране, частно финансиране от обучаемите, комбинирано финансиране чрез компании (само в 13 от проучените примери).

– Осигуряване на качество

В проучените примери качеството се осигурява чрез акредитация на програмите/квалификациите, която предимно се осъществява от отговорното министерство.

– Видове доставчици на обучение

Предимно публични/държавни доставчици на обучение илисмесени.

– Отговорни институции за дизайна на учебните програми и квалификации – В голяма част от случаите доставчиците на обучение са отговорни за дизайна на програмите (42), следвани от министерствата (18) и споделена отговорност между споменатите. Секторните организации, социалните партньори и работодателите много често се включват в тяхното разработване, но само в ограничен брой случаи поемат отговорността за цялостния дизайн на учебните програми.

– Обучителните програми включват развитие на професионални компетентности (50 %) и развитие на академични знания (50 %).

– Връзка с професионалните профили

Повече от половината от програмите/квалификациите имат задължителна връзка със специфичен професионален профил.

– Изисквания за квалификацията на учителите и обучителите

Наблюдава се комбинация от изисквания за притежаване на конкретно ниво на квалификация и свързан с нея професионален опит.

– Сътрудничество с бизнеса

В 80 % от проучените случаи респондентите определят степента на сътрудничество с бизнеса като „средна“ или „голяма“.

– Сътрудничество с други обучаващи институции

Една четвърт от участвалите държави в изследването споменават, че нямат сътрудничество с други обучаващи институции.

– Преобладаващи сектори за обучение

В различни сектори се предлага този вид обучение на европейско ниво. Три от водещите сектори обаче, обект на проучване в отделните случаи, са: бизнес, техника, здравеопазване. Резултатите от проучването предизвикват интерес и провокират въпроса защо е толкова важно да се подобрява обучението в изследвания хибриден сектор. Най-общо причините могат да бъдат следните, позовавайки се на опита на изследователите в областта:

– квалификациите на пето ниво по ЕКР дават добри възможности за професионална реализация;

– пазарът на труда насърчава развитието на краткосрочни програми за обучение, които са в голяма степен са ориентирани към усвояване на специфични професионални компетентности.

В заключение, може да обобщим, че предизвикателствата на европейско ниво, пряко свързани с подобряването на обучението в сектора, очертават следващите приоритетни сфери за развитие.

На първо място, изясняване на мястото на “Higher VET” и фокус върху постигането на връзка между него и останалите нива на квалификации по ЕКР.

На второ място, развитие на програми за обучение чрез работа на различни нива на образование и на трето – съсредоточаване на усилията към насърчаване на връзката между “Higher VET” и висшето образование чрез преодоляване на недостига от признаване на квалификации между двете нива.

БЕЛЕЖКИ

1. Резултатите са представени на 2 и 3 ноември 2015 г. в рамките на работен семинар, проведен в Брюксел, Белгия, организиран от ICF International в сътрудничество с 3s и Technopolis с домакин Главна дирекция „Заетост“ на Европейската комисия.

2. Виж повече тук: http://www.navet.government.bg/bg/darzhavni-obrazovatelniiziskvaniya/

3. Съдържание на дефинициите за СПК: чл. 8 от Закона за професионалното образование и обучение.

4. Кодовете са посочени съгласно Списък на професиите за професионално образование и обучение, 2015 г.

5. В анализа са задълбочено проучени примери от отделните държави членки на Европейския съюз, които ще бъдат достъпни след окончателното финализиране на изследването в края на календарната 2015 година.

6. Предварително становище, тъй като все още не е финализирана НКР.

7. Предварително становище, тъй като все още не е финализирана НКР.

8. Предварително становище, тъй като все още не е финализирана НКР; повечето професионални квалификации на ниво специалист (SVQs) вероятно ще бъдат отнесени към ЕКР ниво 5, вероятно и към ЕКР ниво 6.

9. НКР/ЕКР нивата все още не са определени; ЕКР нива 5 и 6 се базират на информация, представена в отчета на CEDEFOP за Швеция – все още не е официално одобрен.

10. Предварително становище, защото квалификациите следва да се включат в НКР.

11. Полша: диплома от колеж – licencjat: нивото по НКР все още не е определено; вероятно ще бъде ниво 5 по ЕКР.