Един от най-дългогодишните сътрудници на списание „Химия” акад. Димитър Георгиев Клисурски навърши 80 години. Той произхожда от учителско семейство. Роден е на 16 декември 1933 г. в с. Гложене, Ловешка област. Висшето си образование е завършил през 1957 г..в Химикотехнологичния и металургичен университет в София. В продължение на близо три години е работил в Химическия комбинат в гр. Димитровград.

През есента на 1950 година постъпва на работа като технически научен сътрудник в Института по физикохимия на БАН. След учредяването на Института по обща и неорганична химия на БАН преминава на работа към него, където работи и по-настоящем. Към научните изследвания се насочва още като студент и дипломант и установява тясно сътрудничество с учени от БАН. Преминава последователно през всички степени на научната иерархия. За професор е избран през 1983 г., през 2003 г. за член кореспондент и през 2008 г. за академик на БАН. Специализирал е в Института по физикохимия в Чешката академия на науките „Я. Хейровски” и е бил гостуващ професор в Канада, Германия и Италия. В продължение на един 16 годишен период е чел лекционни курсове по „Химична кинетика и катализ” и по „История на химията” в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и двукратно в Лейкхедския университет на Канада. В продължение на 20 години е заместник-директор на Института по обща и неорганична химия на БАН.

В изследователската си дейност сътрудничи резултатно с учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Химикотехнологичния и металургичен университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Университета по хранителни технологии в Пловдив и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Установява активно международно сътрудничество със свои колеги от Германия, Франция, Италия, Испания, Канада, Чехия, Русия, Швейцария и Виетнам. Бил е научен ръководител на 24 успешно защитили се докторанти. Повече половината от тях са хабилитирани учени.

Акад. Д. Клисурски е автор и съавтор на повече от 300 оригинални научни труда, отпечатани предимно в престижни международни и чуждестранни списания и на пет книги. Те са обект на повече от 3500 цитирания на автори от близо 60 държави. Същевременно е автор и на близо 200 публицистични и научнопопулярни статии. С удоволствие сътрудничи и на списание „Химия”. Съавтор е на 38 международни и български патента. На тяхна основа са осъществени 14 промишлени внедрявания с доказан голям икономически ефект.

Научните дирения на акад. Д. Клисурски са в три важни направления на съвременната химическа наука: неорганичен синтез, хетерогенен катализ и механохимия. Още през 60-те години на миналия век развива концепцията, че активността и селективността на катализаторите при пълно каталитично окисляване се определя главно от енергията на връзката на кислорода в техния повърхностен слой. Установяването на корелация днес е общоприето и е основен принцип при научния подбор на катализатори за пълно или избирателно окисляване. По-късно е показано, че тази корелация е приложима и при каталитични реакции на дехидратиране.

В изследванията си акад. Клисурски прилага широк набор от модерни експериментални методи. Част от тях са въведени за пръв пат в страната. Разработил е и значителен брой нови експериментални и препаративни методи.

Научните търсения на юбиляра са намерили окуражаваща положителна оценка у нас и в чужбина. Удостоен е с благодарствена грамота на Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за преподавателската си дейност, с почетни знак на Института по обща и неорганична химия на БАН, с орден „Кирил и Методий”, с медал „Марин Дринов” на лента на БАН, със златна значка „Асен Златаров” на Федерацията на научно-техническите съюзи. Понастоящем е член на Съюза на химиците в България. През 2008 г. му е връчена от министър председателя на България юбилейна почетна грамота „За особени заслуги”. Името му е вписано в „Златната книга” на българските откриватели и изобретатели.

Признанието в чужбина на изследователката дейност на акад. Клисурски е под различни форми. Още през 1976 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Лейкхедския университет” в Канада. Носител е на медала „Н. С. Курнаков” на Института по обща и неорганична химия на Руската академия на науките. Дълго време е бил член на редакционните колегии на авторитетните международни научни списания “Materials Chemistry” и “Materials Chemistry and Physics”. В конкурс с учени от 42 държави през 2007 г. печели престижната международна награда за наука «Харизми».

Понастоящем продължава да е член на ръководството на Световната федерация на каталитичните дружества и Международната механохимична асоциация. Редовен член е на три престижни академии: на Българската кадемия на науките, на Европейската акадимия на науките и изкуствата (Залцбург) и на Европийската академия на науките, изкуствата и литературата (Пориж и Антиб). Убеден смята, че просто е имал шанс да попадне на добро место и да работи с приятни колеги. В живота често среща потвърждения на изказания от самия него афоризъм, който гласи: ”Ако си глупав си щастлив да живееш между умни хора. Ако си умен си наказан да живееш между глупаци”. Смята, че в химията, ако една публикация бъде подмината, то или си гений (а сам знаеш, че не си), или пък си сътворил нещо, от което никой не се интересува.

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

Klissurski, D. (2010). An act of appreciation (G. Bliznakov). Chemistry, 19, 75-76 [In Bulgarian].

Klissurski, D. (2011). Meeting with Nobel laureates. Chemistry, 20, 343-348 [In Bulgarian].

Klissurski, D. (2012). Dobri Lazarov – chemist, educator, popularizer of science. Chemistry, 21, 912-915 [In Bulgarian].

Klissurski, D. (2012). Elka Pencheva – family tradition and own achievements. Chemistry, 21, 916-919 [In Bulgarian].