© AI
Book Reviews
A NEW CONCEPTUAL AND SYSTEMATICAL TRANSCENDENTAL ANTHROPOLOGY
Abstract. Kanawrow's anthropology traces the transcendental-phenomenological path of the formal-rational construction of human being. It is constructed by virtue of the creative activity of thinking and is not identical with the immediate existence of man as a natural, rational and social being. The pure form of thinking (reason) rationally formats the givenness of the immediacy of man, as the synthetic unity of the obtained result is ontologically presented as being of man. Two points are critically important. First, the immediate existence of man as a natural, reasonable and social being is not obliterated or destroyed. It is a permanent basic prerequisite that unendingly and sustainably accompanies human existence. Second, in the critical version, the rational formatting takes place not directly and brutally, but indirectly, transcendentally, through phenomena. On the a priori-posterior portal, phenomena (transcendental schemes, Kant) are born. They are not equivalent to experiences. In the field of experience, phenomena mediate and exert cognitively and ontologically the constructive power of reason. Many phenomena make up the transcendental and the process of transcendentalization. According to Kanawrow, transcendental phenomena are space-time-number, love, language, politics, freedom and religion (other phenomena may be revealed, as well). They have a spontaneous occurrence in the a priori-posterior transition of pure thinking and a playful manifestation in the field of experience. In this transcendental-phenomenological way, based on the immediate givenness of man (natural being, gender, emotions, communication, cohabitation, consciousness, faith, etc.), Kanawrow shows how reason ontologically builds human being as an organism, family, people, state, spirit , church and more. In this ontological typicality, one is simultaneously a body, husband/wife, individual, citizen, personality, layman, etc. According to Kanawrow, the unity of these modes of being of man is the Self. It is a synthetic philosophical picture of man that is alternative to his existence.
Keywords: Kant; critical metaphysics; transcendental anthropology; transcendental phenomenology; Being; ontology; Kanawrow
Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека.
София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с.
Формат 16/70/100, 32 печатни коли
В разгара на пандемията от коронавирус излезе книгата на Валентин Канавров Трансценденталният път към човека. Тя е петият том на неговата критическа метафизика, която се оформи като концептуална и систематична пенталогия.
Още преди да се отвори книгата, прави впечатление нейното заглавие. Трансценденталният път е не на човека, а към човека. Заявката на книгата в теоретично отношение, а именно систематизирането на една нова трансцендентална антропология, като че ли изисква човекът да бъде не само в центъра на методологичните събития, а и в техните принципни основания. Канавров категорично отхвърля тази постановка, защото я разглежда като недопустим емпиризъм, който компрометира метафизичната същност на философското изследване. Според него преходът от Apriori към Aposteriori е единствeно релевантният във формално отношение философски преход, докато обратният преход ражда химери и чудовища. Затова критическата метафизика е общата платформа, която носи базисния смисъл на трансценденталната антропология. Последната е теоретичен резултат и методологичен завършек на един последователно и педантично извървян метафизичен път. Не става дума за това, че по стечение на субективни авторски обстоятелства антропологията е по-следната книга на споменатата пенталогия, а за строг философски маршрут, който принципира виртуалисткия трансцендентализъм като основополагащ формалнорационален концепт на критическата метафизика. Тя се структурира трансцендентално-феноменологично.
Систематичната сграда на критическата метафизика на Канавров изглежда така. В монографията Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм той излага „една виртуалистки-трансцендентална метафизика на познанието“ (Kanawrow, 2003: 264) от формално рационален тип. В Критически онтологеми на духовността Канавров разкрива историята на „духовната битийност под формата на критическа онтология“ (Kanawrow, 2006: 11). В Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер той провежда „компаративен анализ на двата възможни типа фундаментални метафизики ‒ познавателния и битийния“ (Kanawrow, 2011: 16). В Пътища на трансценденталния схематизъм Канавров излага една нова „критическа трансцендентална феноменология като архитектоничен елемент на критическата метафизика“ (Kanawrow, 2015: 344).
Върху тези философски устои и в обхвата на една парадигмална критическа метафизика в Трансценденталният път към човека се изследва разликата между Кантовата прагматична антропология и трансценденталната антропология, която предлага авторът. Той посочва множество хипотези и аргументи, които отговарят на въпроса защо Кант не пише трансцендентална антропология, след като издава трите Критики, след като основни сфери, като природата, правото, морала, историята, религията и др. под., получават подчертано трансцендентално осмисляне и следователно неговата философска система безспорно се нуждае от специфична трансцендентална антропология. Най-вече трите Критики, но също така обхватната философска система на Кант са отправната точка на трансценденталната антропология на Канавров.
Оттук произтича нейната първа главна задача, а именно дедукцията на трансценденталните феномени. Според автора те са пространство-време-числото, любовта, езикът, политиката, свободата и религията, като е възможна експликацията и на други феномени. Те трябва да осъществят по критически начин подхода към трансценденталната антропология като тип критическа онтология. Дедукцията на феномените е аналогична на Кантовата дедукция на категориите1). На априорно-апостериорния портал, през който чистата форма на мисленето (разумът) навлиза в територията на опита, критиката търси и проследява генезата на феномените (трансцендентални схеми, по Кант), за да предотврати непосредственото и значи догматично онтологизиране от страна на разума. Липсата на трансцендентални феномени (респ. на трансцендентален схематизъм) неминуемо отвежда философското изследване до диалектика, т.е. до илюзорно познание и илюзорни същности. В шеметна спонтанна игра трансценденталните феномени опосредстват и провеждат рационално форматиращата и онтологично пораждащата роля на мисленето. Според Канавров тази постановка е критически императив на трансценденталната антропология. Детайлното изложение на формално-рационално зададената феноменология с трансцендентален характер, която е принципно различна от Хусерловата и от почиващата на нея традиция, е безспорен успех на книгата. Трансценденталната феноменология трасира същинския критически път към антропологията.
Вторият иновативен резултат на монографията е онтологичното изграждане на битието на човека, което Канавров схваща като организъм, семейство, народ, държава, дух и църква, като са възможни и други форми на битието на човека. Тази онтологична конструкция се въздига над непосредствената даденост на човека, представен като природно същество, пол, емоции, общуване съжителство, съзнание, вяра и др.под. Онтологизираното битие на човека нито заличава, нито потиска неговата природна даденост. Тя е непосредственият обект на трансценденталната антропология, която рационално и всъщност неизбежно ‒ по силата на конститутивното мислене ‒ иззижда битийната същност на човека над неговата непосредствена природа. В онтологичен смисъл Канавров показва човека като тяло, съпруг/ съпруга, индивид, гражданин, личност, мирянин. Той изрично пояснява, че благодарение на играта на трансценденталните феномени, които критически медиират конструктивната работа на мисленето върху различни природни констелации на човека, е възможно проясняване и на други негови онтологични модуси.
Тяхно синтетично цяло е Азът, който според Канавров съставлява напрегнато онтологично единство, като същевременно е алтернативна философска визия на човека по отношение на екзистенциалната. Така се очертават три основни възгледа за човека: естественонаучен, рационално-трансцендентален и екзистенциален. Последните два са конкурентни философски проекти за същността на човека. В заключението на книгата Канавров обобщава нейното съдържание в прегледна таблица, която синтезира „трансценденталната антропология като регионална критическа онтология“ (Kanawrow, 2020: 432).
Прави чест на издателство „Изток – Запад“, че в такова трудно пандемично време публикува фундаменталния труд на Валентин Канавров. Монографията е специализирана, теоретична и метафизична, но същевременно проблематиката е философски завладяваща и личностно интригуваща. Книга, която по задълбочен и систематичен начин касае човешкото битие и заслужава интереса на читателите.
БЕЛЕЖКИ
1. Анализ на „Кантовата дедукция на чистите разсъдъчни понятия“ (Kanawrow, 2013: 334) и нейната специфика в контекста на критическата метафизика, основана на концепта „виртуалистки трансцендентализъм“, Канавров е направил в статията „Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище“ (Kanawrow, 2013: 334 – 348).
ЛИТЕРАТУРА
Канавров, В. (2003). Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм. Велико Търново: Faber.
Канавров, В. (2006). Критически онтологеми на духовността. Велико Търново: Faber.
Канавров, В. (2011). Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер. София: Изток – Запад.
Канавров, В. (2013). Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище. Философия, 3, 334 – 348.
Канавров, В. (2015). Пътища на трансценденталния схематизъм. София: Изток – Запад.
Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток – Запад.
REFERENCES
Kanawrow, V. (2003). Kant’s Critical Metaphysics. An Attempt at Virtualistic Transcendentalism. Veliko Tarnovo: Faber.
Kanawrow, V. (2006). Critical Ontologemes of Spirituality. Veliko Tarnovo: Faber.
Kanawrow, V. (2011). Ways of Metaphysics. Kant and Heidegger. Sofia: Iztok – Zapad.
Kanawrow, V. (2013). Kant’s Transcendental Deduction of Categories in Critical Metaphysical Point of View. Filosofiya-Philosophy, 3, 334 – 348. [in Bulgarian].
Kanawrow, V. (2015). Ways of Transcendental Schematism. Sofia: Iztok – Zapad.
Kanawrow, V. (2020). The Transcendental Road to Man. Sofia: Iztok – Zapad.