Abstract. The presenting of this pedagogical situation is instigated because of the actual problem about the aggression among children under school age. We suggest our pedagogical attempt in order to prevent children’s aggression. The aim is to approve children’s individuality by many constructive methods through which we can rule their behavior. The main accent is the kindness in all its aspects.

Keywords: kindness, behavior relax temper empathetic team – work.

Проблемът за агресията е много актуален в съвременната педагогическа теория и практика. Агресивно поведение се наблюдава все по-често в нашето ежедневие сред младите хора, затова значимостта на този проблем трябва да се разглежда в по-широк аспект. За решаването му се включват всички образователни институции, семейството, цялотообщество. Особено тревожна е тенденцията за снижаване на възрастовата граница на подрастващите, които стават податливи на агресивно поведение. Агресивни състояния се наблюдават и в предучилищна възраст. Необходима е своевременна, адекватна и отговорна намеса на педагозите за снижаване и преодоляване на агресивните детски прояви. Детската градина е институция, която е особено важна и отговорна за развитието и възпитанието на децата до постъпването им в училище. Затова основна цел в тази насока е да научим децата да могат да бъдат добри, мислещи, можещи, справящи се във всяка житейска конфликтна ситуация и да насочим детската жизненост и енергия в творене на добри дела, защото заедно ще бъдем по-добри! Предложената педагогическа ситуация представя по непринуден начин, с много игрови похвати, как да се въздейства върху емоционалната страна на децата и да се насочва тяхното внимание върху формиране на добро поведение, отзивчивост, толерантност и емпатия към околните.

Образователно направление: Социален свят

Ядро: Общуване с околните и самоутвърждаване

Цел: Утвърждаване на детската индивидуалност и развиване на емпатия и сътрудничество при реализиране на взаимодействието дете–дете и дете–възрастен.

Задачи:

1. Децата да се учат да определят различни емоционални състояния и да ги съотнасят в реална ситуация.

2. Да се развива детската емпатия, съпреживяване на чувства, емоции и мисли.

3. Децата да се учат на конструктивни способи за управление на собственото си поведение (снемане на напрежението и негативните емоции).

4. Децата да затвърдяват и упражняват своите представи, умения и отношения за доброто.

Ход на ситуацията:

Учител: Деца, как се чувствате днес? Добре? Хванете ръката на свой другар и му предайте доброто си настроение. Но знаете ли какво се случи рано тази сутрин?

Когато наближих детската ни градина, видях да лежи на земята това тъжно цвете с надеждата да го намерят добри хора и да му помогнат. Може би силният ураганен вятър, който бушува по света, го е отвял от родното му място?...

Деца, какво да направим? Ние сме добри и искаме да помогнем. Ние не се страхуваме от нищо, защото сме заедно и заедно можем всичко!

Цветето ще ни поведе към родината му. Да се огледаме, за да видим с какво може да се придвижим. Тук наблизо е спрял чуден влак. Нека го напълним с добри деца. Вземете кръговете и ги превърнете в личице. То да носи настроение, каквото на вас ви се иска, после го поставете в празните вагони.

(Децата избират определен цвят и рисуват лице. Питат се защо са избрали този цвят, кои са обратните думи на думите: усмихнат, добър, весел.)

Учител: Ето че помогнахме и влакът може да потегли, пълен с весели, усмихнати и добри деца!

Хайде да продължим пътя си. Ето я морската гара. Тук ни очаква и кораб.

Той неслучайно носи името,, Добрина“, тук ни чакат загадки, които ни е оставил капитанът му. На него могат да пътуват деца, които казват добри думи и могат да правят добри дела.

(Децата сядат на столчетата, където има два цвята листове – бял и черен. Играе се играта „Определи поведението“.)

Учител: Деца, знаем, че сте умни и добри, но има деца, които понякога грешат в своите постъпки. Чуйте какво се случило веднъж в една детска градина.

„Иван и Вальо играели в групата и се сблъскали. Вальо паднал на земята. Иван веднага казал на Вальо, че много съжалява и му помогнал да се изправи. Вальо отговорил, че няма проблем – и той също не е внимавал.“

Ако одобрявате това поведение – вдигнете белия картон, ако не – черния. (Децата разискват поведението.)

„Децата играят на площадката. Изведнъж Петър извикал силно:

– Госпожо, пчела, пчела! Иска да се пързаля заедно с нас!

В този момент Вяра му отговори рязко и категорично: „Какво чакаш, смачкай я веднага или тя ще те ужили!“.

Въпроси: Одобрявате ли съвета на Вяра? По какъв начин трябва да постъпи Петър? Трябва ли да се страхуваме от насекоми? Какво предполагате, че се е случило след това?

„Нина си била вкъщи, когато чула силни викове и жално мяукане. Погледнала през прозореца и видяла момчета да дърпат малко коте.”

Въпрос: Как бихте постъпили?

„Милен пътува седнал в автобуса. Качва се възрастна жена с багаж. Той веднага скочил и казал на жената: „Моля, заповядайте, седнете!“.

(Обсъждане на поведението на детето.)

– Чудесно се справихте. Когато се правят добрини, ни става леко на сърцето, това ни изпълва с щастие и радост. Дори ни се пее!

Песен: ,, Ако си щастлив“

Учителят разгръща голям облак от плат зад тях.

Учител: Ето че стигнахме до сушата. Какво ли ни очаква тук? (Отдръпва паравана. Има поляна с дърво, а около нея – отпадъци. ) О, погледнете тази поляна. Какво да направим, за да бъде чиста? (Децата събират и поставят разделно отпадъците в кошчетата. ) Ето че направихме заедно още една добрина. Заедно се борим за по-чиста природа и по-добро място за живеене на нашата планета Земя.

Нека се хванем за ръце – ние сме заедно и сме силни, можем да устоим на всички изпитания, можем да правим заедно добрини. (Децата правят кръг.)

И природата ви приветства, слънцето ви се усмихва, а къде ли са облачетата, обърнете се, нарисувайте ги с пръстче, те могат да придобият различна форма. (Децата рисуват във въздуха облачета. )

Учителят разгръща голям облак от плат зад тях.

Учител: Хайде да продължим своя път, като полетим и ние.

Звучи релаксираща музика. Приканват се децата да седнат удобно на бялото пухкаво облаче, което прилича на голяма мека възглавница и да затворят очи.

Учител: Нека заедно да полетим.

Вдишайте и издишайте бавно няколко пъти. Ето, нашето пътуване започна. Облачето бавно се вдига в небето, а сега почувствайте как вятърът подухва в лицето ви, някъде там, далече е родното място на нашето цвете.

А тук, високо в небето, е тихо и спокойно. Минаваме край усмихнатото слънчице, което ни докосва със своите лъчи. Слънчо иска да си поиграе с нас. То гъделичка нослетата ни, очите, устните, ушите. Потоплете се под лъчите му. Почуствайте как то гали косите ви. Ние летим, летим над реки и планини, морета и океани, над континенти и държави, там, където живеят добри деца като вас. Облачето намалява своя ход, бавно се спуска на земята. Отворете очи и му помахайте с ръка за довиждане. И с молба да изпрати нашия сърдечен поздрав на далечните и добри деца, живеещи в Англия – да кажем на английски език здравейте – hello; прелетяхме и над Франция – bonjour; над Русия – здравствуйте; над Турция – merhaba.

Ето че наближава родното място на нашето малко цвете. Нека го поставим там, където е отраснало, в неговата градинка. Няма нищо по-хубаво от това, да се върнеш у дома. Благодаря ви, че извършихте голяма добрина на това толкова малко цвете.

Да си добър, е сила, но да останеш добър, еоще по-голяма сила. Поливайте семената на доброто у себе си. Мислете добри неща, говорете добри думи, правете добрини! Само така нашият свят ще бъде добър!

Децата докосват цветето, сбогуват се с него.

Учителят подава изрязани сърчица с надпис „Заедно да сме добри!“.

Учител: Носете вашите добри сърца, раздавайте ги на всички около вас. Запомнете – заедно ще бъдем добри!

Звучи песента ,, Дано“.