© AI

Interview

IT IS OF GREAT IMPORTANCE TO UNDERSTAND THE WAY A PERSON PERCEIVES INFORMATION, LEARNS A LANGUAGE AND THEN REPRODUCES IT (An Interview with Prof. Svetla Koeva, Head of Institute for Bulgarian Language, Bulgarian Academy of Sciences)

Отворен достъп

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН:

Проф. д-р Светла Коева е директор на Института за български език при БАН и ръководител на Секцията по компютърна лингвистика. Чете лекционните курсове „Увод в компютърната лингвистика“ и „Съвременни лингвистични теории“ в Софийския университет и „Синтаксис на българския език“ в Пловдивския университет. Автор е на пет книги, над 150 студии и статии, свързани с формалното описание на българския език на морфологично и синтактично равнище. През последните пет години Светла Коева е ръководител на три международни научни проекта, свързани с компютърната обработка на естествените езици.

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна грамотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция?

Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създаваш текстове, които да бъдат интерпретирани в различна ситуация по различен начин. С други думи, в днешно време не е достатъчно човек да умее само да прочете текст, в който няма скрити послания, като прогнозата за времето, а да знае как да прави различни връзки и заключения върху написаното.

Доколко са грамотни българите?

Последни изследвания сочат, че 15% от глобалното население на Европа не разполага с необходимите умения за четене и писане и не може да работи с различни типове текстове.

България, за съжаление, не е изключение. Резултатите от тестовете PISA не са добри. Трябва да споменем все пак, че тенденцията с намаляването на грамотните хора не е само в България.

Как бихте коментирали становището, че грамотността на подрастващите до голяма степен се определя от социалния статус на семейството?

Не можем да разчитаме човек да получава грамотността си само в училище. Той е заобиколен от семейната среда и постоянния медиен поток. Получаването на информация и моделите на поведение не се научават само в училище. След технологичната революция, след информационната революция и съпътстващото ги общуване в мрежата започна едно много интересно време, в което трябва да оценим по какъв начин развитието на информационните и комуникационните технологии влияе на човека и неговото развитие и мислене.

Каква е връзката между технологичната революция и грамотността?

Технологиите са на много високо равнище, те непрекъснато се развиват, а с тях и методите за получаване на информация. Лесно можем да намерим в сбит текст резюме на огромно количество информация. Информационният и технологичният прогрес обаче са обърнати повече към материалния свят, отколкото към самия човек и неговото мислене. Важно е да разберем процесите как човек възприема информацията, как учи езика и как го възпроизвежда. С други думи, да разберем естеството на връзките, които се създават, когато мислим.

Има ли особености при приемането и възпроизвеждането на информация?

Вече е доказано, че има център в мозъка, който отговаря пряко за речта. Владеенето на няколко езика увеличава възможността човек да се концентрира, да прави връзки между различни факти, включително и да забавя състояния като болестта на Алцхаймер.

Затова трябва да се мисли не само как образованието и равнището на грамотност да са в крак със съвременните технологии, но и как да се предвижда развитието на технологиите. И на базата на това предвиждане да се градят стратегиите, които прилагаме в образованието. Това е и един от фундаменталните проблеми пред образованието – стратегиите в него са остарели. Преподавателите не само трябва да получават нужните квалификации, но и да им бъде предоставена материалната база, в която да развиват своите компетенции.

Днес рядко вече отваряме речници, ако се затрудняваме с изписването на дадена дума – проверяваме за секунди в интернет. Според Вас това положително ли влияе върху грамотността, или обратно – забравяме да помним думи?

Когато използваме програмите за проверка на правописа, сами поправяме грешната дума или избираме правилната и това ни помага да научим или затвърдим правописното правило. Фактът, че човек се стреми да пише правилно и да бъде грамотен, прави тенденцията положителна. Езиковите технологии предоставят на Института за български език при БАН възможността натрупаното през годините огромно езиково богатство да стане достъпно в интернет и да стигне до повече хора.

Тогава къде е мястото на речника – на хартия или в интернет?

Важно за грамотността е да се използват речници, създадени от експерти. В момента в интернет е големият многотомен Тълковен речник на българския език. Речникът все още не е завършен окончателно, но в мрежата се намират 14 тома. Когато бъде завършен, ще съдържа около 200 хил. основни форми на българския език. Това е най-често използваният речник, който има над пет хиляди уникални потребители за една година. Институтът е разпространил и други речници в мрежата – за синоними, за нови думи и фразеологизми. Предоставяме достъп и до лексикално-семантична мрежа на български и английски език. В нея думите са организирани по такъв начин, че синонимните множества от български са директно свързани с еквивалентните синонимни множества на английски. Експертността гарантира качеството на информацията, затова и мястото на тези богати речници е в мрежата.

Интервюто подготви Петър Петров

Year LVII, 2015/3 Archive

pp. 285 - 287 Download PDF