Magdalena Abadzhieva

Institute for Bulgarian Language “Prof. Ljubomir Andreychin” – BAS
1113 Sofia
52 Shipchenski Prohod Blvd. block 17
WoSID: GSE-2886-2022
E-mail: m.abadzhieva@ibl.bas.bg

https://doi.org/10.53656/bel2024-5-3M

Abstract. The article examines two lexemes from the speech of the Bulgarian Catholics of Belene, originating from rites and dances of the Orthodox population in the city, by which are named unacceptable actions. The examples are interesting for how confessional difference manifests itself through language, transforming neutral vocabulary into emotional-expressive with a negative or disapproving tone. By means of the word бръзъùцъ, related to the observance „Brazaya“, a mocking and contemptuous attitude towards a woman with a funny, ugly or scary face is expressed. The second example under consideration, Žръйшалдъ, derives from a dance characteristic of the Orthodox population of Belene, and is used in a negative sense for a person who expresses his joyous emotions unrestrained or who is rebellious and stubborn.

Keywords: Bulgarian Catholics; Belene; confessional difference; expressive vocabulary

Населението на днешния български град Белене е проучвано от историци и краеведи (Gospodinov 1996; Miletich 1903). Две от основните групи жители са представители на католическото и на православното вероизповедание. Те населяват различни махали на града и според местните жители в миналото никога не са се смесвали помежду си посредством тайнството брак. Българите католици в Белене са наследници на бивши павликяни, покръстени от Римокатолическата църква през XVII век1, докато православното население е предимно от влашки произход. Говорът на българите католици от Белене е изследван детайлно от Нено Неделчев (Nedelchev 1994), който се спира главно върху морфологичните и фонетичните му характеристики. Няма цялостно проучване върху лексиката. Елена Врайкова, носител на говора, издава две малки книжки, в които събира лексикални образци, но те не са придружени от граматична информация за думите и езиковедски коментар (Vraykova 2003; Vraykova 2007).

Строгата разделителна линия между двете основни конфесионални групи на католици и православни в Белене намира своето отражение в местния говор на българите католици, като натоварва с негативна конотация лексеми, произлизащи от обичаи и танци на православното население. По този начин противопоставянето свое – чуждо се проявява чрез езика, като трансформира неутралната лексика в емоционално-експресивна с отрицателен или неодобрителен оттенък. В настоящата статия ще бъдат разгледани два такива лексикални примера, установени към момента. Материалът е събран от информаторката Елена Врайкова, католичка, на 91 г., родом от Белене. За тълкуването на думите и за допълнителни примери разговори са водени и с отец Ивелин Генов, католически свещеник, роден също в Белене.

Справки са направени в следните източници: Архив на Българския диалектен речник в Секцията по диалектология и лингвистична география към Института за български език – БАН (ABDR); Български етимологичен речник (BER); Речник на българския език (RBE); Речник на Найден Геров (NG); Идеографски диалектен речник на българския език (IR); Речник на румънския език (DEX); Академичен речник на румънския език (DLR).

1. бръзъùцъ ж. За изразяване на подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице. К— съй нъпр‡вилъ нъ бръзъùцъ (Какво се е направила на страшилище). Тъз стр‡шнъ, ‡лиз бръзъùцъ! (Тази е грозна, все едно е страшилище).

1.1. Тълкуване

Според информаторката Елена Врайкова думата бръзъùцъ е навлязла в говора на беленските българи католици от обичай, практикуван от православните от същото населено място около Коледа и носещ сходно име. Вероятно това е описаният в българската етнографска и етноложка литература обичай „Бразая“, характерен предимно за Североизточна България и за населените места около р. Дунав (Sirakova 1994) (Stefanova 2008). Различните практики, свързани с него, няма да бъдат обект на разглеждане тук; те са важни само дотолкова, доколкото са свързани със значението, с което думата бръзъùцъ се употребява сред общността на българите католици от Белене.

Обичаят „Браза́я“ се свързва с маскарадните кукерски игри, а браз‡ята се описва като фантастичен зооморфен персонаж (Yankova 2017, р. 106). В с. Бяла вода, Беленско, бразаята се „излюпва“ на Бъдни вечер, т.е. преоблича се в крайна къща на селото, и отива в кабинета на кмета, за да иска разрешение да управлява през нощта. След това тръгва по улиците и сурвака всички за здраве и щастие. Бразаята трака с тракала и потупва хората по гърдите, като по този начин гони злите сили. Зооморфният персонаж е придружен само от мъже, които изпълняват също определени роли: кмет, мошул, арапин, булка, клюница и котак2.

Производна на наименованието на обичая „Бразая“, думата бръзъùцъ се употребява в преносен смисъл от беленските католици за жена със смешно, грозно или страшно лице. Не откривам лексемата в използваните лексикографски източници, но тя може да се свърже с близките фонетични варианти, които са засвидетелствани в Архива към Българския диалектен речник: браз‡йя (Силистренско) ‘украсена с дълга човка маска’; бразайа (Тутраканско) ‘група от пет души, която ходи наред с коледарите или независимо от тях’; бръзъйери (с. Гарван) ‘участници в обичая брезая’.

В Идеографския диалектен речник на българския език под кýкер е посочена думата браз‡й, характерна за отделни населени места около Белене, Кубрат, Русе, както и браз‡я за районите на Никопол, Плевен и Силистра (IR 2021, 2, p. 626).

В Българския етимологичен речник са описани следните фонетични варианти: брез‡я, браз‡я (Тутраканско), както и бръз‡я (Северна България край Дунав), със значение ‘смешно облечен човек в обредни игри, кукер’. Пак там тези примери се извеждат от румънското brezaie, производно от breaz3, заето от бълг. бряз (BER 1971, 1, р. 76), т.е. те са обратни заемки в българския език, а не румънски заемки.

Според Речника на румънския език4 (DEX) обаче съществителното име от женски род brez‡ie няма връзка с българската дума бряз (‘за бивол – който е с бяло петно на челото и опашката’, RBE), а е определено като дума с неясна етимология, с две основни значения: ‘игра, подобна на пантомима, сходна с „коза“ (прескочи кобила) или турка (вид игра с пръчки), принадлежаща на фолклорния театър, наблюдавана най-вече в Мунтения’ и ‘маскирана фигура с животинска или птича глава, облечена в дълга селска овчарска дреха от овча кожа, украсена с цветни панделки и нашивки’. Справка в Академичния речник на румънския език показва, че съществителното име brez‡ie има основно значение ‘маскиран човек с глава на животно, снабдена с дълъг клюн, подобно на щъркел, облечен в разноцветни вълнени дрехи или дрипи във всички цветове, със звънци и тояга в ръката’. За вероятен произход е дадена румънската дума за щъркел barză (DRL, p. 650), като се споменава и връзка с по-горе посочената лексема breaz (от бълг. бряз – б.м.).

Като обобщение бих могла да направя заключението, че думата бръзъùцъ, характерна за говора на българите католици от Белене, може да се разглежда и като румънска заемка. Като се има предвид зооморфната маска с дълга човка, използвана при практикуването на определени места на обичая „Бразая“, има вероятност бръзъùцъ да се свързва с румънската дума за щъркел barză, както е написано и в Академичния речник на румънския език – още повече че обичаят очевидно е познат и на българското, и на румънското население от двете страни на р. Дунав. Въпреки това данните от използваните при справката български и румънски речници не са еднозначни и въпросът за произхода на думата остава спорен.

Подлежи на допълнително проучване и това дали брас в говора на българите католици от Белене със значение ‘лице’ е сродна с бръзъùцъ. Според Елена Врайкова беленските католици не познават думата лице, използват само съществителното от мъжки род брас, напр.: умýй си бръзъ (измий си лицето), ýбъу бр‡с (хубаво лице).

1.2. Опозицията свое – чуждо

В говора на българите католици от Белене има различни лексеми, с които се назовава глупавата жена, както и жената, която по различни начини демонстрира неморално поведение, напр.: б—длеш (за слаба, грозна и глупава жена), джульъ (название за жило на пчела и едновременно с това за лоша жена), йъвъ (название за въздух и за лека жена)5 и др. Част от тази тематична група е и лексемата бръзъùцъ, чрез която се изразява подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице, както по-горе бяха посочени примерите: К— съй нъпр‡вилъ нъ бръзъùцъ (Какво се е направила на страшилище). Тъз стр‡шнъ, ‡лиз бръзъùцъ! (Тази е грозна, все едно е страшилище).

Прави впечатление, че лексема, производна от названието на обичай на православното население, се употребява в негативен смисъл от българите католици. Опозицията свое – чуждо6 се изразява чрез метафората за различния (този с различно вероизповедание), като трансформира една неутрална в своята употреба лексема в такава за изразяване на отрицателно и подигравателно отношение. Противопоставянето е генерирано в обхвата на конфесионалната сфера и е свързано с антагонизма между православното и католическото население в Белене, което има своето историческо обяснение и ще бъде разгледано по-долу, след втория лексикален пример.

2. Žръйшалдъ ж. Танц, характерен за православното население в Белене.

2.1. Тълкуване

Според информаторката Елена Врайкова българите католици от Белене използват думата Žръйшалдъ, за да назоват танц, характерен за православното население в същото населено място, което е предимно от влашки произход. Не откривам лексемата в използваните лексикографски източници. Названието по всяка вероятност е формирано на местна почва чрез ономатопея, тъй като по време на танца играещите издавали подвикванията „е – ръ – ша“. Според Елена Врайкова Žръйшалдъ се използва в израз с негативен смисъл за човек, който изразява емоциите си невъздържано, сякаш играе танц под въздействието на нечисти, зли сили: играйе Žръйшалдъ (действа необуздано).

Потърсих допълнителна информация от отец Ивелин Генов, който потвърди, че думата наистина е характерна за българите католици от района на Белене и се използва за човек, който е непокорен, упорит, неконтролируем; с когото останалите трудно могат да се справят и който не се поддава лесно на влияние. За съжаление, към момента е невъзможно да се предостави допълнителен контекст, който да уточни значението.

2.2. Опозицията свое – чуждо

Със сигурност може да се твърди, че подобно на описаната по-горе лексема бръзъùцъ, Žръйшалдъ също е пример за това как обредните и танцовите практики на православното население служат за назоваване на действия или поведение, които се възприемат от общността на българите католици като нещо неприемливо.

Смисловото обвързване на танца с нечистите сили от страна на българите католици от Белене намира своето обяснение в историческото минало на тази общност и по точно в реформаторската дейност на ордена на пасионистите, които пристигат в северните български земи през 1781 г. (Miletich 1903, р. 77). В стремежа си да укрепят католическата вяра сред бившите павликяни, те си поставят за цел да премахнат всички техни стари суеверни навици и обреди, още повече че ги смятали за заети от българите схизматици или от власите. По този начин се е целяло да се засилят отликите между православното и католическото население. Милетич цитира данни от събрание, състояло се в Белене през 1843 г., на което са приети строги правила по отношение на музиката и танците по време на сватбените тържества. На свещениците е заповядано „да забраняват при сватбите всякакви свирни, песни и игри“ (Miletich 1903, р. 125).

В книжнината на българите католици намират място поучителни текстове, близки по съдържание до патеричните разкази, свързани със страданията, които могат да споходят човека, ако „преправя тялото си“ или „играе и свири на хоро“. Такива се откриват в ръкопис НБКМ 1423 на Петър Ковачев Царски от края на XVIII век, напр.: Iedin, deto sviri na horo, ubigo jedna strela od ;nebe, i dusciatamu utidi u Pacalat (Един, дето свири на хоро, уби го една стрела от небето и душата му отиде у пъкъла); Iedna moma cato igra veʒden jedin den, preʒ noscta se prinesi, ta utidi u Pacalat, i setne promena xivot (Една мома, като игра един ден непрекъснато, през нощта се пренесе, та отиде у пъкала и сетне промени живота си); Jedna xena umire, i utade u Pacalat, ʒascto jaco nastajesce dasi redi teloto (Eдна жена умря и отиде у пъкъла, защото много настояваше да си преправя тялото).

Двата разгледани лексикални примера (бръзъùцъ и Žръйшалдъ) дават основание да се говори за това, че противопоставянето между католици и православни в Белене е намерило израз в езика чрез думи, които маркират различния с отрицателни характеристики. Интересно би било да се проучи дали сходно явление има в езика на влашкото православно население в същото населено място.

Благодарности и финансиране

Авторът изказва благодарност за финансовата подкрепа на Българската академия на науките по двустранно споразумение с Румънската академия на науките.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за българите католици в Белене вж. Милетич 1903, с. 28 – 30.

2. Описанието на обичая „Бразая“ в с. Бяла вода, Беленско, е предаден спрямо разказа на Росица Петрова, председател на читалище „Възраждане 1924“ в селото, публикуван в интернет на адрес: https://bnr. bg/hristobotev/post/101571514/brazaa [Viewed 2024-8-22].

3. Лексемата breaz в румънски означава: 1. Животно с бяло петно или на челото, или на муцуната. Обикновено се отнася за коне. 2. В преносно значение – умен човек, с остър ум, който се откроява сред останалите (DEX).

4. Благодаря на Явор Иванов и Габриела Миту за помощта при превода от румънски на български език.

5. Названия за нечиста жена вж. още и у Мичева-Пейчева 2014.

6. Повече за опозицията свое – чуждо вж. Мичева-Пейчева 2017.

ЛИТЕРАТУРА

БЕР 1971/ 2017. Български етимологичен речник. Т. 1 – 8. София: БАН.

ГОСПОДИНОВ, Т., 1996. Из миналото на Белене. Белене: Полиграфическа база при Академичното издателство, Свищов.

ВРАЙКОВА, Е., 2003. Говор на павликяните – католици. Плевен: Кентавър 66.

ВРАЙКОВА, Е., 2007. Говор на павликяните – католици. Книга II. Плевен: Кентавър 66.

ИР, 2012, 2021. Идеографски диалектен речник на българския език; Т. I 2012. София: Бълг. бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия; Т. II 2021. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

НГ, 1975. Речникъ на блъгарскый языкъ: Съ тлъкувание речиты на блъгарскы и на русскы. Ч. 1 – 6 (фототипно издание). София: Български писател.

НЕДЕЛЧЕВ, Н., 1994. Диалект на българите-католици: северен павликянски говор. Велико Търново: Печатница „Абагар“.

МИЛЕТИЧ, Л., 1903. Нашите павликяни. В: СбНУНК, т. 19, с. 1 – 368.

МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, К., 2014. Образът на чистата жена в старобългарското житие на св. Теодора и в традиционната култура. В: Известия на Института за български език, кн. XXVII. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, К., 2017. Мичева-Пейчева, К. Етнокултурната бинарност в средновековната българска литература. София: ДиоМира. ISBN: 978-954-2977-45-2.

РБЕ. Речник на българския език, 2001 – 2023. Т. 1 – 16. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Институт за български език (онлайн). Available from: http://ibl.bas.bg/rbe/. [Viewed 2024-8-22].

СИРАКОВА, И., 1994. Бразая в Русенско. В: Българска етнография, кн. 3 – 4, с. 54 – 57. София: БАН.

СТЕФАНОВА, Т., 2008. Маскарадната игра бразая – един съхранен обичай за плодородие. В: Сборник доклади на Студентска научна сесия, Факултет „Природни науки и образование“, с. 161 – 165. Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“.

ЯНКОВА, В., 2017. Маскарадът: ние и другите [Електронен ресурс]. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“. ISBN 978-619-201-205-2

DEX. Dicționarul explicativ al limbii romˆne. Available from: https:// dexonline.ro/. [Viewed 2024-8-22].

DRL. Dicţionarul limbii romˆne. Available from: https://dlr1.solirom. ro/. [Viewed 2024-8-22].

Acknowledgments & Funding

The author expresses gratitude for the financial support of the Bulgarian Academy of Sciences under a bilateral agreement the Romanian Academy of Sciences.

REFERENCES

BER 1971/ 2017. Balgarski etimologichen rechnik, vl. 1 – 8. Sofiya: BAN.

DEX. Dicționarul explicativ al limbii romˆne. Available from: https://dexonline.ro/. [Viewed 2024-8-22].

DRL. Dicţionarul limbii romˆne. Available from: https://dlr1.solirom.ro/. [Viewed 2024-8-22].

GOSPODINOV, T., 1996. Iz minaloto na Belene. Belene: Poligraficheska baza pri Akademichnoto izdatelstvo, gr. Svishtov.

IR, 2012, 2021. Ideografski dialekten rechnik na balgarskiya ezik; vol. I, 2012. Sofiya : Balg. bestselar – Natsionalen muzey na balgarskata kniga i poligrafiya; vol. II 2021. Sofiya: Univ. izd. „Sv. Kliment Ohridski“.

NG, 1975. Rechnik na blagarskay yazayka: S tlakuvanie rechitay na blagarskay i na russkay. Ch. 1 – 6 (fototipno izdanie). Sofiya: Balgarski pisatel.

NEDELCHEV, N., 1994. Dialekt na balgarite-katolitsi: severen pavlikyanski govor. Veliko Tarnovo: Pechatnitsa „Abagar“.

MILETICH, L., 1903. Nashite pavlikyani. V: SbNUNK, vol. 19, pр. 1 – 368.

MICHEVA-PEYCHEVA, K., 2014. Obrazat na chistata zhena v starobalgarskoto zhitie na sv. Teodora i v traditsionnata kultura. V: Izvestiya na Instituta za balgarski ezik, vol. XXVII. Sofiya: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“.

MICHEVA-PEYCHEVA, K., 2017. Micheva-Peycheva, K. Etnokulturnata binarnost v srednovekovnata balgarska literatura. Sofiya: DioMira. ISBN: 978-954-2977-45-2.

RBE. Rechnik na balgarskiya ezik, 2001 – 2023. T. 1 – 16. Sofiya: Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“, Institut za balgarski ezik (online). Available from: http://ibl.bas.bg/rbe/. [Viewed 2024-8-22].

SIRAKOVA, I., 1994. Brazaya v Rusensko. – V: Balgarska etnografiya, no. 3 – 4, pp. 54 – 57. Sofiya: BAN.

STEFANOVA, T., 2008. Maskaradnata igra brazaya – edin sahranen obichay za plodorodie. V: Sbornik dokladi na Studentska nauchna sesiya, Fakultet „Prirodni nauki i obrazovanie“, pp. 161 – 165. Ruse: Rusenski universitet „Angel Kanchev“.

VRAYKOVA, E., 2003. Govor na pavlikyanite – katolitsi. Pleven: Kentavar 66.

VRAYKOVA, E., 2007. Govor na pavlikyanite – katolitsi. Kniga II. Pleven, Kentavar 66.

YANKOVA, V., 2017. Maskaradat: nie i drugite. Shumen: Universitetsko izdatelstvo „Episkop Konstantin Preslavski“. ISBN 978-619-201-205-2