Резюме. Нагледните средства са в основата на преподаването. Те осъществяват активно ръководство на мисленето и възприятието; включват се в изложението на учителя и често са в неговата основа; позволяват съгласуване на слухово и зрително възприятие; позволяват на учителя да осъществи разнообразни дидактически цели и задачи; осигуряват възможност за прилагането им в процеса на самостоятелна работа.Те могат да се използват и комплексно за поставяне на учебни проблеми, за инструктиране на учениците преди практическата им работа с естествени нагледани средства, за активизиране на учебния процес. Разнообразните нагледни средства следва да се съчетаят разумно, за да се дадат на учениците поконкретни и заедно с това разностранни представи за изучавания предмет, обект или явление.

Ключови думи: visual resources; teaching; auditory and visual perception; sampling

У нас и в световен мащаб се наблюдава криза в преподаването и усвояването на природонаучни и технологични знания. Обучението по физика не е отминато от общите отрицателни тендеции. Кризата в обучението се определя, от една страна, от самия характер на физичните знания, които са абстрактни, силно математизирани и трудно се усвояват от голям брой ученици. От друга страна, наложително е да се преосмисли постигнатото в учебния процес по физика и да се определят дидактически приоритети. Нужно е да се излезе от съществуващите досега неефективни модели и методи, използвани в процеса на обучението по физика от учителите, които водят учениците до механично заучаване на учебното съдържание, което не умеят да използват.

Особено актуален е въпросът за намиране на подходящи методи и средства, чрез които ефективно да се реализират целите на обучението. Това провокира и предполага търсене на нови педагогически технологии и методически модели, които да намалят инертността и да активизират интелектуалния потенциал на дейността на ученика. В процеса на изявяване и разгръщане на дейността се проявяват нейните аспекти – познавателен, мотивационен, емоционален, практическоприложен.

За повишаване на интереса към физиката и възприемането на учебното съдържание от учениците се налага прилагане на нетрадиционни методи на обучение. Чрез тях се цели събуждане и провокиране на въображението на учениците и се създават възможности за осъществяване на активно мис-лене от страна на обучаваните и по-задълбочено овладяване на знанията. Прилагането на тези методи е предизвикателство към учениците да покажат своята находчивост, досетливост и изобретателност. Непрекъснатото търсене на разнообразие в методите, средствата и подходите за обучение е резултат от желанието на учителя да превърне учениците от пасивни слушатели и зрители в свои съучастници в образователния процес. Овладяването на нови знания или актуализирането им, осъществено върху различна емоционална основа, поставя обучаваните в ново положение, което предизвиква и най-равнодушните.

Един от методите за повишаване на интереса е моделирането.

„Моделирането е процес на създаване и изследване на модела с цел да се получат нови знания за изследвания обект“ (Desev, 1993). За да изготвят точни модели, учениците трябва да са овладели много добре учебното съдържание и да познават същността и особеностите на моделираните обекти и процеси. „Прилагането на този метод позволява превръщането на всеки сложен, недостъпен за изучаване обект или процес в познаваем“ (Angelova et al., 1994). Самото моделиране носи елемент на занимателност, заинтригува учениците, предизвиква положително емоционално състояние и засилва интереса им. При изучаване на физичния модул от ,,Човекът и природата“ V клас учениците изготвиха модели на везна, a седмокласниците – модели на Слънчевата система.

Голям интерес сред учениците представлява откриването на физиката чрез физични анимации и симулации. 1,2)

Чрез нагледните средства се развиват наблюдателността на учениците, техните умствени способности, в т.ч. творческо мислене; приучават се да правят изводи, обобщения, сравнения.

От IX клас учениците работят по уеб задание – за тях тази работа е свързана с проучвателска и изследователска дейност, което дава възможност за интегриране на идеи и аргументирането им с доказателства. Удоволствието от изработените проекти и мултимедийното презентиране на продуктите им създава нагласи да се чувстват по-сигурни и конкурентоспособни. Работата по уеб задание в екип изисква създаване на завършен продукт, в който се използват вече придобитите знания и умения, както и допълване на знанията, като се използва методът „учене чрез правене“. Обучаемият не само възприема знанията, но ги преобразува, адаптира ги, избирателно реагира и активно ги усвоява.

Онагледяването в обучението изисква много повече усилия и време както от страна на учителя, така и от страна на учениците, повишава нивото на знанията, интереса и мотивацията на учениците за изучаване на физиката.

От най-голямо значение обаче остава въпросът за повишаване на интереса, на положителните емоции, ученикът не само с желание да се включи в учебния процес, но и сам да си зададе въпросите ,,защо“, ,,как“, ,,откъде“, да се запали искрата на творчеството и да се поддържа жива.

Новите изисквания към образованието налагат освен традиционните методи на обучение да се използват и други, по-съвременни, интерактивни, при които учениците работят в групи, използват информационни технологии, моделират. Приложението им дава свобода на учениците, стимулира познавателните им интереси, включва ги в активна познавателна дейност при формирането на нови понятия, при обобщаване и систематизиране на знанията. Затова се наричат още техники за „активно учене“.

Пред нас, учителите, стои трудната задача да намерим начини да провокираме интереса на „всезнаещите“ и „всеможещите“ ученици на ХХІ век.

БЕЛЕЖКИ

1. https://www.vascak.cz/physicsanimations.php?l=bg

2. https://phet.colorado.edu/en/simulations/category/physics

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Angelova, V., Malcheva, Z. & Genkova, L. (1994). Metodika na obuchenieto po khimiya. Sofia: Sofia University Press [Ангелова, В., Малчева, З. & Генкова, Л. (1994). Методика на обучението по химия. София: Св. Климент Охридски].

Desev, L. (1993). Psihologia na uchebnia process. Sofia: CIUU [Десев, Л. (1993). Психология на учебния процес. София: ЦИУУ].