https://doi.org/10.53656/nat2022-1.06

Резюме. В статията са представени резултати от външното оценяване по биология и здравно образование – VIII клас през учебната 2018/2019 г., в извадка от 2682 ученици от всички административни региони на България. Извадката е представителна за страната, но не е представителна за регионите. Изследването е целеориентирано към измерване на усвоените знания, умения и отношения на учениците, както и на дефицити в процеса на обучение по биология. В качеството на реална единица мярка за измерване на постиженията възприемаме учебната задача. Дължината на теста е от 15 задачи – 13 с избираем отговор и 2 със свободен отговор. Резултатите от еднократното апробиране на теста показват, че задачите притежават добри статистически характеристики. Налице е статистически значима разлика в постиженията на учениците, в полза на тези с интензивно изучаване на чужд език.

Ключови думи: учебно съдържание; външно оценяване; тестване

Увод

От края на ХХ и началото на ХХI век България е участник в изграждането на една нова образователна реалност като форма на социално съществуване в глобалния свят. Проблемът за адаптацията, успешната интеграция, усвояването и създаването на добри образователни практики стана отправна точка и гарант за развитие на системата1).

Качеството е присъща характеристика на която и да било дейност. В сферата на средното и висшето училище, чиято дейност е насочена към създаването на образователен продукт, качеството на този продукт е резултативна от множество фактори. Тези фактори се проявяват в пресечното поле на сложните взаимоотношения между стохастичната по своята същност образователна система, с пристрастие към традициите и статуквото, и динамиката на образователния пазар (Minazheva 2009). Това изисква гъвкавост и адаптивност на образователните институции, изработване на стратегии, които пряко корелират с пазарните нужди, баланс, мяра и добра прогноза за важните социални последици.

Управлението и регулацията на институционализирана социална система, каквато е образователната, се базират на нормативни документи от различен ранг, но в строга йерархия и зависимости, с различна степен на доминиране в процеса на управление, но в явна координация и съответствие с един и същ образ за очаквания резултат. Нормативните документи встъпват в ролята на инструменти за управление на системата (фиг. 1) (Tzanova et al. 2013).

От ъгъла на системния анализ образователната система е пример за сложна система, която функционира на принципа на обратната връзка. Както всяка сложна система, така и образователната, се характеризира със следните особености:

– йерархична съподчиненост между отделните подсистеми;

– по каналите на правата и обратната връзка се извършва обмяна на информация;

– сравнителна устойчивост (консервативност);

– възможност за усъвършенстване и развитие и др. (Tzanova & Raycheva 2012).

Оценяването е процес на съпоставяне на получената информация по пътя на обратната връзка с предварително зададено очаквано състояние и окачествяване, приписване на състоянието на системата на определена оценка – количествена и/или качествена. Оценката е краен етап, резултат от оценяването. В контекста на процеса на обучение по биология се различават няколко вида оценяване въз основа на различни критерии.

В зависимост от нивото на контрола се различават:

– външно оценяване: на нивото на институционално взаимодействие;

– вътрешно оценяване – контролът е на нивото на педагогическо взаимодействие.

В зависимост целите, за които служи оценката, оценяването е:

– сумиращо оценяване – свързано с отчитане на резултатите на определен етап от процеса и целта е получаване на информация за връзката цел – резултат;

– формиращото оценяване – резултатите се прилагат с цел коригиране модела на дейностите преподаване и учене от страна и на двата субекта: учителят коригира както преподаването, така и ученето, а ученикът коригира собственото си учене.

В зависимост от критериите, въз основа на които се прави оценката, се различават:

– нормативно оценяване – оценката е получена при сравнение на резултата на ученика с постиженията на другите ученици;

– критериално оценяване – оценката е получена при сравнение на резултата с предварително зададени очаквани резултати (критерии);

– ипсативно оценяване – оценката е получена при сравнение на резултата с предишните постижения на ученика (Andreev 1995; Bizhkov & Kraevski 2007; Dragolova et al. 2018; Tzanova & Raycheva 2012).

Дизайн на изследването

В изпълнение на резолюция на министъра на образованието и науката и на доклад № 80 893-887 от 08. 12. 2017 г. и заповед № РД-07-14/22.02.2018 г. и № РД-07-08/30.01.2019 на директора на ЦОПУО се проведе изследване с цел установяване на постигането на очакваните резултати, заложени в новите учебни програми по биология и здравно образование в VIII клас и допълнителни цели2);3);4):

– да се установи нивото на усвоените знания, умения, отношения и нагласи на учениците по биология и здравно образование, което е свързано с формиране на компетентности по природни науки (познаване на основни природни закономерности, принципи и методи на научното познание; способност да се използват научни данни за аргументиране на факти; използване на изследователски подход при решаване на проблеми от различни области на живота и практиката) като част от формирането на природонаучната грамотност;

– да се диагностицират най-често срещаните дефицити при използване на модели (формули, графики, схеми) за решаването на различни типове задачи, които формират математическата грамотност на учениците;

– да се измерят уменията за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

Дизайнът на външното оценяване предвижда трикратно оценяване на едни и същи ученици (VIII, IX и X клас) върху тестов материал изготвен на базата на тест-спецификация, така че да се измери динамиката на формиране и надграждане на компетентности по природни науки.

Извадката е представителна за страната и включва 2682 ученици от всички региони, но не е представителна за регионите.

Етапи на изследването

– Изследването започна през учебната 2017/2018 г. с представителна извадка, включваща ученици от всички региони, които изучават биология и здравно образование в VIII клас.

– През учебната 2018/2019 година продължи със същите ученици върху учебното съдържание от IX клас и с учениците в IX клас, които изучават учебния предмет биология и здравно образование по рамков учебен план с годишен хорариум 90 часа, който обхваща учебното съдържание за VIII и IX клас. Те бяха изследвани върху учебното съдържание и за двата класа.

Тестът на изследването е предназначен да измерва очакваните резултати, заложени в новите учебни програми по биология и здравно образование в VIII клас, с акцент върху формирането и развитието на компетентности по природни науки. Неговата основна цел е да определи общата грамотност на учениците. Той съдържа 15 задачи – 13 задачи са с избираем отговор и 2 задачи със свободен отговор. Задачите с избираем отговор са с три дистрактора и един верен отговор. Задачите със свободен отговор изискват кратък отговор от тестираните.

Тест-спецификацията е изготвена въз основа на обобщени данни от проведена анкета с учители по биология и здравно образование и експерти по природни науки от всичките 28 региона на страната. Чрез изведените от тях най-значими очаквани резултати, задаващи акценти върху формирането и развитието на ключови компетентности по природни науки, експертна комисия, в състава на която влизат представители на академичната общност, учители, експерти от Регионално управление по образованието (РУО) и Център за оценяване на предучилищното и училищното образование (ЦОПУО), утвърдиха тест-спецификацията. Въз основа на нея е изработен тестът, използван при измерването.

В инструментариума са обхванати следните очаквани резултати върху учебното съдържание от програмата за VIII клас.

Правилен отговор на всяка една от задачите с избираем отговор се оценява с 1 точка. Максималният бал на едната задача със свободен отговор е 2 точки, а за другата – 3 точки. Максималният бал, който може да получи всеки ученик на теста, е 18 точки.

Резултати и дискусия

На фигура 2 е представено разпределение на учениците според броя точки, получени при решаване на задачите в теста. Най-висок процент ученици са постигнали 5 точки от групата без интензивно изучаване на чужд език. В тази група има и ученици, които са с 0 точки, съответно много малко, само двама ученици, са постигнали 18 точки (максималния бал). Най-висок процент от учениците с интензивно изучаване на чужд език постигат 8 точки. Няма ученици с 0 точки, а с максимален брой точки са четирима ученици.

Тестовият бал от изследването позволява да се установи нивото на придобитите компетентности, които се явяват очаквани резултати, разписани в учебната програма (таблица 2) (Hadjiali & Kolarova, 2012; Stoyanova, 1996). От тази таблица се вижда, че за учениците без интензивно изучаване на чужд език трудни са повечето от задачите в теста. Затрудняват се при решаване на задачи, изискващи: използване на информация от различни източници за анализ на конкретна ситуация и избор на решение (63% – зад. 5), изброяване, описване и означаване върху изображение – модел устройство и функции на органи и система от органи, изграждащи дадена система и протичащите в нея процеси (56% - – зад. 6), представяне на резултати от наблюдения чрез графики (59% – зад. 8) и др. Задачи 12, 13 и 14 са трудни за двете групи ученици. Те са насочени към измерване уменията на учениците да прогнозират въздействието на конкретни фактори върху личното и общественото здраве (зад. 13) и използване на информация от различни източници за анализ на конкретни ситуации и избор на решение (зад. 14).

За групата на учениците с интензивно изучаване на чужд език има само две задачи, които са ги затруднили (решени под 50%). Това са задачи 12 и 13, решени от съответно 47% от учениците. При тях 2-ра и 3-та задача са решени над 50% (55%), но са следващите с най-нисък процент от всички задачи (таблица 3).

Има различни причини, поради които тези задачи затрудняват учениците. Задачи 2 и 3, защото учениците чисто математически не могат да пресмятат задачи с проценти. Групата на учениците с интензивно изучаване на чужд език се справят по-добре. Задачи 12 и 13 изискват конкретни знания от учебния материал, затова затрудняват и двете групи ученици, като в по-голяма степен това са учениците без интензивно изучаване на чужд език. При задача 14 причините могат да се търсят в няколко направления. И двете групи ученици са се справили с първото подусловие на задачата, като по-добре се е справила втората група – съответно 50/63%. Не така стоят нещата с второто подусловие. То изисква не само да се направи избор, но и аргументация на избора. Ако в отговора на учениците не се съдържа аргументацията, той не получава пълен кредит.

Учениците и от двете групи са постигнали добри резултати на тези задачи.

Те са сравнително лесни за тях (таблица 4). Две от тях са върху очакван резултат: използва информация от различни източници за анализ на конкретни ситуации и избор на решение – 5 и 11. Върху този очакван резултат е конструирана и задача 14. Прави впечатление обаче, че тя се отличава с най-висока трудност. 29% от тестираните не са посочили никакъв отговор. Причините за този резултат може да са следните: първо – задачата е с кратък свободен отговор, и второ – изисква аргументация, което я отличава съществено от другите две задачи (5 и 11). Задача 8 изисква трансформация на информация от една символно-знакова система в друга (представя резултати от наблюдения чрез графики). Резултатите от апробирането на теста показват, че тази задача не е затруднила учениците и от двете групи.

Резултати от теста по компетентности като очаквани резултати от обучението (таблица 5) илюстрира следните тенденции. По област на компетентност – Човешкият организъм – структура, жизнени процеси, опазване на здравето, задачи 12 и 13 са трудни и за двете групи ученици. Задачи 1 и 7 са трудни за учениците без ИИЧЕ, докато задача 6 се оказва лесна и за двете групи. По следващата област – Наблюдения, експерименти, изследване, пет задачи (общо 33,33%) затрудняват учениците без ИИЧЕ, докато задача 14, която изисква използване на информация от различни източници за анализ на конкретни ситуации и избор на решение, е трудна и за двете групи.

Следващият аспект на анализ е насочен към отговор на въпроса – Имали статистическа значима разлика в постиженията на двете групи ученици? Резултатите от обработката на емпирично получените данни (резултати) недвусмислено показват, че има статистически значима разлика в резултатите на учениците без и със интензивно изучаване на чужд език. Над 20% е разликата в броя на верните отговори при двете групи ученици (таблица 6). За първата група ученици тестът е труден, докато за втората група е по-скоро лесен. Средният брой точки също е по-голям при тях – 12,52 с ИИЧЕ и съответно 7,35 за тези без ИИЧЕ.

Използвани съкращения: ЗИО – задачи с избираем отговор; ЗСО – задачи със свободен отговор

Има голяма статистически значима разлика между процента на отговорилите правилно от двете групи ученици. Учениците без интензивно изучаване на чужд език се затрудняват при решаването на голяма част от задачите (таблица 7). Те са решили под 50% задачи – 1, 2, 3, 4, 7, 9, 10, 12 и 13. Това са около 69% от всички задачи с избираем отговор. Най-трудни за тях са задачи – 2, 3, 12 и 13. Тези задачи са решени под 30%.

От таблица 8 се вижда, че има статистически значима разлика между двете групи ученици и при задачите със свободен отговор. 21% от учениците без интензивно изучаване на чужд език имат 0 точки на задача 14, докато учениците с интензивно изучаване на чужд език – само 5%. 50% от първата група имат една точка при максимални две точки за задачата, докато втората група са 63%. Много голямо впечатление прави фактът, че 0% са постигналите максималния брой точки за задачата при учениците без интензивно изучаване на чужд език, докато другите са 25%. Голям е процентът на учениците от първата група, които изобщо не дават отговор на задачата – 29%, а само 7% от втората група не отговарят.

При задача 15 се очертава същата тенденция. Голям е процентът от първата група ученици, които не отговарят на задачата – 30%. При учениците с интензивно изучаване на чужд език са 9%. Учениците, които са дали грешни отговори и получават 0 точки, също са много повече от учениците без интензивно изучаване на чужд език – 27%, докато от другата група са 11%. По-малка е разликата между учениците, получили 1 и 2 точки от двете групи. При получилите максимален брой точки също има голяма разлика. Само 32% от учениците без интензивно изучаване на чужд език и 72% съответно от втората група.

Заключение

Резултатите от еднократното апробиране на теста за външно оценяване по биология и здравно образование – VIII клас, показват, че разработеният тест притежава добри статистически характеристики. Налице е статистически значима разлика в постиженията на учениците от двете групи (без ИИЧЕ и с ИИЧЕ). Учениците без ИИЧЕ се затрудняват най-често при задачи изискващи: използване на информация от различни източници за анализ на конкретна ситуация и избор на решение; изброяване, описване и означаване върху изображение-модел устройство и функции на органи и система от органи, изграждащи дадена система и протичащите в нея процеси и представяне на резултати от наблюдения чрез графики.

Причините за констатираните статистически значими разлики в постиженията на двете групи ученици могат да се търсят в няколко направления:

– видът на училището и учебните планове, по които се обучават учениците – средни училища, професионални гимназии или профилирани гимназии;

– мотивацията за учене на субекта – ученик, която е различна за различните видове училища;

– материално-техническата осигуреност на обучението;

– социален статус и семейна среда и др.

Възможно е получените резултати и изведените тенденции да са в рамките на конкретното изследване. Затова според нас е много важно да се анализират, качествено и количествено, резултатите и от външното оценяване в IX и X клас. Така ще се получи по-пълна и ясна картина за качеството на биологичното образование в първи гимназиален етап на средната степен на образование.

БЕЛЕЖКИ

1. Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот – https:// www.aubg.edu/documents/1535

2. МОН. Учебна програма по биология и здравно образование – VIII клас – https://www.mon.bg/bg/1999

3. Закон за предучилищното и училищното образование, Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., изм. и доп., бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г.

4. МОН. Държавни образователни стандарти – https://www.mon.bg/bg/100104

REFERENCES

ANDREEV, M., 1995. Otsenyavane v uchilishte. Sofia: Sofia University St. Kliment Ohridski, [In Bulgarian].

BIZHKOV, G., KRAEVSKI, V., 2007. Metodologiya i metodi na pedagogicheskite izsledvaniya. Sofia: Sofia University St. Kliment Ohridski, [In Bulgarian].

DRAGOLOVA, E., BATOEVA, D., POPOV, T., 2018. Pedagogicheska i psikhologicheska diagnostika. Sofia: Askoni, [In Bulgarian].

HADJIALI, I.I., KOLAROVA, T., 2012. Rezultati ot vanshnoto otsenyavane po KOO „Prirodni nauki i ekologiya” 2011. – VII Klas. i – prodalzhavashto obrazovanie, [In Bulgarian].

MINAZHEVA, G.S., 2009. Razrabotka, vnedreniye i sovershenstvovaniye sistemy menedzhmenta kachestva v vysshikh uchebnykh zavedeniyakh Kazakhstana: nauchno-prakticheskoye izdaniye. Almaty: Kazak universitetí, [In Russian].

STOYANOVA, F. H., 1996. Testologiya za uchiteli. Sofia, [In Bulgarian].

TSANOVA, N.V., TOMOVA, Sn., GAIYDAROVA, M., KIROVA, M., BOYADZHIEVA, E., GOSPODINOV, V., RAIYCHEVA, N., PETKO

VA, I. & DZHALEV, L., 2013. Otsenyavane na uchenitsite. Sofia: Sofia University St. Kliment Ohridski, [In Bulgarian].

TZANOVA, N.V. & RAYCHEVA, N., 2012. Methods of learning biology: theory and practice. Sofia: Pensoft, [In Bulgarian].