https://doi.org/10.53656/nat2024-5-6.02

Резюме. Статията отразява резултатите от национално изследване на мнението на педагогическия персонал относно темата за опазване на околната среда в учебния процес и предлаганите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите структури информационно-образователни инициативи и начините на взаимодействие. Изследването се основава на хипотезата, че системното участие на децата и учениците в разнообразни форми на неформално обучение в извънкласна и извънучилищна среда, съобразени с техните познавателни възможности и интереси, води до повишаване на тяхната екологична култура и до формиране на модели на поведение за опазване на природната среда. Ежегодно се организират стотици извънкласни и извънучилищни дейности на екологична тематика с подкрепата и съдействието на структурите на МОСВ за отбелязване на природозащитни дати, по проекти и инициативи на учебните заведения и др. През годините резултатите от съвместната работа с учителите са отразявани в доклади и отчети. От страна на МОСВ не е извършвано проучване на педагогическото мнение и нагласи за преподаване на темите за околната среда в училище и в неформална среда. Реализираната авторска анкетата включва 46 твърдения, структурирани в осем рубрики. Условно може да бъде разделена на две групи – въпроси, които касаяттемата за опазванена околнатасреда,институционалната и обществената подкрепа за екологичното образование в извънкласна и извънучилищна среда и втора група въпроси, които са свързани с образователни инициативи и дейности със структурите на МОСВ, начини и форми на взаимодействие. В статията са посочени целите, задачите и методологията на проучването, използваният изследователски инструментариум. Получените данни от отговорите на 910 респонденти с различна педагогическа специалност са обработени, систематизирани, обобщени и графично представени. Изводите са представени под формата на SWOT анализ и могат да се приемат за ценна информация по изследваната тема.

Ключови думи: екологична култура; неформално обучение; информационни и посетителски центрове

Въведение

Проучването на педагогическото мнение по отношение на екологичното образование е национално изследване на мнението на педагогическия персонал относно темата за опазване на околната среда в учебния процес и предлаганите образователни инициативи от структурите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). То е проведено като част от авторско дисертационно изследване за мястото и ролята на неформалното обучение за повишаване на геоекологичното образование на младите хора (Asenova 2023, pp. 199 – 236). Авторът е служител на структура на Министерството, пряко ангажиран с изследваната тема.

Повече от 20 години МОСВ работи за повишаване на екологичното съзнание и култура на младите хора, за тяхното развитие и подкрепа за придобиване на знания, умения и компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности, за прилагане на принципите на устойчиво развитие, за активното и отговорно гражданско участие и за разбиране на глобалните екологични проблеми и процеси в тяхната взаимосвързаност и цялост.

Чрез своите териториални структури – регионални инспекции по околната среда и води (РИОСВ), дирекции на националните паркове (ДНП), басейнови дирекции за управление на водите (БД) и Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), МОСВ поддържа и развива 29 информационни и посетителски центърове за работа с обществеността на територията на страната. Центровете реализират информационно-образователни инициативи, издават информационни и образователни материали, организират събития и конкурси в партньорство с институции, фирми, неправителствени организации и др.

Проучването се основава на три опорни постановки.

1. Екологичното образование в неформална среда, каквито се явяват информационните центрове на държавната администрация, е ясно регламентирано в съвременните нормативни актове и стратегически документи. Взаимодействието учебно заведение – заинтересовани страни – под формата на изяви, занимания по интереси или други извънучилищни и извънкласни дейности, води до постигане целите на образованието и е „неделима част от възпитанието, обучението и социализацията на младия човек“ (Asenova 2022, p. 576).

2. Формалното и неформалното учене вървят „ръка за ръка“ – предоставят „различни възможности за постигане на учебни резултати и за личностно, професионално, социално развитие на личността“ (Bozhilova 2018, p. 93). Дейностите, осъществявани от информационните и посетителските центрове на МОСВ, са пример за подкрепа на училищното обучение по опазване на околната среда. Прилаганите разнообразни методи, средства и форми на взаимодействие целят устойчивост в знанията, уменията и нагласите на обучаемите.

3. Усвояването на допълнителни знания, умения и компетенции може да се осъществи чрез „ефективно партниране с различни регионални и национални институции“ (Draganova-Hristova, Draganova 2017, p. 90). Партньорството на различни нива предоставя допълнителни образователни възможности за младите хора – за разширяване на техния мироглед, личностно развитие, напредък и растеж. Именно чрез познаване на различни аспекти на обществения живот, в частност дейностите за опазване на околната среда, се формира „набор от „глобални“ практически умения“, които всеки гражданин „на модерното общество на знанието“ днес трябва да притежава – комуникативност, адаптивност и мобилност, гъвкавост в боравенето на знания, умения и компетенции, за да бъде информирана и конкурентоспособна личност (Dermendzhieva 2021, p. 462).

Материали и методи

За подготовката на изследването са извършени теоретичен анализ и синтез на научна литература – проучени са източници, примерни анкети и проучвания, които изследват различни аспекти на образователния процес и конкретно в областта на опазването на околната среда, включително методически изисквания, приложими за обучение в извънкласна и извънучилищна среда. Осъществен е контент-анализ на национални и програмни документи, регламентиращи партньорството между МОСВ и Министерството на образованието и науката (МОН), както и с други институции и организации в образователния процес. Анкетата е структурирана и визуализирана в подходящ вид чрез инструментите на Google формуляри. Приложени са статистически методи за анализиране на резултатите с количествен и качествен анализ и синтез на обобщените емпирични сведения от анкетата. Интерпретацията на резултатите е представена чрез фигури и текст.

Приложени са допълнителни изследователски методи: оценка, описание, SWOT анализ.

Етапи на проучването

Проучването премина през четири етапа.

Първи етап – проучване на литературните източници, уточняване обекта на изследване, неговите цели и задачи, избор на метод и формат за събиране да данни.

Втори етап – структуриране на анкета/въпросник с широк спектър от въпроси за темата за опазване на околната среда в учебния процес и взаимодействието с държавната администрация в лицето на МОСВ.

Трети етап – изпращане на анкетата на респондентите чрез регионалните управления на образованието в структурата на МОН, провеждане на анкетно проучване сред педагогическия персонал, събиране на данни.

Четвърти етап – анализ на данните от анкетата, текстово и графично представяне на резултатите и изводите от тях.

Резултати и дискусия

Общата цел на проучването е установяване мнението на педагогическите специалисти за съвместна работа и взаимодействие със структурите на МОСВ по отношение на повишаване екологичната култура на младите хора и формиране на нагласи и модели на поведение за опазване на околната среда.

Задачата е на базата на статистически, нормативен и научен анализ на данните от проучването да се проследят нагласите на педагогическите специалисти и да се набележат мерки, дейности и стъпки за развитието, подобряването и разнообразяването на образователните възможности за младите хора на България в сферата на опазването на околната среда и устойчивото развитие на обществото.

Териториален обхват на изследването е територията на Република България.

Целевата група са учители, които работят или са работили със структурите на МОСВ, без значение на тяхната педагогическа специалност.

Времевият обхват на изследването е в периода юни – юли 2022 г.

Методология на проучването

Проучването е проведено чрез авторска анкета, подготвена в Google формуляри, по метода на отзовалите се. Анкетата е разпространена като хиперлинк чрез писма до училищата в областите Велико Търново и Габрово и до всички регионални управления на образованието в страната.

Въпросите в анкетата представляват декларативно изречение/твърдение, като за формат на отговорите е използвана Скалата на Ликерт (Likert scale). Чрез нея се измерва силата, с която респондентът е съгласен или несъгласен с дадено твърдение, като за целта прави градация на степените на съгласие или несъгласие с твърдението (Ganeva 2016, p. 45).

Скалата включва и средна точка за тези, които нямат категорично мнение по твърдението.

Скалата на Ликерт е избрана за проучването поради предимствата, които посочва McLeod, S. A.1:

– не се очаква прост отговор „да“ или „не“ от респондента, а по-скоро се допускат различни мнения и дори липса на мнение; количествени данни могат да се анализират сравнително лесно;

– анонимност при попълването на анкетата, което предполага честни, искрени и откровени отговори, без необходимост хората да лъжат, за да поставят себе си в положителна светлина, т. нар. социална желателност.

В допълнение, проучванията по Скалата на Ликерт са цялостни, лесни за попълване и предоставят високо надеждни данни, които позволяват да се уловят вариациите и сложността на нагласите на хората и дават по-дълбока представа за това, което хората мислят и чувстват.2

В анкетата са включени контролни въпроси, които в процеса на анализите проверяват обективността на инструментариума (Rasheva-Merdzhanova 2015, p. 93).

За целите на изследването са използвани три симетрични петстепенни скали (табл. 1). Анкетата е структурирана в осем рубрики с общо 46 твърдения (табл. 2).

Първите две рубрики съдържат твърдения относно опазването на околната среда и институционалната подкрепа на ръководството на училището за провеждане на занимания в извънкласна и извънучилищна среда. Изисква се мнението на учителите за нейната актуалност и интердисциплинарност, присъствието ѝ в задължителното учебно съдържание и включването в допълнителни занимания с ученици в рамките на извънкласните и извънучилищните дейности. От особена важност са подкрепата на ръководството на учебното заведение, наличието на възможности за участие в програми и проекти с финансови ресурси за дейностите, както и наличието на информационни и образователни материали за работа.

Развитие, подобряване и разнообразяване на образователните възможности за младите хора на България в сферата на опазването на околната среда и устойчивото развитие на обществото предлагат и структури на държавната администрация в рамките на своите правомощия и информационни функции. За значението им в обучителния и възпитателния процес са използвани твърдения в третата рубрика.

Четвърта, пета и шеста рубрика съдържат твърдения относно познаването и взаимодействието с информационните и посетителските центрове на МОСВ, включително честотата на взаимодействие, конкретни дейности, които те предлагат, и доколко полезни са за учениците.

Седма и осма рубрика касаят знанията, мотивацията и желанието на учениците за участие в екологични инициативи и приноса на участието им в извънкласни и извънучилищни дейности за промяна на нагласите и поведението им спрямо опазването на природната среда. Специално място е отделено за обществената подкрепа, която младите хора получават в лицето на учители, служители, родители, медии.

В анкетата е включена информация за анкетирания и възможност за свободен отговор с мнения и коментари.

Анкетата е анонимна и доброволна, което е от съществено значение за по-лучаване на надеждни и неманипулативни данни.

Резултати от проучването

Проучването е проведено в периода 15 юни 2022 г. – 14 юли 2022 г. Обработката на данните е осъществена в периода септември – октомври 2022 г. Анализирана е информацията от 910 респонденти от цялата страна.

Структурата на извадката е следната.

Разпределение по пол: жени – 87 %, мъже – 13 %.

Разпределение по възраст: до 35 години – 13 %, между 35 и 50 години – 44 %, над 50 години – 43 %.

Разпределение по стаж: по-малко от 5 години – 18 %, между 5 и 15 години – 20 %, между 15 и 20 години – 15 %, над 25 години – 46 %, без отговор – 1 %.

Разпределение по вид учебно заведение: детска градина – 3 %, начално училище – 5 %, основно училище – 43 %, гимназия – 23 %, средно училище – 23 %, обединено училище – 2 %, не е посочено – 1 %.

Поради свободата за отговор анкетираните са посочили по един или повече от един предмет, по който преподават. По този начин се формират повече от 80 комбинации. За целите на изследването отговорите са групирани по общообразователни учебни предмети, определени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), по първи посочен от тях в анкетата. Предполага се, че това е основният предмет, който преподават, с най-много часове.

Проучването е представително по отношение на демографските и организационните признаци.

Резултатите по рубрики с твърдения са представени с фигури 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Визуализирано е количественото съотношение на отговорите, поради което предлагаме само кратък анализ.

От възможността за представяне на допълнителна информация, мнения и коментари от анкетираните като свободен отговор са се възползвали 12% от респондентите (109 човека) (фиг. 11). Въпреки че полето не е задължително за попълване, изказваме благодарност за всички положителни и негативни коментари, които дават реална представа за ситуацията по региони, населени места и училища. След преглед и анализ на коментарите същите са обособени в няколко групи (фиг. 12).

Резултатите от проучването са представени под формата на SWOT анализ (табл. 3).

Резултатите от проучването послужиха като основа авторът, като служител на РИОСВ – Велико Търново, да инициира пред Националния дворец на децата включване на МОСВ и неговите структури в Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците на Министерството на образованието и науката. По този начин образователните институции ще имат възможност да разширят обхвата на своите дейности и да работят съвместно със структурите на МОСВ за реализиране на екологични информационно-образователни инициативи. От друга страна, дейността на структурите на МОСВ ще бъде допълнително популяризирана сред учебните заведения.

Предложението е прието и от учебната 2024/2025 г. РИОСВ, ДНП и БД са включени в Националния календар като потенциални партньори за организиране на изяви по повод Деня на Земята – 22 април 2025 г., Световния ден на околната среда – 5 юни 2025 г., Зелената седмица през месец юни 2025 г. и Деня на река Дунав – 29 юни 2025 г.

Заключение

Проучването доказва, че екологичната образованост, като елемент на общата култура на човека, се гради с усилията и взаимодействието на различни участници в обучителния и възпитателния процес.

Ангажираността на различни институции в образователни инициативи на примера на информационните и посетителските центрове на МОСВ води до повишаване на екологичното съзнание и култура, въвеждане на нови модели на поведение, формиране на съзнателно и отговорно отношение към опазването на околната среда. Без значение на пътищата, по които се постига това – в рамките на задължителния учебен процес в училище или чрез методите и средствата на неформалното образование – в извънучилищна среда, постоянно или кампанийно, осъзнатата промяна в мисленето и поведението на младите членове на обществото носи реални ползи за опазването на природата – важно условие за подобряване качеството на живот.

Благодарности

Авторът изказва благодарност на всички участници в проучването за отговорите, коментарите и създаденото партньорство с част от тях. С признателност към МОН и регионалните управления на образованието за разпрост ранението на анкетата в страната, към ръководството на РИОСВ – Велико Търново, за подкрепата при нейното институционално иницииране и към МОСВ. Представеното проучване е проведено под научното ръководство на проф. д.н. Стела Дерменджиева.

NOTES

1. McLeod, S. A. (2008). Likert scale. Retrieved from https://www. simplypsychology.org/likert-scale.html

2. https://bg.blogotirni.com/articles/opredelenija-na-vprosi-za-skalata-na-likert. html

ЛИТЕРАТУРА

АСЕНОВА, М., 2023. Геоекологичното образование в неформалното обучение. Дисертация. Велико Търново. Available from: https://bpos. bg/publication/63704 [Viewed 2024-10-02].

БОЖИЛОВА, В., 2018. Формално, неформално и информално учене – същност, съдържателни параметри и взаимозависимости (теоретико-аналитичен обзор). В: Антология Неформално образование, с. 93. София: Св. Климент Охридски, ISBN: 978-954-07-4375-2.

ГАНЕВА, З., 2016. Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. с. 45. София: Елестра ЕООД, ISBN 978-619-7292-01-5.

ДЕРМЕНДЖИЕВА, С., 2021. Методика и модели на образователното пространство по география и икономика. В: География, геополитика и обществено развитие. с. 462. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN: 978-619-208-253-6.

ДРАГАНОВА-ХРИСТОВА, Р., Т. ДРАГАНОВА., 2017. Експериментът в неформалното обучение – възможност и развитие на творчеството през призмата на геофизиката. В: Сборник от XLV национална конференция по въпросите на обучението по физика „Експериментът – основа на образованието по физика“, с. 90. София: ХЕРОН ПРЕС ООД, ISBN 978-954-580-367-3.

РАШЕВА-МЕРДЖАНОВА, Я., 2015. Маси и масово образование в глобална среда. В търсене на идентичност, с. 93. София: Св. Климент Охридски, ISBN 978-954-073-783-6.

ASENOVA, М., 2022. Normative determinants for geoecological education in non-formal environment, SocioBrains International Scientific Refereed Online Journal, vol. 90, p. 576, ISSN 2367-5721. http://sociobrains.com/ website/w1465/file/repository/8._Milka_Asenova.pdf

REFERENCES

ASENOVA, M., 2023. Geoekologichnoto obrazovanie v neformalnoto obuchenie. Disertatsiya. Veliko Tarnovo. Available from: https:// bpos.bg/publication/63704 [Viewed 2024-10-02].

BOZHILOVA, V., 2018. Formalno, neformalno i informalno uchene – sashtnost, sadarzhatelni parametri i vzaimozavisimosti (teoretikoanalitichen obzor). In: Antologiya Neformalno obrazovanie, p. 93. Sofia: Sv. Kliment Ohridski, ISBN: 978-954-07-4375-2 [in Bulgarian].

GANEVA, Z., 2016. Da preotkriem statistikata s IBM SPSS Statistics, p. 45. Sofia: Elestra EOOD, ISBN 978-619-7292-01-5 [in Bulgarian].

DERMENDZHIEVA, S. 2021. Metodika i modeli na obrazovatelnoto prostranstvo po geografiya i ikonomika. In: Geografiya, geopolitika i obshtestveno razvitie, p. 462. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy, ISBN: 978-619-208-253-6 [in Bulgarian].

DRAGANOVA-HRISTOVA,R.,T.DRAGANOVA, 2017. Eksperimentat v neformalnoto obuchenie – vazmozhnost i razvitie na tvorchestvoto prez prizmata na geofizikata. In: Sbornik ot XLV natsionalna konferentsiya po vaprosite na obuchenieto po fizika „Eksperimentat – osnova na obrazovanieto po fizika”, p. 90. Sofia: Heron press OOD, ISBN 978-954-580-367-3 [in Bulgarian].

RASHEVA-MERDZHANOVA, YA., 2015. Masi i masovo obrazovanie v globalna sreda. V tarsene na identichnost. p. 93, Sofia: Sv. Kliment Ohridski, ISBN 978-954-073-783-6 [in Bulgarian].

ASENOVA, М. 2022. Normative determinants for geoecological education in non-formal environment, SocioBrains International Scientific Refereed Online Journal, vol. 90, p. 576, ISSN 2367-5721. http://sociobrains.com/ website/w1465/file/repository/8._Milka_Asenova.pdf.