Проф. д.х.н. Елена Костадинова Киркова навърши 96 години. Тя е родена в Свиленград. Завършва с пълно отличие Свиленградската гимназия, в която се връща като учителка (1948 – 1950) след дипломирането си като химик в Софийския университет. От 1951 г. Елена Киркова започва своята дългогодишна научна и преподавателска дейност в Катедрата по обща и неорганична химия на Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Киркова е автор на многобройни научни публикации, научнопопулярни книги и учебници, основополагащи за подготовката на студентите по химия. Нейните изследвания са в основата на по-лучаването на особено чисти вещества, необходими за полупроводници, лазери, комуникационни предаватели, компютри и др. И днес, на 96-годишна възраст, проф. Елена Киркова продължава да чете и да твори – масата ѝ вкъщи е отрупана с ръкописи и книги. С проф. Елена Киркова (ЕК) разговаря проф. Адриана ТафроваГригорова (АТ) – член на редакционната колегия на „Природните науки в образованието“ [Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education] .

АТ: Проф. Киркова, тази година Вие навършихте 96 години. Вашият 95-годишен юбилей не успяхме да отразим на страниците на списанието. Но след тази възраст всяка година е юбилейна, затова искаме да споделите сега как се чувствате на тази възраст, каква е тайната на вашето дълголетие и на все още запазената умствена активност.

ЕК: Най-напред искам да кажа, че моята 95-годишнина беше достойно отбелязана от хората, с които от години общувам и работя. Моите сътрудници ме поздравиха и ми подариха много нови домакински пособия, които улесниха всекидневните ми задължения. Освен това във втория алманах на Клуба на неостаряващите химици на първа страница беше поставен моят портрет с биографични данни, като най-възрастен член на Клуба. През настоящата година (2019) в списание „Химия и индустрия“ излезе с голямо закъснение една статия на проф. Димитър Тодоровски за моята преподавателска и научна дейност (Todorovsky, 2013). Като се прибавят и други мои дейности, статията на Тодоровски показва големия ентусиазъм, с който сме работили ние, младите, във втората половина на ХХ век. Също така получих един сърдечен поздравителен адрес за 95-годишния си юбилей от фондация „Вигория“ с председател Мария Добрева, която през 2016 година ми връчи наградата „Златна детелина“ в областта „Наука и образование“.

Що се отнася до тайната на моето дълголетие, тя може би се дължи на гена на рода ни, на големите грижи на нашите родители, на силната обич на петте сестри в голямото ни семейство и на съчувствието и взаимната помощ при неблагоприятни ситуации. А запазването на умствената си активност дължа на непрекъснатото четене и на някои самостоятелни умствени занимания. Тази моя духовна, нематериална потребност също е потомствена. В нашия род е имало двама учители – братята Филип и Атанас Костадинови Киркови. Те са завършили Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и са преподавали естествени науки в Лозенград, Любимец и Свиленград, който по това време се нарича още Мустафа паша. За тяхната просветна и обществена дейност е писано в книга с автори баща и син Спас и Атанас Разбойникови (Razboynikov & Razboynikov, 1990). За съжаление, останалите техни книги са изгорели при опожаряването на Свиленград от турците през 1913 година.

АТ: В миналите интервюта започвахме с голямата Ви любов към химията. Сега пак тя ли е във Вашите мисли и действия?

ЕК: Не! Аз имам вече двама правнуци и като чета за агресивните действия между младежи, за разправии между родители и учители, за използване на шамари при злополучни случаи, мисля как мога да помогна на моите внучки за възпитанието на децата им.

Един ден случайно отварям телевизора и на малкия екран се появява момиченце, което плачеше. Около него стояха няколко жени. Те го утешаваха и питаха защо плаче. Предлагаха му разни неща. Но то отказваше и продължаваше да плаче. Най-накрая каза: „Искам мама да ме гушне“. Изоставено ли беше това дете, или беше наказано за някаква лоша проява, но то искаше майчина обич, майчино внимание, майчина грижа. Скъпи мои внучки и млади майки, ако вашето дете сгреши или получи недобра оценка в училище, не му се карайте, не го ругайте, а го гушнете и с нежност и топлота му обяснете, че това, което е направило, не е добро и ще наскърби родителите му. Детето ще разбере и ще се поправи. Ако пък сега вашето дете направи нещо хубаво и добро, използвайте прекрасната българска дума насърчавам. Насърчавайте го да направи втора или трета красива картина, да получи втора или трета отлична оценка, насърчавайте го да направи още по-хубави неща. Така ще се зарадват родителите и приятелите му.

АТ: Какво друго ще ги посъветвате?

ЕК: Да са добри, да помагат на нуждаещите се около тях. Да проявяват човещина. Това е друга хубава българска дума, която няма точен превод на чужд език. В българския тя е синоним на доброта. Да вършат добрини, а те създават приятели. Всички мои сътрудници са и мои много добри приятели и са ми помагали при нужда, някои от тях заедно със съпрузите или децата си. Аз всеки ден използвам нещата, с които са ми помагали, и съм безкрайно благодарна за тяхната отзивчивост. Но и аз самата, в моя дългогодишен живот, съм се стремяла да помагам на близки с каквото мога. Сега се измъчвам за това, че не съм могла да помогна на някои сътрудници в Катедрата да по-лучат заслужена научна степен или звание за своята дейност. Но това е било поради моята голяма заетост в Катедрата, и най-вече при организирането на Проблемната научноизследователска лаборатория за особено чисти вещества (ПНИЛ за особено чисти вещества).

АТ: При предходните две интервюта по повод на 80-ата и 90-ата Ви годишнина, отпечатани в сп. „Химия“ (Avramova, 2003; Tafrova-Grigorova, 2013), Вие не сте споменавали за тази лаборатория. Можете ли да ни кажете нещо за нея сега?

ЕК: Създаването ѝ е свързано с моето силно желание да използваме нашите научни изследвания за практически цели. Затова се свързахме с фабриката за реактиви „Красная звезда“ във Владая и през неделните дни, когато софиянци с автобуса от Владая отиваха на Златните мостове и на други красиви места на Витоша, аз и моите сътрудници влизахме в завода да подготвим едно помещение за производство на особено чисти вещества. Това бяха страхотни усилия от наша страна, за които работниците ни се чудеха. Все по тoва време– края на 70-те години на миналия век, Биологическият факултет освободи една сграда в кв. „Симеоново“ край София и я предостави на БАН, тогава с главен научен секретар акад. Георги Близнаков. По негова идея беше предложено организирането на ПНИЛ за особено чисти вещества в тази сграда под мое ръководство, и най-важното – със собствена производствена база (край на мъките във фабрика „Красная звезда“). По нареждане на акад. Близнаков за мой помощник беше определен младият, току-що хабилитирал се доцент Димитър Тодоровски от Лабораторията по радиохимия. Цялата огромна работа по преустройството, техническото оборудване и модернизацията на Лабораторията се ръководеше от него. За изпълнение на тази задача голяма е заслугата и на химика специалист Николай Ганчев и на целия колектив, който с научните сътрудници, лаборантския състав, техническия персонал, дипломанти и стажанти наброяваше 25 – 30 души.

Проектирана беше, изработена и монтирана голяма кварцова ректификационна колона (6 м) за получаване на високо чисти течни реактиви, нужни за електрониката, която се развиваше в Правец, и влакнестата оптика, която се развиваше в Сливен. Купени бяха система за дейонизирана вода, модерен бидестилатор, полупромишлени стъклени реактори, големи пещи и други по-собия. Беше построена пилотна апаратура за получаване на особено чисти итриеви съединения за нуждите на лазерната техника и запаметяващите устройства. Обособена беше аналитична лаборатория, оборудвана с атомноабсорбционен спектрометър за анализ на особено чисти вещества. Лабораторията имаше самостоятелна топлоцентрала за всички помещения и централна водопроводна система за захранване на работните помещения на всички етажи с дейонизирана и бидестилирана вода.

Тази лаборатория успешно се развиваше и след моето пенсиониране от тогавашните доценти Д. Тодоровски и Н. Минкова. Цялата дейност на Лабораторията е отразена в статия на доц. д-р Пенка Василева (Vasileva, 2004). Тази дейност послужи и за основа на написаната от мене монография „Вещества с висока чистота – методи за получаване“ (Kirkova, 1978). През 1988 г. по повод 100-годишнината от създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и заради активната си научно-приложна дейност Лабораторията получи статут на самостоятелно структурно звено към Софийския университет под името Институт за чисти и особено чисти вещества. Това звено и сега продължава да работи под някаква силно редуцирана форма поради рязко променилата се икономическа конюнктура.

АТ: Имате ли идеи и планове да напишете още някои научно-методични статии на основата на Периодичната система в помощ на преподавателите по химия?

ЕК: Периодичната система е уникално научно постижение на гениалния руски учен Д. И. Менделеев. Своята почит и уважение към него съм изразила в една статия по случай 80-годишнината от смъртта му1) . През настоящата година цялото световно химическо общество чества 150 години от нейното създаване. Тя е извор на знание и е безпогрешен ръководител за нови познания за цялото общество и за мене при моята химична дейност. Сега обаче развитието на химията е на такова ниво (за което се информирам от моята сътрудничка доц. д-р Боряна Донкова), че за мене вече е трудно да се занимавам с тези проблеми. Опитахме се с нея да нaпишем статията „Релативистичният ефект и свойствата на тежките 5d- Au, Hg и 6p-Tl, Pb, Bi елементи от Периодичната таблица“. Тя беше почти завършена с фигурите и литературата, но така и не я отпечатахме. На мене ми се иска сега, за конференция на учителите по химия, да подготвя замисления по-рано доклад „Ролята на химията за развитието на енергетиката в нашата страна“. Искам още да подготвя една, макар и научнопопулярна лекция на тема „Термодинамична и кинетична стабилност на веществата“ за предстоящите чествания на 132-годишнината от основаването на Софийския университет. Не знам обаче дали ще ми стигнат силите за всичко това.

АТ: Остава да Ви попитаме за Вашето хоби – продължавате ли да садите цветя във вътрешния двор на Вашата кооперация?

ЕК: За съжаление, не. От миналата година не се занимавам вече с това, защото трудно се изкачвам и слизам по стълбите. Продължавам обаче да засаждам цветя в саксии на балкона, чието обслужване, заедно с домакинските ми задължения, поддържа двигателната ми система, а красивите цветове на мушкатото, цинията, туртата, шибоя служат за релаксация в монотонното ми всекидневие. Между цветята в две саксии посаждам магданоз и босилек, които използвам като подправки.

АТ: Проф. Киркова, от името на редакционната колегия на списание „Химия“ Ви благодаря за интервюто.

ЕК: Аз благодаря за вниманието.

Септември, 2019

БЕЛЕЖКИ

1. Сп. Химия и индустрия (България), 1987.

ЛИТЕРАТУРА

Avramova, E. (2003). Professor E. Kirkova – anjubilee (interview) . Chemistry,12, 467 – 476.

Киркова, Е. (1978). Периодичната система на химичните елементи. София: Народна просвета.

Разбойников, A. & Разбойников, S. (1990). Миналото на Свиленград:история на града до 1913 година. София: ОФ.

Tafrova-Grigorova, А. (2013). Celebrating 90th аnniversary of professor Elena Kirkova. Chemistry,22, 601 – 608.

Todorovsky, D. (2013). Professor DSc Elena Kirkova at 90. Chemistry & Industry, 84, 26 – 38.

Vasileva, Р. (2004). High-purity substances – research, technological and production activities in the Department of General and Inorganic Chemistry. Ann. Univ. Sofia, Fac. Chim., 97, 105 – 122.

REFERENCES

Avramova, E. (2003). Professor E. Kirkova - anjubilee (interview) . Chemistry,12, 467 – 476 [In Bulgarian] .

Kirkova, E. (1978). Periodical system of chemical elements. Sofia: Narodna prosveta.

Razboynikov, A. &Razboynikov, S. (1990). The pass of Svilengrad: history of the town until 1913. Sofia: Otechestven Front Press.

Tafrova-Grigorova, А. (2013). Celebrating 90th аnniversary of professor Elena Kirkova. Chemistry,22, 601 – 608 [In Bulgarian] .

Todorovsky, D. (2013). Professor DSc Elena Kirkova at 90. Chemistry & Industry, 84, 26 – 38.

Vasileva, Р. (2004). High-purity substances – research, technological and production activities in the Department of General and Inorganic Chemistry. Ann. Univ. Sofia, Fac. Chim., 97, 105 – 122.