Резюме. В настоящата статия се коментират резултатите от три анкети, проведени сред участниците във Втората обучителната школа в рамките на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Целта на включените въпроси е да се направи обективна оценка на информационния модул на Школата, модула за проектна дейност, като поле за изява на младите учени, и за ролята на публикационната дейност в кариерното развитие. Данните от анкетите бяха обработвани с помощта на методи на многовариационната статистика (йерархичен и нейерархичен клъстерен анализ), което позволява разкриване на скрити взаимодействия както между характера на дадените оценки, така и на отношението на участниците в Школата към оценяваните дейности. Направени са важни изводи за ролята на научните проекти и на публикационната активност за участниците по отношение на възраст, интереси и кариера.

Ключови думи: обучителната школа; европейска оперативна програма; въпросник; клъстерен анализ

Въведение

Втората обучителна школа бе проведена в гр. Трявна от 16.04. до 20.04.2018 г. и бе посветена на кариерното развитие на младия учен. Бяха организирани три основни лекционни модула, условно наречени „информационен модул“, „модул, свързан с организиране и участие в проектна дейност“ и „модул, свързан с начина на публикуване на научни резултати и избягване на маргинално публикуване“.

За всеки един от модулите бе организирана анкета, чиято цел бе да се оценят от участниците различни аспекти на проведената школа – ниво на доклади, полезност на представения материал, организация на събитието и т.н. След събиране на специално подготвените анкетни карти бе проведена статистическа обработка на оценките (изразени в цифрова скала: 1 – най-ниска оценка, и 5 – най-висока). Методът на обработка бе йерархичен кластерен анализ – един от основните подходи на многовариационната статистика. Той дава възможност да се класифицират и анализират значителни масиви от данни, в които се търси определена структурност (образци на подобие както между нивото на представените оценки, така и между участниците в анкетите). Клъстерирането бе проведено след трансформация на изходните данни (включващи и възрастта на участниците), използване на квадрата на Евклидовото разстояние като мярка за подобие, метод на Уорд за свързване в клъстери и критерий на Снийд за оценка на значимостта на клъстерите (Massart & Kaufman, 1983)..

Анкета 1. Оценка на информационния модул

Както и при първата обучителна школа по Проекта (Pancheva et al., 2018), в анкетата бяха подадени общо 40 анкетни карти. На фиг. 1 е представена йерархичната дендрограма за свързване на зададените общо 5 въпроса и възрастовата характеристика (общо 6 променливи) в групи на подобие.

Оформят се два клъстера и един отчетлив „беглец“ (параметър „възраст“, който е много различен по стойности от другите променливи). В единия от клъстерите попадат въпроси 2 и 3, а във втория – въпроси 1, 4 и 5. Може да се приеме, че участниците дават сравнително хомогенни оценки на зададените въпроси, като относително по-високи – за тези за клъстер с въпроси 1, 4, 5, отнасящи се за продължителността, полезността и достъпността на засегнатите в модула теми, докато относително по-ниско се оценяват въпросите в другия клъстер – 2 и 3, свързани с оценка на практическата насоченост и полезност на засегнатите теми в модула.

На фиг. 2 е представена йерархичната дендрограма за клъстериране на участниците (обекти на изследването)

Оформят се отчетливо две групи от участници – едната много малка, от трима участници, и друга – от всички останали. В голямата и хомогенна група биха могли да се разграничат два субклъстера в интерес на по-подробна интерпретация, макар че статистически е дефиниран само един голям клъстер.

На фиг. 3 е представена графика, позволяваща определяне на дискриминаторите за всеки един от клъстерите (в случая се разглеждат един малък – клъстер 1, и два по-големи като субклъстери на получения голям хомогенен клъстер на фиг. 2).

Основният дискриминатор е възрастта – най-възрастните участници (групата на преподавателите) дават по-високи оценки за въпроси от 1 до 4 и малко по-ниски – за въпрос 5 (очевидно полезността на информационната среща за тази малка група не е висока). По подобен начин отговарят и най-младите участници (общо 27, предимно докторанти), като тук се регистрират и по-високи оценки за полезността. Групата на участниците с относително по-висока възраст от докторантите (общо 11, предимно млади учени и преподаватели) имат по-критично отношение към същия модул.

Анкета 2. Оценка на модула за проектна дейност

На фиг. 4 и 5 съответно са представени йерархичните дендрограми за клъстериране на променливите (въпроси от анкета 2 и възраст) за 40 участници и на обектите (участници), отговорили на 7 въпроса.

Въпросите от анкета 2 са клъстерирани в три значими клъстера, а променливата „възраст“ е отново „беглец“ и не е свързана с останалите групи на подобие. Въпроси 2 и 6 в един от клъстерите формират образец на подобие, защото показват определени страхове на участниците да оценят високо собствения си потенциал за участие в европейска програма, както и идеята за иницииране на проект по такава програма. Групата въпроси 1, 3 и 4 ясно показват високата оценка, дадена от участниците, на изнесените доклади в модула, а свързването на въпроси 5 и 7 в един клъстер демонстрира по-скоро известно колебание (относително по-ниски оценки) за участие в европейска програма и очакваната помощ от получената информация за кариерното развитие на младия изследовател или преподавател. Изводът е, че се налага обстойна и убедителна за младите хора информация за ползите от участие в различните програми, съфинансирани от Европейския съюз.

Пет значими клъстера се формират при класифициране на участниците. На фиг. 6 са показани дискриминиращите променливи (въпроси), разделящи участниците.

Отново най-значимият дискриминатор е възрастта (6 участници, опитни преподаватели над 45 години в клъстер 5), които отговарят без специфични предпочитания на зададените въпроси с относително високи оценки, без колебания в тях. Клъстер 2 (14 участници) оценяват с високи оценки потенциала си за иницииране и участие в европейски програми. Това са относително млади хора (млади преподаватели и част от докторантите), които свързват успешната кариера с участие в програми и постдокторантски специализации. Клъстер 3 (много малка група от 4 участници), вероятно поради липса на достатъчно опит (група с най-ниска средна възраст), включва скептично настроени докторанти, които не виждат и в европейските програми възможност за успешна кариера. Клъстер 4 (общо 8 участници с ниска средна възраст, доминиращо докторанти) се характеризира с далеч по-оптимистични нагласи на анкетираните. Макар и неуверени във възможностите си за иницииране на международни проекти (ниски оценки за въпрос 6), тези участници разчитат на проектната дейност като фактор за кариерното си развитие и биха участвали в програмите като членове на научен колектив. За клъстер 1 (8 участници на младежка възраст) се стига до специфичен резултат – участниците не виждат полза от представената в модула информация, но оценяват високо докладите и собствения си потенциал за участие в европейски програми, макар че не вярват в ползата от модула за кариерното си развитие. Вероятно това са млади изследователи, които биха предпочели индивидуални вместо колективни изследвания.