Резюме. In 13 book chapters Willis, Inman and Valenti (2010) give comprehensive information how to write a dissertation in science of education. All the stages of the research process in that field are described in details: selecting the topic and purpose of the dissertation, constructing the research team, selecting the methods of investigation, data collecting and analyzing the results obtained, writing process.

Ключови думи: science of education, doctoral students, dissertation, written scientific communication

Willis, J., Inman, D. & Valenti, R. Completing a Professional Practice Dissertation: A Guide for Doctoral Students and Faculty. Information Age Publishing, Charlotte, 2010, 408 pp. ISBN 978-1-60752-439-7 (paperback)

През 2002 г. в Учебно-научната лаборатория по химическо образование и история и философия на химията1) към Катедрата по физикохимия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе предложена една от първите програми за учители по химия в образователно-квалификационната степен „магистър“. Програмата е конструирана по начин, който гарантира на успешно завършилите студенти пълен комплект от основни компетенции (Тошев, 2002). Специалистите с образователно-квалификационна степен „магистър-учител“ след дипломирането си: (а) ще владеят основните понятия на науката, ще познават средствата за научно изследване, ще познават историята и същността на химията като природна наука, ще могат да изграждат навици за учене у учениците, което ще позволи различните аспекти на природните науки да се изпълнят със съдържание; (б) ще могат да планират самостоятелно уроците си в училище съобразно интересите на учениците и най-добрите практики от миналото и новите образователни тенденции – на първо място теорията и практиката на конструктивизма (Pelech & Pieper, 2010); ще владеят стратегии за минимизиране на трудностите, които изпитват учениците при усвояването на основните научни понятия и представи; ще могатда избират според конкретните обстоятелства различни образователни стратегии с оглед най-ефективното им използване в учебния процес; ще познават всички методи на педагогическото оценяване като средство за повишаване ефективността на обучението и оценка на ученическия и учителския труд; ще владеят различните начини на общуване, за поощряване на справедливостта, интересите, сътрудничеството и взаимопомощта в клас; ще знаят как да се подпомага процеса на обучение чрез по-близки контакти с учениците и техните семейства, с колеги и всички други, които имат някакво отношение към този въпрос.

Успешната реализация на тази програма даде възможност да се формулира и учебен план за докторските програми на Лабораторията, който при акредитацията си получи особено висока оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

Информацията и комуникацията са сърцето на науката. Затова Лабораторията по химическо образование и история и философия на химията изгради своята Нова образователна библиотека (New Education Library, NEL) 2) , която бързо попълни фондовете си с международни научни списания и книги – литературни източници, без които модерните изследвания в образованието са невъзможни и които никъде другаде в България не могат да се видят. Една от особено полезните за нашите докторанти книга е рецензираната тук. Автори на това ценно помагало за докторанти и изследователи са: д-р Джери Уилис – професор по образование в School of Social and Behavioral Science в Marist College, Ню Йорк; д-р Дебора Инман е доцент по лидерство в образованието в Manhattanville College – нейната докторска дисертация е от прочутия Teacher College3) на Columbia University в Нею Йорк; последният автор е д-р Рон Валенти, който е доцент в College of New Rochelle в Ню Йорк.

Как трябва да изглежда една дисертация в науката за образованието? Няма шаблон за дисертация и такъв не може да има, защото тогава дисертацията се деперсонифицира, авторът изчезва и текстът става скучен и нечетивен. В българските педагогически среди бе направен опит за въвеждане на серия от задължителни елементи в структурата на дисертационните трудове – обект, субект, цел, хипотеза и т. н. (Павлов, 2002), но това не даде положителен ефект, както се прецени поне в средите на специалистите от теорията и методологията на преподаването и обучението по природните науки и математиката (Ганчев & Тошев, 2009).

Дисертацията е аналитичен текст с ясна претенция за оригинални научни резултати с описание на проблема в исторически план, за да се види дали е останал хоризонт за нови развития и внимателно описание на методологията и инструментите, чрез които новите резултати са получени. Цитираните източници трябва да бъдат равнопоставени по научна значимост и да бъдат световно видими, за да може лесно да бъдат проверявани. Цитират се първоизточниците, а не следващи преразкази или компилации. Дисертацията като научен труд не трябва да съдържа в хронологичен ред етапите, през които е минала работата по дисертацията. У нас такава грешка – дисертацията е нещо като дневник на проучванията, се среща много често. Дисертацията трябва да съдържа защитен с факти списък на оригиналните научни приноси. Това е много трудно и грешките в нашата практика са много – литературният преглед, създаването на някакви таблици с текст и различни диаграми не е научен принос.

Прието е (без това да е задължително) дисертацията да се структурира по следния начин: уводна глава с очертаване на проблема (именно тук читателят трябва да остане с усещането, че проблемът е важен и са останали бели полета, които дисертантът ще запълни; литературен преглед (където горното усещане трябва да стане убеждение, след което читателят с любопитство ще чака какво по-нататък ще се случи); глава с методологията и инструментите на изследването (тук трябва да се докаже защо от многото инструменти авторът е избрал тези, които ще използва по-нататък); глава със стегнато описание на резултатите и внимателен техен анализ; заключителна глава, в която трябва да се каже какво следва от получените резултати – за теорията и за социалната практика.

Общото правило е дисертацията да има фокус и този фокус да не се размива или губи с развитието на текста. При това авторът трябва да има ясна представа кой ще прочете неговия труд. Науката търси най-широката публичност на това, което е в нея. Ако дисертантът представи дефокусиран текст със скучни описания в много страници, неговата читателска публика ще се свие до рецензентите, задължени да направят своите преценки. Ако това наистина се случи, трите и повече години усилия на дисертанта ше се окажат безполезни и безсмислени.

Горните бегли разсъждения в голяма степен са почерпени от разглежданата тук книга. В книгата, обаче, те са дадени в най-големи подробности и внимателно обосноваване. В 13-те глави на книгата читателят ще намери и друга особено полезна информация: как се избира темата на дисертацията, как се събира изследователския екип, къде са източниците на информация, как се осъшествяват професионалните връзки – освен по традиционния път (писма, участие в конференции, лекции, семинари), но и с новите ефективни инструменти (участие в интернет-базирани дискусионни форуми и електронни тематични групи4) ).

Особена ценност на книгата е описанието на качествените и количествените методи на изследвания в обшествените науки и начините, по които дисертантът може да прецени кои от тях са най-подходящи за прилагане съобразно конкретните задачи, които стоят пред него. Тези методи тук са изброени с английските им названия, зашото все оше конвергенцията на понятията и термините, които се използват у нас и в чужбина не е постигната. Между традиционните качествени медоди ше отбележим: ethnography (наблюдения в реалния свят), interviewing (focus groups и Delphy techniques), historiography, case study methods. Във всички случаи са рагледани обстоятелствата, които биха направили използването на всеки един от тези методи неподходящо. Всичко това е защитено с голям списък на важни литературни източници (229 на брой) – така англосаксонската проблематика по тези теми е представена достатъчно пълно. 5) Задачите на педагогическите изследвания (educational research) са разгледани пълно и в книгата на Бижков & Краевски (2007) – ние препоръчваме на нашите студенти и тази книга, защото тя, освен другите свои достойнства, предлага и преглед на руската и немско-езичната литература, което в допълнение към посочената по-горе англо-езична литература осигурява нужния на изследователя широк научен кръгозор.

Все пак рецензираната книга обсъжда въпросите на методологията от тяхната практическа страна. Запознаването с тази материя в дълбочина изисква други книги, които също се намират в нашата библиотека – Entwistle (1900) – за основните идеи и практики в науката за образованието и Abell & Lederman (2007) – за изследванията в преподаването и обучението на природните науки.

В какъв срок дисертантът трябва да напише своя дисертационен труд? Авторите на резензираната книга пишат, че това трябва да стане в три седмици – писане без дълго прекъсване, поне 3 минути всеки ден. От този съвет следва, че дисертацията не трябва да бъде с особено голям обем. Това влиза в противоречие с обичайната практика на българските педагози, които представят „дебели“ дисертации, като към основния текст не рядко има и приложения. Някои навярно мислят, че това доказва големият труд и усилия, положени от докторанта по време на следването му.

Какъв стил на писане трябва да избере прохождащият изследовател при написване на дисертациония си труд? Стил, отговарящ на вътрешната природа и духовните нагласи на начинаещия учен, стил, който в бъдеще ще се окаже разпознаваем за дадения човек. И тук в България често се греши – ръководителите не рядко са склонни да ограничават свободата на писане на своите докторанти, искайки от тях да представят текста така както те – ръководителите, намират за правилно. Така докторантите често се превръщат в точни реплики на своите ръководители, което не е добър белег на нашата докторантура, защото по дефиниция това обучение се гради върху личното творчество на кандидата. Впрочем учениците никога не са изучавали креативно писане, а creative writing e традиционен и широко застъпен учебен предмет в свободния свят.

Авторите на рецензираната книга предлагат следните основни стилове на писане на дисертациония труд: стерилен академичен стил (sterile academic style), свеж академичен стил (comfortable academic style), журналистичен стил (journalistic style), разказен стил (narrative inquiry and storytelling), убедителен стил (persuasive style), философски стил (philosophical inquiry). Комбинацията на тези стилове при написване на дисертацията е допустима. Ще се въздържа от разясненията относно особеностите на тези стилове. Ако искате да научите това, прочетете представената тук книга – ползата за вас е гарантирана. Все пак нека да кажа, че най-естествен и безопасен за дисертанта е свежият академичен стил – научете се да пишете така и помнете, че едно тривиално твърдение, в каквито и утежнени наукообразни форми да бъде представено, няма да промени природата си.

БЕЛЕЖКИ

1. Учебно-научната лаборатория по химическо образование и история и философия на химията бе създадена на 20 септември 2005 г. с пръв ръководител проф. дхн Борислав Тошев. Тя наследи и разшири в значителна степен изследователския и учебен профил на бившата Катедра по методика на обучението по химия, ръководена през годините последователно от доц. д-р Вера Ангелова (1915-1999), проф. дхн Добри Лазаров, доц. д-р Стефан Манев и проф. дхн Борислав Тошев.

2. New Education Library (NEL) бе създадена в началото на 2005 г. след щедро дарение на книги в областта на образованието от прочутото холандско научно издателство Kluwer, което междувременно стана част от международното издателство Springer.

3. Вероятно това, което е Institute of Education, London за Обединеното кралство, такова е Teachers College, New York за Съединените американски щати. Teachers College издава Teachers College Record и за нас е голяма чест да притежаваме в NEL всички течения на това списание от 1900 г. до днес.

4. Нашето списание поддържа две ежедневни електронни издания: обши въпроси на науката за образованието и обучението по химия и останалите природни науки http://groups.yahoo.com/group/khimiya (от 22 март 2005 г.; 500 абонати) и история и философия на науката http://groups.yahoo.com/group/hps_review (от 14 ноември 2011 г.; 116 абонати).

5. Този списък е конструиран в APA-style; от том 21 (2012) нашето списание въведе този стил на цитиране на литературните източници и това навярно ще предизвика известно неудобство в нашите бъдещи автори.

ЛИТЕРАТУРА

Бижков, Г. & Краевски, В. (2007). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

Ганчев, И. & Тошев, Б. В. (2009). Теория и метология на обучението по естествените науки и математиката (сборник от материали в помощ на докторанти и кандидати за хабилитиране). Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“.

Павлов, Д. (ред.). (2002). Научно развитие на педагогическите кадри. Подготовка и процедури за дисертации и хабилитации. Велико Търново: Унив. изд. „Св. Св. Кирил и Методий“.

Тошев, Б. В. (2002). За пръв път в България – магистър-учител по химия. Химия, 11, 427-431.

Abell, S.K. & Lederman, N.C. (2007). Handbook of research on science education. Mahwah: Lawrence Erlbaum Publishers.

Entwistle, N. (1990). Handbook of educational ideas and practices. London: Routledge.

Pelech, J. & Pieper, G. (2010). The comprehensive handbook of constructivist teaching: from theory to practice. Charlotte: Information Age Publishing.