С тази книжка Природните науки в образованието започва своя 25 том. Четвърт век списанието следва програма, която е насочена към преодоляване на грешките на миналото и модернизиране както на българската образователна система, така и на теорията и методологията на обучението и преподаването на природните науки във всички образователни степени – от ранното обучение по природни науки, през прогимназията и гимназията в нейните две образователни нива, въведени с новия закон на училищното образование, до висшето образование по химия, физика, биология и науките за земята.

Нов белег на модерното време са интеграционните процеси в науката, които засягат пряко и системата на световното образование. Старите педагогически дисциплини останаха в миналото – на тяхно място се появи науката за образованието, която в системата на природонаучното образование обикновено се проявява в рамките на т. нар. 3P – модел (философия, педагогика, психология). В света вече всеобщо е приета новата образователна парадигма – конструктивизмът. Конструктивистката среда в училище и конструктивистките практики в клас се изграждат трудно в България. И ако може да се говори за някакви успехи в нашата учебна практика по отношение на конструктивизма, в голяма степен те се дължат на подробните анализи на тази проблематика върху страниците на нашето списание не само в последната година, но и години преди това.

Информацията и комуникацията са сърцето на науката и образованиетo. Приложението на информационните и комуникационните технологии в учебната практика е друга основна тема, развивана особено професионално на страниците на списанието вече в продължение на много години. Навярно нашето списание е единственото между другите български педагогически списания, което много подробно анализира един особено съществен проблем – грешките, заблужденията и недоразуменията, които са в изобилие както в учебниците и учебните помагала, така и в образователните нормативни документи – държавни образователни изисквания за учебно съдържание и учебни програми.

Големият проблем, който има световни измерения, е загубата на интерес у младите поколения към природните науки. Този факт, за съжаление, продължава десетилетия и няма признаци за неговото предоляване. Със загубата на интерес към природните науки идват редица следствия – под заплаха е просперитетът на човечеството, който се определя от нивото на развитие на природните науки, и намалява грамотността не само на младежта, но на цялото население, което обезсмисля изграждането на онова, което политиците наричат „общество на знанието“.

Причините за това световно явление са различни и между тях има и „вътрешни“ – причини, присъщи на образователните структури в техния съдържателен и организационен план. За България между „вътрешните“ причини е информационният баласт и излишното теоретизиране в учебното съдържание и учебната документация, върху която става изграждането на учебниците. Невъобразимото смесване на трите основни подхода в образованието по природни науки – макроскопски, микроскопски и семиотичен, с вулгарната визуализация на обекти и процеси с идеята за придаване на „научност“ на текстовете и постигане на „обяснение“ на това, което се случва в природата, има само един естествен резултат – загуба на интерес и отвращение от предмета. Тези негативни последици са особено силно изразени на полето на химията.

Рецептата за лекуване на това „заболяване“ е проста – учебният химичен и физичен експеримент в кабинетите по химия, физика и естествена история трябва да върне своята водеща позиция в българското училище. За това обаче е нужна подходяща материална среда и специална грижа за подготовка на учителството за такава дейност. Без премахването на информационния баласт в учебниците въвеждането на конструктивистката среда в клас ще остане само пожелание, което никога няма да се реализира.

България има доказана и успешна традиция в преподаването на природните науки по такъв начин. Методиката на предметното обучение и учебно-изследователският подход в преподаването са в основата на тази успешна българска образователна традиция. Нашата препоръка към учителите и специалистите е: оставете теориите на теоретиците и изследователите – учениците нямат нужда от тях; не смесвайте посочените по-горе три основни подхода – започнете с макроскопския подход, за да стигнете на по-късен етап до формулите и по-сложните физични теории, когато учениците вече са усетили очарованието на експеримента и някои от тях ще имат и мотивацията да научат нещо повече за общата физична картина на света.

За да не изглеждат тези препоръки абстрактни, тук е даден един пример за това как в миналото са преподавали химия в българското училище. Ето как в прогимназията е представян урокът за метан и ацетилен (примерът е от учебника на Иван Гълъбов „Химия и газова отбрана“ за III прогимназиален клас, 1936 г.).

Редакционната колегия на „Природните науки в образованието“ и Национално издателство за образование и наука „Аз Буки“ имат увереността, че и през 2016 г. нашите читатели на страниците на списанието ще намират интересно и полезно четиво.