Имаме богато литературно наследство – книги и списания в
природните науки и образованието. Тази литература е предназна
чена за ученици, учители и широка публика. Така се поддържа жив
интерес на младите и по-старите поколения към науката – тази,
днес забравена, литература напълно утолява жаждата за знания.

В края на всяка книжка на нашето списание ще бъде показвана кни
га или списание от тези отдавна отминали времена.

Проф. Б. В. Тошев, главен редактор

Преди година-две заедно с директора на Националното издателство „Азбуки“ д-р Надя Кантарева-Барух посетихме няколко училища в Родопите. В едно от тях ни посрещнаха в голямата учителска стая. По стените ѝ имаше големи портрети на видни педагози, а под тях – художествено написани умни мисли, които те по някакъв повод са казали. На централно място бе портретът на Антон Семьонович Макаренко (1888 – 1939). Попитах учителките кой е Макаренко – те посрещнаха въпроса ми с мълчание.

А някога, в годините на ранния комунизъм, Макаренко бе много популярен в България – гледаха на него като на най-виден представител на прогресивната съветска педагогика. Тогава всеки говореше за неговата книга „Педагогическа поема“. Тук ще може да се получи представа за тази книга (690 стр.), като откъсите от нея, които следват, са от нейното четвърто издание, отпечатано в Издателството на Българската комунистическа партия с редактор Богомил Райнов (1919 – 2007). Книгата е илюстрирана – оригиналните илюстрации са на Александър Давидович Короткин (1908 – 1958).

Книгата на Макаренко едва ли щеше да получи такова голямо разпространение в комунистическия свят, ако нaвремето не бе получила високата оценка на великия руски писател Максим Горки (1868 – 1936). В тази книга е описана възпитателната работа в една трудова колония за безпризорни деца. Макаренко е намерил път към тези деца и с възпитателни стрдства е успял да ги откъсне от крималния свят и да ги насочи към нормален трудов живот. Ето какво е написал Горки за трудовата колония на Макаренко и за безпризорните деца в Русия (сп. „Наши достижения“, бр. 2, 1929 г.).

Този кратък откъс показва, че книгата на Макаренко „Педагогическа поема“ не е загубила значението си и в наши дни. И сега в България има хиляди деца, оставени без родителски контрол – техните родители са някъде на гурбет в Кипър или Испания. Възрастните им баби и дядовци, някъде в обезлюдените села на България, не могат да им дадат нужните грижи и възпитание. Много от тези деца са обречени да попълнят криминалния контингент на България, и затова са заплаха за обществото. Тези деца, които основно не са от малцинствените групи, са проблем и на българското образование. Нашите учители не са подготвени да работят с такива деца. Затова – четете „Педагогическа поема“ – ще бъде от полза.