Резюме. Александър Михайлович Бутлеров (1818 – 1886) е велик руски химик. Той е създател на теорията за строежа на органичните съединения. Тази статия съдържа неизвестни детайли от живота и дейността на Бутлеров. Слагането на акцент върху това, което е малко познато в наши дни за един учен – непознато, защото е забравено или умишлено премълчано, има голяма педагогическа стойност. Така образът на въпросния учен губи схематичните си очертания, получава релефност и истински човешки черти, което ще даде възможност на обучаемия да възприеме по-добре неговата личност и да разбере в дълбочина неговата дейност.

Ключови думи: Butlerov; organic chemistry; structure of organic substances; occult studies

Увод

Науката е уникален белег на човешката цивилизация. От развитието на науката зависи човешкият прогрес. Тялото на науката непрекъснато се усъвършенства чрез включване на нови научни резултати – факти за природата и обществото и теории за тяхното обяснение. Науката е арената на креативните, хората с аналитични нагласи на мисълта – учените. Обществото винаги е имало съзнание, че учените заслужават уважение и внимание. Отношението на публиката към личността на учените и тяхното дело е част от това как обществото разбира науката и нейното значение за развитието на човечеството.

Спомените на всеки човек за събитията, в които той е участвал, или за срещите, които той/тя са имали с други хора, с времето избледняват. Помръква и обществената памет. Затова хора, които някога са се радвали на всеобщо внимание и уважение, в по-късно време са забравени и спомен за тях и за тяхната дейност вече няма. Прахът на забравата е погребал тези хора. За други хора на науката частични оценки за тяхната дейност са останали, някои от тях дори са получили сакрални образи, които обаче са станали ефирни, без плът и живи човешки качества.

Механизмите на обществената забрава не са лесни за проучване и затова не са изяснени в достатъчна степен.

В настоящата статия е направен опит да се посочат някои неизвестни в наши дни подробности от живота и делото на един велик руски химик – Александър Михайлович Бутлеров, професор в Казанския университет и по-късно в Петербургския университет. Когато се пишат биографични бележки за някого, или се провеждат собствени архивни и теренни проучвания, или се ползват вече издадени за него/нея биографични книги. Тук подходът ще бъде друг – от една страна, ще потърсим информация за учения в обществения периодичен печат и така ще разберем как тогавашното общество е възприемало и оценявало този човек; от друга страна, ще по-търсим сведения от собствени публикации на учения, които за него някога са били важни, но после някой е решил, че за тях не трябва да се говори и пише.

Тук се налага още една бележка. Фалшификацията на историята, избирателността на оценките, митологизирането на събития, които реално са без принос за историческия процес, сатанизирането на хора, за които може да се говори само лошо, и игнорирането на важни събития в човешката история са между основните белези на тоталитарните режими. Това се прави, зашото, „който владее миналото, той владее и бъдещето, а който владее настоящето, владее и миналото“ (Orwell, 1949).

Некролог за Бутлеров в списание „Нива“ (1886 г.)

Списание „Нива: илюстровано списание за литература и обществен живот“ е между най-дълговечните и особено престижни седмични периодични издания в дореволюционна Русия. Списанието излиза редовно цели 50 години – от 1870 г. до 1918 г. (100 тома). Неговият тираж е голям и списанието се разпространява навсякъде в Русия, но и в други страни, включително и в България. Години наред то поддържа постоянни рубрики, които изгражда компетентно със сериозни статии и достоверна информация. Затова читателската аудитория на „Нива“ е особено широка. Постоянните рубрики на списанието включват: Изящна литература (романи, повести, разкази, стихотворения, очерци); Биографии; Историко-археологически очерци; Етнография и културно-исторически очерци; Естествознание; Нови изобретения и технологии; Архитектура и скулптура; Съвременност; Литературен албум; Популярна медицина; Библиография; Парижка мода; Живопис – рисунки и портрети (фиг. 1).

В кн. 37 на том 42 (1886) кончината на Александър Михайлович Бутлеров е отбелязана със следния текст. 1)

„На 7 август [1886 г.] телеграфът донесе вестта за внезапната смърт на забележителния руски учен А М. Бутлеров, починал на 5 август в своето имение в Казанската губерния, където той е бил и роден.

Учил в Казанския университет, където сега се отслужват усърдни панихиди в негова памет, покойният е завършил курса за кандидат по естествените науки през 1849 г. Благодарение на своите трудове по химия той след две години като магистър е станал адюнкт в Катедрата по химия, в 1854 г. е получил диплома за доктор по физика и химия и през 1858 г. е станал вече редовен професор по химия в същата катедра и в същия университет. Бидейки няколко години ректор на Казанския университет, той през 1868 г. е преминал в Петербургския университет като редовен професор, която длъжност той заемаше до деня на смъртта си.

Главното достойнство на покойния Александър Михайлович бе неговият стремеж (нерядко увенчавал се с успех) да изясни чрез науката причината и свойствата на връзките в различните индивидуални елементи, степента на тяхната способност да встъпват в нови съединения заедно с различните свойства на веществата, проявяващи се при различни въздействия при опити.

За изясняване на своите нови и оригинални концепции за всички класове на органичните съединения той публикува в 1864 г. „Увод в пълното изучаване на органичната химия“, която по-късно бе преведена на немски език. Други негови изследвания, в частност върху откритите от Бутлеров 32 нови вещества, са поместени в „Научните записки на Казанския университет“, в „Аналите“ на Либих и в Zeitschift für Chemie. Освен неговите научни трудове известни са също неговите заслуги и в много други отношения. Покойният бе много известен и като един от най-ревностните спиритисти. Нито един от провежданите спиритически сеанси не минаваше без неговото участие и много ежедневни и периодични издания печатеха статии на почитания професор по тези въпроси.

В лицето на Бутлеров Русия загуби един от своите най-даровити и по-лезни труженици на науката“.

Отношението на Бутлеров към спиритизма и медиумите

Александър Михайлович Бутлеров не е между отрицателите на спиритизма и е вярвал, че наистина има хора, които могат да бъдат медиуми. Медиумите имат изострени човешки възможности – те могат да влияят на други хора (предаване на мисли от разстояние), те могат безсъзнателно или съзнателно да предизвикат спонтанни движения на материални тела, те са в състояние да предизвикат звукови ефекти в предмети (чукане, скърцане, тропане). Има говорещи медиуми, които твърдят, че могат да съобщават на околните това, което „чуват“ от човешките души. Някои казват, че „виждат“ душите понякога като неясни светли петна, но понякога техните видения приемат реални форми. Разбира се, Бутлеров е знаел, че в масовия случай тези хора са шарлатани, които търсят някаква материална облага от поведението си. И въпреки това Бутлеров с близки и приятели е участвал в безброй спиритически сеанси.

В 1871 г. по негова инициатива в Петербург е създадена комисия за изследване на спиритичните явления, в която са участвали видни учени, като университетските професори Овсянников, Чебишев и Цион. Самият Бутлеров е участвал в друга комисия към Физическото общество, създадена с подобна цел със съдействието на Д. И. Менделеев.

Три години след кончината на А. М. Бутлеров в Санкт Петербург по инициатива на А. Н. Аксаков (1832 – 1903) – публицист, преводач и издател, е издадена книга, в която са събрани всички публикации на учения по темата за медиумите и спиритизма. Тази книга (Butlerov, 1889) съдържа и подробна и живо написана биография и спомени за Бутлеров от Н. П. Вагнер (1829 – 1907), зоолог и писател.

Именно те тримата – Бутлеров, Аксаков и Вагнер, са били организатори на редица сеанси с медиуми, станали широко известни както в Русия, така и в странство.

Книгата, чиято корица е представена на фиг. 10, съдържа 23 авторски текста на Бутлеров, два от които преди не са били публикувани. Тук са дадени и руските преводи на 5 статии и отзиви на Бутлеров, публиковани в немското специализирано издание Psychische Studien. Някои от тези публикации са кратки бележки, но има и големи статии, в които темите на медиумизма са разгледани в големи подробности. Факсимилета на първите страници на част от поместени в книгата приноси са представени на фиг. 11, 13, 14.

След като човешкият организъм съдържа електрически натоварени частици, които се движат, нормално е около човека да възниква електромагнитно поле. Човек е лишен от сетива за идентифициране на това поле, но някои човешки индивиди имат способността да го усещат, особено когато то е с променлива интензивност. Първоначално това явление е било наречено животински магнетизъм и Бутлеров го разглежда като най-проста проява на медиумизма. Още в първата статия на книгата Бутлеров дава описание на такъв случай от медицинската практика, който оше в ранните му години е насочил интересите му към спиритичната проблематика (фиг. 11).

„Аз бях 14- или 15-годишно момче, когато за първи път имах възможност да наблюдавам случай не точно от областта на медиумизма, но от родствената нему категория на явленията на животинския магнетизъм. Една моя родственица страдаше от нервни припадъци, които се появяваха често и се проявяваха с конвулсии и безпаметство. Всеки припадък продължаваше няколко часа. Лекуваха я с различни способи повиканите лекари, но общо взето без успех. По едно време я посещаваше уездният лекар, наш добър познат, който имаше репутацията на изкусен медик, но преди никога не бях чувал, че има способностите на магнетизатор. Веднъж, когато припадъкът пак се случи, повикаха този лекар. Болната лежеше на дивана, а недалеч и встрани седях аз, други в стаята нямаше. За разлика от други случаи, когато лекарите използваха аптечни средства, нашият доктор този път постъпи по друг начин. Той ми даде знак да пазя тишина и започна с ръце над болната магнетичен сеанс. Аз бях удивен и наблюдавах с любопитство случващото се. След няколко минути нервният припадък намаля, конвулсиите се прекратиха, болната заспа... После и друг път той лекуваше болната по този начин; понякога ѝ даваше да пие магнитна вода и болната винаги я отличаваше от обикновената вода. С характерната за мен настойчивост и пламенност аз веднага поисках да проуча подробно обстоятелствата около тези явления. Това не бе лесно в далечния уезден град, но един мой познат ми даде френската книга на Deleuze за животинския магнетизъм и аз жадно се заех с четене, след което сам започнах да провеждам някои магнетични опити.“6)

На фиг. 12 е показан списък на големи учени, които безусловно вярват в спиритичните явления. Това е част от една любопитна и подробна забележка под черта и в този списък могат да се видят имената на популярни в тези години учени, между тях например Фламарион, Рейли или Остроградски. Това е част от голяма статия със заглавие „Емпиризъм и догматизъм в областта на медиумизма“, чията първа статия е показана на фиг. 13.

Защо така неудържимо Бутлеров е бил въвлечен в спиритичната проблематика, която несъмнено е далече от неговите основни и много успешни занимания в областта на органичната химия? Защото тази проблематика е добра основа за философски разсъждения, които засягат основите на естествознанието. Последният пример, който ще бъде представен тук, е почерпен от статията „Мисловното внушение и теорията на вероятностите“ (фиг. 14).

В годините на А. М. Бутлеров във физиката господства представата за механичния детерминизъм. Поведението на една природна система е известно, ако се познават причино-следствените връзки в нея. Основното твърдение е, че ако се познава причината, тогава следствието еднозначно може да се установи. Едва в по-късни години ще стане очевидно, че тази основна представа на физиката може да се окаже невалидна за системи, изградени от много елементи (например частици, които освен че се движат, непрекъснато взаимодействат помежду си било чрез удари, било по друг начин). Такива системи – газовете например, са със стохастично поведение и са арена на други статистически закономерности. А описанието на статистическите закономерности може да стане единствено чрез теорията на вероятностите, основите на която са били поставени още в VIII век.

Бутлеров поставя акцент върху необходимостта да се прави разлика между абсолютна и относителна неправдоподобност. „Абсолютна неправдоподобност например е вечният двигател, защото механиката строго е доказала невъзможността за неговото съществуване.“ ...„Но има факти, които изглеждат неправдоподобни, но не вследствие своето противоречие с това, което строго е установила науката, а само поради това, че те остават неизвестни“. ... „Във всеки случай не трябва да се изпада в априорно отрицание. Науката не е достатъчно развита, за да даде това право“10) – има голям философски заряд в тези разсъждения.

Заключение

Заниманията с наука, стимулирани от нестихващото човешко любопитство, не са професия; това е състояние на човешкия дух. Затова интересите на големите учени не могат да се ограничат в конкретна тясна проблематика – те са широки и разностранни. Животът на Александър Михайлович Бутлеров потвърждава това. От разгледаната в тази статия книга на Бутлеров може да се извлече следното важно заключение: пълното признаване на научните истини е задължително, но сляпата вяра в непогрешимостта на битуващите научни теории води до ненаучен и с нищо неоправдан скептицизъм, който най-често пречи да се видят новите реални истини, които още нямат място в обичайните и моментно общовъзприети научни представи (Butlerov, 1886).

БЕЛЕЖКИ

1. Сп. „Нива“, кн. 37, година 42 (1886) сс. 923 – 924, превод: БВТ.

2. Сп. „Нива“, кн. 37, година 42 (1886) с. 928.

3. Илюстрациите на фиг. 3 – 7 са от книгата за Бутлеров от Gumilevsky (1952). Wikipedia.

4. http://www.runivers.ru/bookreader/book476892/#page/1/mode/1up

5. Книгата, сс. 13 – 14.

6. Книгата, с. 146.

7. Книгата, сс. 109 – 239.

8. Книгата, сс. 340 – 375.

9. Книгата, с. 346.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Butlerov, A.M. (1886). Basic concepts of chemistry. St.-Petersburg: N.G. Martynov [In Russian].

Butlerov, A.M. (1889). Papers on mediumism. St.-Petersburg: V. Demakov [In Russian].

Gumilevsky, L.I. (1952). Butlerov (1828 – 1886). Moskwa: Molodaia gwardia [In Russian].

Orwell, G. (1949). Nineteenth eighty-four. London: Becker & Warburg.