Резюме. Докладът разглежда извънкласната дейност на клуб „Многознайко“ – създаване на проекти, изложби, брошура и др. Работата върху тях е подходящо средство за формиране на нови знания, умения и компетенции с цел провокиране на творческото мислене и естественото учене чрез използването на интерактивни методи и средства.

Ключови думи: reativity; motivation; interactive learning; club activity; group work

Времето, в което живеем, изисква нов път в обучението. Творчеството и естественото учене провокират нови знания и умения у учениците, реализират се нестандартни идеи и решения. Грамотността на учениците предполага възможности за учене в различен контекст – реализиране на извънкласни форми на обучение и участие в проекти. „На преден план се извежда развитието на ученика, а не обучението му“ (Kostova, 1999). Една добра възможност учениците да получават повече информация, да разширяват своите знания, да развиват умения и потребности, е извънкласната дейност. През учебната 2016/2017 година се сформира клуб по интереси „Многознайко“ за V и VI клас – извънкласна дейност по проект „Твоят час“. Участваха 12 ученици с изявен интерес към предмета „Човекът и природата“. Основна цел на проекта бе създаване на условия за повишаване на потенциала на учениците и възможностите им за успешно завършване на средното образование чрез допълване, развиване и надграждане на техните знания, умения и компетентности, придобити в рамките на задължителната им подготовка в училище. Главните действащи лица бяха учениците, а учителят изпълняваше ролята на координатор. Качеството на учебно-възпитателната работа се оказа решаващ фактор за развитието на личността на ученика и постигането на трайни резултати. Необходими бяха творчески мотивирани учител и ученици, със свой собствен почерк и нов подход в училище, иновативен усет и креативност. В търсенето и намирането на решения се изискваше алтернативно творчество от страна на учителя и ученика. Обучението в Клуба бе теоретично и практическо. Учениците работеха в групи върху конкретни проекти, които се реализираха в рамките на училището. „Учебният процес, който развива способност за самообучение, формира съзнание за саморазвитие, мотивира чрез стимулиране на собствените идеали и стремежи, показва технология за непрекъснато самообразование“ (Kostova, 1999). Основният критерий за формиране на работните групи бяха интересите и желанията на учениците: върху какво и с кого искам да работя. В групите по-големите ученици бяха със статут на наставници, ръководещи по-малките, които, от своя страна, изпълняваха функциите на сътрудници.

В Клуба всеки обучаван имаше възможност да упражнява ролята на професионалист – кандидатства, поема отговорности, обучава се, генерира идеи, работи самостоятелно и в група, създава и реализира проекти, представя по-стиженията си. Участниците в Клуба се поставяха в условия на непрекъснато сътрудничество, което укрепваше чувството им за принадлежност към клубния живот и училището. Сътрудничеството бе необходимо условие за успешното осъществяване на проектите в групите. Предвидените дейности предполагаха непрекъснато взаимодействие и сътрудничество: те събираха информация, обработваха я и създаваха различни продукти, в интерактивна среда се решаваха проблеми, дискутираха и се забавляваха. Груповата работа удовлетвори потребностите на учениците от взаимодействие един с друг. В групите се различаваха разпределенията на функциите между участниците. Това, от своя страна, формираше ролевата структура на групата. Учениците бяха генератори на нови идеи. Уменията им за работа в група изискваха от тях да реализират взаимодействие със социалната среда, за да бъдат ефективни в дейностите, които упражняват. Творчеството може да се смята за основния източник на иновации – т.е. превръщане на творческите идеи в реализирани проекти. Въображението участваше при обучението и всички мероприятия в Клуба. При обучението се подпомагаше разбирането на учебното съдържание, а при изпълнението на клубните задачи се решаваха казуси и приложенията им в живота. Така със съдействието на мисленето и въображението групата се насочваше към търсене на начини за реализиране. В началото тази идея обикновено беше недостатъчно ясна, но благодарение на мисленето и въображението тя се изясняваше и уточняваше. В търсенето на нови начини за решаване на задачата се появяваше интелектуално чувство у учениците, което имаше значение за насочване на съзнанието, за съсредоточаване на вниманието и за повишаване работоспособността на многознайковците. Творческият процес с учениците започваше от неосъзнатото, въпреки че в много случаи това бе проучвателски етап, стимулиращ и подтикващ търсенето. Тогава логично беше да си задам въпроса – кое все пак ще предизвиква творчеството на учениците ми? Разбира се, това се оказа самият творчески процес, като особено важна предпоставка се прояви и моето благотворно влияние.

Важен момент в развитието на творческите способности изигра социалната адаптация на учениците към средата. Индивидуалното, неповторимото успя да намери своя емоционален отзвук сред учениците по пътя на тяхната изява, оценката и споделения успех с другите ученици както от Клуба, така и от училището. Така много често социалната отзивчивост в обкръжение на другите в групата се превърна в особен вид мотивация за магията на творчеството им. Много важно условие за резултатното възпитание и обучение се оказа проучването на всеки ученик. Обективната характеристика на индивидуалните особености на избраните ученици в клуб „Многознайко“ спомогна за развиването на творческите им способности и се превърна в специално организиран, научнообоснован педагогически процес. Успоредно с репродуктивната дейност като задължителен елемент в учебното съдържание се включи учениковата съзидателна дейност. Децата се оказаха любознателни, изобретателни, опознаващи света с отворени очи, живеещи всяка минута пълноценно. Преимуществата на груповата работа в училище се дължаха на способността за взаимодействие между отделните ученици. Развиха се комуникативният и личностният потенциал в отделните групи. Повишиха се социалните им умения, самооценката и самочувствието им. Груповата работа се оказа един от начините да разчупим стереотипа и да провокираме съзнанието на учениците в извънкласната дейност – клуб по интереси „Многознайко“. Заедно осъществихме промяна и изградихме нова екипна действителност, основана на съвместно търсене и общуване. Създадоха се условия за ангажираност, взаимно подпомагане, стимулиране и споделяне на отговорности. Дадохме възможност на всеки ученик за изразяване на собствено мнение.

Груповата работа ме задължи да използвам постоянна обратна връзка. Поради това трябваше да положа целенасочени усилия с цел мотивиране на учениците си за групова работа в Клуба. За целта трябваше да познавам и използвам различни интерактивни методи и средства за постигане на по-високо качество и ефективност в извънкласната дейност. Магията на творчеството в груповата работа провокира както уменията на учениците, така и стимулира те да реализират взаимодействия в социална среда, да са иновативни в обучението. Учениците изразяваха свободно своите идеи. „Основен принцип на груповото учене е, че преподавателят работи заедно с учениците като координиран екип“ (Gyurova et al., 2007). Като учител по физика, трябваше да проявя креативност, за да мотивирам и стимулирам учениците си за естествено учене. Формираха се умения да разпознават природни обекти в тяхната естествена среда; да оформят постери и табла от природни материали; да групират събраната информация по теми, като отсеят най-важното; да оформят брошури, да подберат подходящи материали за тях.

Творческата дейност на учениците от клуб „Многознайко“ създаде възможности и път за естествено учене, а именно: учениците разшириха и задълбочиха познанията си за природната среда; придобиха редица организационни умения – да планират и организират работата в група, да разпределят задачите помежду си, да контролират изпълнението им; придобиха редица социални умения – да работят съвместно с различни партньори, да обсъждат резултатите от дейността, да изслушват и уважават чуждото мнение; голяма част от учениците придобиха умения за бързо ориентиране в нови учебни ситуации; многообразието от педагогически ситуации позволи учебната дейност да бъде адаптирана към учебното темпо; създадоха се предпоставки за стимулиране способностите и креативността на учениците; използването на разнообразни дейности повиши мотивацията, стимулира познавателната активност и развиха интересите им; аз като ръководител на Клуба получих по-пълна информация за начина на поведение, за знанията и уменията, за затрудненията на учениците в различни учебни ситуации. „Така децата се учат на „съпричастност“ към всяко нещо – към природата и към света, като цяло – чрез включването на всички сетива, чувства и мисли в процеса на неговото опознаване“ (Gyurova et al., 2007). За насочването на естествения стремеж на учениците за получаване на информация, за откриване на феномени, за прос-ледяване на връзката между познато и неизвестно значение спомогна активното им участие в разнообразни дейности. „За да се научи на нещо, то първо трябва да се преживее“ (Gyurova et al., 2007). Те се превърнаха в изследователи чрез наблюдението, колекционирането, експериментирането, проучването, но също така и измерването, описването, обясняването, формулирането на хипотези. При използването на наблюдения трябваше да подходим внимателно, като свържем опита на многознайковците с неизвестното, тъй като разбирането се гради върху познатото. Винаги трябваше да се стигне до същността за мотивацията им в клубната дейност. Целта ми бе как да мотивирам своите ученици да се справят. Необходимо беше да намеря начин, чрез който те да повярват в способностите си, и тогава, след като са мотивирани, учениците работеха с желание и ги оставях да поемат отговорности за своя истински напредък. Затова трябваше да познавам и използвам интерактивни методи за постигане на по-високо качество и ефективност в обучението. Естественото учене предостави възможност за вземане на решения, работа в групата, съгласуване на дейности, поемане на отговорност, вникване в резултатите и направи успешна връзка между живота и училището. Провокирани, учениците от клуб „Многознайко“ решаваха проблеми и реализираха учене чрез откриване. За да им бъде интересно в клуба, им се даваше възможност за изява. Всеки от тях показа потенциала си и всеки ученик беше мотивиран, насочван, подкрепян в своите изяви. Така клубната среда се превърна в място, където можеше да станеш известен.

Подготовката и провеждането на изложби, раздаване на брошури, изготвяне на проекти бе съществен момент от работата за укрепване на духа в клубния колектив. Удовлетвореността се превърна в истинска демонстрация на успехите и постиженията на учениците многознайковци. Всички те работеха много съсредоточено, обсъждаха се различни варианти за осъществяване на заплануваната задача. Гордееха се с постиженията си, преодоляваха бариерите в общуването помежду си и с възрастните. Организирането на подобни мероприятия изискваше от мен да бъда само помощник, а не да налагам своето мнение. Това повиши чувството на доверие между учениците и мен, създадоха се условия всички участници в Клуба да се чувстват важни, успешни, доволни от свършената работа. По този начин се предоставиха равни възможности на всеки ученик в клуб „Многознайко“ да разкрие дарбата си. Най-важната задача на клубната дейност беше да се провокират техният ум, образование и личност. Изключително важен се оказа принципът на доброволност при участието във всички изяви през учебната година, като мотивацията им за участие се повиши. Провеждането на часовете за извънкласна дейност в клуб „Многознайко“ обогати преживяванията на учениците, провокира тяхната словесно-изразителна реч, повлия за цялостното оформяне на тяхната личност. Магията на процеса учене, основана на преживяванията, постигна следните резултати: създадоха се условия за развиване и усъвършенстване на социалните умения на учениците: умение за активно слушане, за общуване по начин, който зачита другия; развиха се умения за общуване в групата, както и умение за представяне на себе си и отстояване на собствена позиция пред останалите членове на групата; въведоха се правила за самоуважение и уважение като елементи на общуването с другите и връзка на самоуважението с умението за успешно справяне в живота; развиха се умения за изразяване на собствено мнение, искания и желания, както и комуникативните способности; доразвиха се умения за представяне, за даване на положителна оценка на другия, както и за въздържане от отрицателна оценка към тях; постави се начало на процеса за развиване на позитивни нагласи към различията и опит за по-толерантно отношение.

Резултатът от работата на групата е, че учениците станаха по-уверени, по-знаещи и по-можещи. Така, завършвайки учебната година, те бяха удовлетворени от успехите си и с желание да продължат своето приятелство. Какво даде магията на творчеството на всеки един от тях? Творчеството е изключително полезен помощник в интелектуалното и психическото израстване на учениците. В творческите задачи те се научиха да решават проблеми, да правят избор. Заедно с това се утвърди необходимостта от намиране на ефективни способи за стимулиране на учениковата креативност, подхождаха творчески и към проблемите, на които се натъкваха. Използваният набор от интерактивни методи – работа в група, мозъчна атака, записване на идеи, дискусия и др., подбрани според съответния клас, съответното учебно съдържание, възрастта на учениците, целите, които си поставих в началото, спомогна за успешното реализиране на целта ми в клуб „Многознайко“. Защото работата в Клуба не беше само процес на акумулиране на учебна информация, а и усвояване на нови знания, умения и компетентности. Стремяхме се да е учене в нова среда, където творчеството е основен отпечатък за осъществяване на нещата, осмисляне на емоциите и реализиране на практически идеи. Така обучението се основаваше на преживяванията на учениците ми върху собствения им опит, но и учене в условията на структурирани и подготвени от мен ситуации. То се характеризираше със следните стъпки: преживей, сподели, обсъди, обобщи, приложи. При реализирането на програмата си зададох следните въпроси: Кои точно методи да подбера? Какво учебно съдържание е подходящо? Достатъчно групов опит ли имат моите ученици? Какви правила да се въведат при работа? Как да съобразя учебните ситуации с възрастовите особености на учениците? Какви материали да подготвя? Как да организирам средата, в която ще работи групата? Как да оценя участието и резултатите от груповата работа? Какви са предимствата и ограниченията в използването на интерактивните методи? Изискваха се от мен по-творчески подход, комбинативност и смелост.

В заключение, ще споделим десетте правила, завещани от Айнщайн, защото вярваме, че има много какво да научим от тази велика личност: Следвай любопитството си! Какво събужда твоето любопитство?; Постоянството е Безценно!; Фокусирай се върху Настоящето!; Въображението е много мощен инструмент, то е Сила!; Прави грешки!; Изживявай Момента!; Създавай Стойност!; Не очаквайте различни резултати!; Знанието идва от Опита!; Научи правилата и тогава стани най-добрият Многознайко!

Така заедно стигнахме до успешното мотивиране на многознайковците да „работят съзнателно, всеотдайно, отговорно, което си е истинска магия“ (Gyurova & Bojilova, 2005). Магията на творчеството, груповата работа и пътят на естественото учене провокираха техните сетива, емоции и се реализираха успешни идеи и решения. Клубната дейност се прояви като нов подход за формиране и провокиране на иновативен усет и креативност. Груповата работа в Клуба бе начин да се разчупи стереотипът, и се създадоха условия за ангажираност, взаимно подпомагане, стимулиране и споделяне на отговорности. Даде се възможност на учениците ми да изразяват идеите си, да са мотивирани и да реализират естествено учене в учебния процес чрез използването на интерактивни методи. Естественото учене предостави възможността за успешна връзка между живота и училището.

[Е]дна група може да се нарече екип, когато всички са готови да бъдат добри и добронамерени един към друг и като истински добри другарчета да си подават ръка за помощ и вървят заедно напред. Как може да стане това в днешния груб и лишен от търпение и доброта свят? С магия! (Gyurova & Bojilova, 2005).

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Gyurova, V. & Bojilova, V. (2005). Magiyata na ekipnata rabota. Sofia: Evropres [Гюрова В. & Божилова, В. (2005). Магията на екипната работа. София: Европрес].

Gyurova, V., Bojilova, V., Valkanova, V. & Dermendzhieva, G. (2007). Interaktivostta v uchebnia ptoces: ili za ribaria, ribkite i ribolova. Sofia: Evropres [Гюрова, В., Божилова, В., Вълканова, В. & Дерменджиева, Г. (2007). Интерактивността в учебния процес: или за рибаря, рибките и риболова. София: Европрес].

Kostova, Z. (1999). Kak da uchim uspeshno: inovacii v obuchenieto. Sofia: Pedagog 6 [Костова, З. (1999). Как да учим успешно: иновации в обучението. София: Педагог 6].