В съвременната епоха на масово използване на GPS и GIS технологии се явява пълен анахронизъм липсата на достоверна информация за местоположението на площадките, на които се извършват метеорологични наблюдения на територията на България. Това са базисни данни, които са необходими за пространственото привързване и въвеждане на иначе оскъдната съвременна стандартизирана информация (от мрежата на Националния институт по метеорология и хидрология – НИМХ) със свободен достъп за основни климатични елементи с цел последваща картографска интерпретация и анализ. Установено е местоположението на всички синоптични станции (с изключение на тази в Свиленград) от системата на НИМХ и на тази в Русе на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав (ИАППД), както и на избрани климатични станции. Измерванията и наблюденията в синоптичните станции се извършват на всеки три часа и в климатичните срокове, а в климатичните – три пъти в денонощието – в 7, 14 и 21 ч. местно време.

Данните, предимно за надморската височина на редица станции, които са налични в стари годишници и климатични справочници, често не са актуални или има разминавания от порядъка на няколко метра до няколко десетки метра. В някои от случаите станциите са местени, а в други грешките са били повтаряни неволно и безкритично пренасяни във времето. Данни за географските координати са посочени за много малко от станциите в сайтовете на съответните филиали на НИМХ. В повечето случаи това е направено сравнително коректно с указана точност до минути. В други случаи координати изобщо липсват или грешките са смущаващо големи и безкритичното използване на данните може да доведе до неточности при интерпретацията. Ще изтъкна само най-фрапиращия пример с координатите на синоптичната станция в Пловдив от сайта на филиала на НИМХ1) в същия град. Според изнесеното в сайта (последен достъп 03.08.2015 г.) географската ширина на станцията (φ) е 42°40’, което съответства приблизително на линия във високата част на южния склон на Стара планина над Карлово. Действителната северна ширина е 42°08’, т. е. налице е разлика от 32 минути, или почти 60 км. На този фон разликата в посочената в сравнение с действителната източна дължина от само 3 минути е направо пренебрежима. Друг е въпросът дали това са случайно, или съзнателно допуснати грешки.

Данните от международни метеорологични сайтове, като този на NOAA2) , за координатите на някои станции в България са дадени с точност до минути, като грешките в някои от случаите надхвърлят 2 – 3 минути, а някъде, като при географската дължина на ст. Силистра (сбъркана с 35 минути), очевидно се дължат на неточности при въвеждането. Разминаванията по отношение на надморската височина също могат да са значителни (около 90 м за ст. Плевен).

Така необходимата коректна информация за координатите и надморските височини на синоптичните станции в България (представена в таблица 1) е извлечена с помощта на продукта Google Earth, като е установено физическото местоположение на площадките (парковете) с уредите за измервания. Като правило, площадките имат формата на квадрат с размери поне 15 х 15 метра, в някои случаи малко по-малки или значително по-големи, а други са с правоъгълна форма (ст. Елхово, ст. Добрич), като най-често в центъра им се открояват две близко разположени ясно различими белезникави до бели точки на двете метеорологични клетки. Поради този характерен облик обектите се идентифицират лесно от височина на погледа около 600 – 800 m. При по-голямо приближение личат силуетите и сенките на други уреди. В редица от случаите, когато станциите са разположени в чертите на градовете или в близост до пътища, е възможно верифициране на положението им с използването на инструмента Street view, предоставящ панорамна снимка на местността на 360о на височина на земната повърхност. Това важи за станциите във Варна, Велико Търново, Враца, Бургас, Елхово, Кърджали, Монтана, Пловдив, Разград, Силистра, Хасково, Шумен, Ямбол и други.

Представените височини и географски координати са снети от точката, разполовяваща отсечката между двете метеорологични клетки на съответната площадка. При отчитане от различни исторически изображения, достъпни в Google Earth, е допустима грешка от няколко десети от секундата в зависимост преди всичко от грешката при геореферирането и съединяването на използваните сателитни снимки (от различни години и месеци) и в по-малка степен – от точното разположение на курсора и височината на погледа. При всяко положение събирането на аналогична информация с помощта на множество наблюдатели ентусиасти, оборудвани с различни непрофесионални GPS устройства, би дало значително по-голяма грешка, а унифицирането и верифицирането є би било много по-трудно. Снемането на координатите от професионално оборудван екип е твърде трудоемко и практически невъзможно без целево финансово осигуряване.

Грешката при определянето на надморските височини чрез Google Earth вероятно е по-голяма, особено при пресечен релеф. Следва да се има предвид, че посочените височини не са надморски, а елипсоидни и следователно ориентировъчни и не отговарят на надморската височина на разположението на барометъра в станцията и тази информация трябва да бъде изисквана допълнително във всеки конкретен случай.

Представената систематизирана информация за височините и географските координати на синоптичните станции в България има следните важни предимства: първо, извлечена е от един-единствен източник и поради това е напълно съпоставима и представителна; второ, всеки заинтересуван може много лесно лично да провери нейната достоверност; трето, допустимите грешки са пренебрежимо нищожни предвид малката гъстота на метеорологичната мрежа и пространствената изменчивост на климатичните елементи; четвърто, установяването на особеностите на физическото местоположение на площадките може да е от значение и е добре да се отчита при анализите.

В тази връзка следва да се отбележат и някои недотам удачни решения за избор на местоположение. Така например единият край на площадката в Бургас, намираща се в централната част на Морската градина, е закрит от дървета, които я заобикалят от всички страни, което поставя под въпрос достоверността на данните от нея. Подобна е ситуацията със станцията в двора на Техническия университет „Ангел Кънчев“ в Русе, която не е достоверно локализирана, и донякъде с тази в Добрич. Координатите на ст. Рожен не претендират за абсолютна точност поради ниската резолюция на сателитните снимки за района и невъзможността за коректно визуално разпознаване на площадката. Малка част от метеопарковете се намират в центъра на градовете (Велико Търново, Русе). Повечето са разположени в техните периферни части (Варна, Сандански, Силистра, Хасково, Ямбол и др.) или на известно разстояние извън тях (Ахтопол, Враца, Кърджали, Ловеч, Пловдив, Монтана) и са представителни за техните околности. Такава е била и идеята на станциите при институтите към бившата Селскостопанска академия (в Кнежа, Казанлък, Ивайло, Чирпан, Плевен, Садово и др.).

Надявам се представената информация да улесни колегите при техните изследвания и им пожелавам успех в намирането на достоверни и достъпни данни за климатичните елементи от метеорологичните станции в България. В противен случай посочените точни координати едва ли ще им бъдат необходими.

БЕЛЕЖКИ

1. http://plovdiv.meteo.bg/meteorology.php?pg=pd

2. http://weather.noaa.gov/cgi-bin/nsd_country_lookup.pl