Резюме. Есето е една от формите на материализация на идеята за интеграция в съдържанието на образованието. При това то представлява едновременно, в единство проява на интеграция на умения и на съдържание. Чрез есето се реализира и „визуализира“ компетентността на личността да комуникира в различни контексти. В този смисъл то е проекция на ключови компетентности от различни групи и има своето естествено присъствие в учебните програми по различни учебни предмети. В статията е представен анализ на есето в три взаимосвързани среза: (I) нормативен – есето в контекста на ключовите компетентности в Европейската рамка за учене през целия живот и в учебните програми; (II) процесуален – етапи на създаване на есето и групи умения по етапи; (III) оценъчно-резултативен – специфика на оценяване на есето като интегративен конструкт.

Ключови думи: essay, integration, key competencies, assessment

Въведение

Основно предизвикателство пред съвременното образование е да подготви личности с широки възможности за адаптация в обществото, със способности за комуникация, разбирана в най-широк контекст. В съвременния свят комуникацията се простира от разбиране и споделяне на това разбиране по отношение на процеси и явления във външната среда (обществено-икономическа и природна) до разбиране и споделяне на вътрешни субективни възприятия и усещания в нов тип ситуация, характеризираща се с неограничени възможности за общуване. В очакванията от образованието са заложени знания, умения и отношения към природата, обществото и човешкото битие. Демонстрирането на тези очаквани резултати може да бъде провокирано в различни контексти и с различни изразни средства – вербални, визуални, музикални и т.н.

В групата на вербалните средства за споделяне на мнения и отношения е и есеистичният стил на изразяване. По своята същност есето може да се разглежда като продукт на интегриране на съдържание и умения.

Същност и видове есе

Есето се определя като опит за изказване на размисли, становище, отношение по определен проблем; споделяне на личен и културен опит; обобщаване на знание от житейската и културната практика. 1-4) В този смисъл есето интегрира в съдържателен план знания от културния и социалния опит и ценностни отношения на личността.

Като проява на комуникативна компетентност, есето е свързано със следните умения на ученика: избира цел, стил и език на изложението; съставя план на текст; структурира текст с вътрешна логическа съгласуваност между отделните части; избира информация от различни източници; анализира различни гледни точки; коментира данни; извежда причинно-следствени връзки; формулира теза; избира и подрежда аргументи.

В зависимост от водещата цел, разбирана като умение, което демонстрира личността чрез есето, се различават: есе за дефиниране; есе за описание; есе за обяснение; есе за сравнение; есе за извеждане на причинно-следствени връзки; аргументативно есе; оценъчно есе.

Така изведените типове есе показват, че почти всеки опит на личността да представи собственото си разбиране за определена част от света може да се разглежда като есе (Ангелова, 2004; Димчев, 2010).

Във всяко есе основната цел е представена в по-явен или по-скрит вид в заглавието (темата) на есето. При писане на есе по външно зададена тема първите стъпки са свързани с разгадаването на целта и като ключови думи, които да насочват пишещия се предлага избор сред следните дейности: дефинирай, опиши, анализирай, изясни, оцени, направи заключение, направи коментар, проучи, представи, подчертай, дай пример, прогнозирай, предложи алтернатива и др. Във всеки конкретен случай за всяко есе се избира част от тези ключови думи, които са в съответствие с темата и целта на есето. 5-7) Есето има личностна, научно-аргументативна, художествена, фолклорно-фантазна и композиционна същностна специфика. (Рашева-Мерджанова, 2005). Основните признаци на есето са: свобода от регламент, скрита диалогичност, висока субективност, оригиналност, емоционалност и експресивност и др. (Ангелова, 2004; Димчев, 2010).

Нормативен аспект на есето

От гледна точка на възможността есеистичното изложение да визуализира широк кръг от умения на ученика (и на студента) може да се разбере и фактът, че в много учебни заведения то е добре експолатиран вариант за оценяване на учениците или студентите. Още един силен аргумент в подкрепа на избор на есето като средство за оценяване може да бъде открит в редица документи, които определят съдържанието и донякъде технологията на обучение в страните членки на Европейския съюз, в това число и в България.

Разгледано в границите на европейската стратегия за учене през целия живот, очертана от документи, сред които и Европейската рамка на ключовите компетентности за учене през целия живот, 8) есето може да послужи за визуализиране на знания, умения и отношения в различните групи компетентности (таблица 1).

На територията на нормативните документи, определящи съдържанието и елементи от технологията на средното образование в България, есето може да намери сериозно приложение по отношение на диагностиката на групи умения от широк кръг предметни области. Спецификата на създаването на есе е част от очакваните резултати по български език и литература в VIII клас и умението за създаване на такъв тип текст може да се прилага като готов конструкт във всички останали учебни предмети в гимназиален етап за демонстриране на определени очаквани резултати (таблица 2) . 9)

[Н]еобходимо е учениците да се учат да пишат есе, но не защото се очаква от тях да станат есеисти, а защото чрез уменията за създаване на есе може да се провери дали един човек е креативен, с творческа нагласа; дали може да свързва мечтите с живота си и с общи фундаментални проблеми – на човечеството, на културата, на науката и на познанието. Точно затова работата върху есе в училище е изключително ценна. И точно затова тя присъства не само в обучението по български език и литература, а и по всички учебни предмети. 2)

Есето е форма за демонстриране на умения на учениците, асоциирани с: когнитивните равнища анализ, синтез и оценка, както и афективните равнища – усвояване на ценностна ориентация, организация на ценностните ориентации, разпространение на ценностна ориентация от таксономията на целите на Блум (Bloom et al., 1956) .

Процесуален аспект на есето

Есето, обосновано като форма на интеграция, както по умения, така и по съдържание, може да бъде описано в технологичен (процесуален) план, тоест като път на създаване, чрез етапите на създаване на интегративен конструкт с конкретизация на групите умения по етапи (фиг.1).

Още повече че може да се намери присъствието на изведени алгоритми за писане на есе в определени етапи на дадения процес (избор на тема, цел, предмет на изказването, приложение на стратегии за планиране на аргументативен текст – съдаване на схема на идеите, анализ от шест перспективи – описване, сравняване, асоцииране, анализиране, приложение, обосноваване, създаване на план на текста, създаване на първоначален вариант, редактиране и т.н.)

Оценъчно-резултативен аспект на есето

Оценяването на есе, като форма за демонстриране на определени компетентности, формирани в обучението по български език и литература, е с изведени критерии, конкретизирани в две основни гупи: компетентности за изграждане на есе и езикови компетентности, или в три групи: съдържателни, езиково-стилови, технически. 2,3) В други случаи критериите са конкретизирани по отношение на информацията, структурата, интерпретативните умения, аргументативните умения, уменията за вербално представяне на информация, цитиране и др. Този тип оценяване е в полето на аналитичното оценяване. Сред предимствата на есето като средство за оценяване е възможността да се оценят едновременно умения от различни когнитивни и афективни равнища; провокира творчеството и е свързано с умения за свързване на знания от различни области. Същевременно оценяването чрез есе има и някои ограничения – времеемко е, както за създаване, така и за проверка, оценяване и рецензиране; субективизмът при оценяването е по-силно изразен, отколкото при други средства със същата цел и др. 1) Есето е пример за специфичен продукт от дейността на ученика, при който в едни случаи се прилага аналитично оценяване, а в други доминира холистичното оценяване. В случаите, когато есето е средство за демонстриране на групи умения, формирани в полето на обучение по роден език или по чужд език, се прилага оценяване с отчитане на уменията поотделно и оценката се получава като сума от количеството и качеството на демонстрираните умения – например граматически, лексикални, синтактични и т.н. Ако умението е приложено с цел демонстриране на отношение на ученика към определен проблем от учебното съдържание, дискутиран в дадена предметна област, оценяването му се базира на холистичния подход, при който „цялото е повече от сумата на отделните части“. Оценяването се основава на цялостното впечатление, което оставя продуктът (есето) върху оценяващия. В този случай ученикът демонстрира в единство компетентности от една или няколко области на науката, изкуството или бита и компетентности за създаване на аргументативен текст от есеистичен тип. Например демонстрирането на отношение към агресията като социално явление чрез есе е базирано на определени умения (очаквани резултати) от учебните програми по „Психология и логика“ и „Биология и здравно образование“ в IX клас9) (таблица 3). Естествено, в двете предметни области проблемът агресия е представен на различна основа и в този смисъл, в чисто съдържателен план частично го „осветява“. Изграждането на цялостен образ изисква съответна съдържателна интеграция, изграждането на ново „цяло“, което отразява същността на агресията като биологично, но и като социално явление (Попов, 1999; Bushman, 1998; Bushman et al., 1999). В този контекст есето е добър инструмент за демонстриране на отношението на учениците към агресията.

Тези очаквани резултати се визуализират в есе на тема: „Агресията в училище – положително или отрицателно явление“ или „Агресията при човека – закономерно биологично явление или недостатък на човешкото общество“.

При оценяване на есетата на учениците имаме предвид следните групи критерии.

Основни критерии, произтичащи от целите

Ученикът изброява фактори, предизвикващи агресия, разглежда агресията като естествена част от поведението на индивида, но оценява агресията като отрицателно явление.

Основни критерии, произтичащи от спецификата на есето като форма на проява на интеграцията

Ученикът базира аргументацията си на социалния си опит, факти от науката и медиите, позиционира проблема в обществено-икономически и исторически контекст.

Подложихме на анализ 63 есета на посочените теми, написани от ученици в IX клас. Резултатите сочат, че: (а) учениците заемат ясна и категорична позиция при оценяване на агресията като негативно явление; (б) обосновават и анализират фактори, които предизвикват агресия; (в) анализират агресията като естествен елемент от поведението; (г) предлагат мерки за ограничаване на агресията; (д) аргументацията е основно на базата на общи разсъждения и личен опит; (е) подценява се боравенето с факти и данни; (ж) силно подценено е поставянето и разглеждането на проблема в исторически и обществено-икономически контекст (фиг. 2).

Изводи

(А) Есето може да се разглежда като форма на проява на интеграция по съдържание и умения в пряка връзка с очакваните резултати (знания, умения и отношения), заложени в Европейската рамка на ключовите компетентности за учене през целия живот и учебните програми.

(Б) Процесът на създаване на есе може да бъде описан по етапите за създаване на интегративен конструкт в три основни етапа – ориентировъчно-аналитичен, конструктивно-синтезен и оценъчно-рефлексивен с водещи умения – избор, свързване, оценка.

(В) При оценяване на есето като интегративен конструкт доминира холистичният подход.

Заключение

Есето, като специфичен вид изразност, заема сериозно място в контекста на диагностициране на отношенията на учещите към определени проблеми с интегративен характер. Процесът на свързване на знания от различни области на битието ни, на стилове на изразяване и представяне е същностна характеристика на творческия процес. А голямата цел на съвременното образование е да подкрепя и развива креативността, да създаде уверени личности с възможност да изразяват себе си, своето отношение към света, потопени в сложност от взаимоотношения в природата, обществото, мисленето и битуването на съвременния човек.

БЕЛЕЖКИ

1. http://ar.cetl.hku.hk/am_essay.htm

2. http://liternet.bg/publish17/k_mihova/pytevoditel.htm

3. http://liternet.bg/publish17/k_mihova/pytevoditel_2.htm

4. http://liternet.bg/publish7/isavova/ese.htm

5. http://education.exeter.ac.uk/dll/studyskills/answering_questions.htm

6. http://www.mantex.co.uk/2009/08/23/writing-essays-instruction-terms/

7. http://www.reading.ac.uk/internal/studyadvice/studyresources/essays/sta-planningessay.aspx

8. Министерство на образованието и науката. (2007). Ключови компетентности. Европейска референтна рамка. София: дирекция „Политика в средното образование“.

9. Министерство на образованието и науката. (2001). Общо образование. Учебни програми

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова, Т. (2004). Методика на обучението по български език: съвременни проблеми. София: СЕМА РШ.

Димчев, К. (2010). Методика на обучението по български език: реалности и тенденции. Велико Търново: Знак 94.

Попов, Х. (1999). Човешката агресия: социалнопсихологични и психоаналитични аспекти. София: Колор студио.

Рашева-Мерджанова, Я.Д. (2005). Мултисензорният принцип в обучението и в живота: общи и частни аспекти. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

Bloom, B.S., Englehart, M.D. , Furst, E.D., Hill, W.H. & Krathwohl. D.R. (1956). Taxonomy of Educational Objectives; the classification of educational goals.1: cognitive domain. New York: David McKay Co.

Bushman, B.J. (1998). Priming effects of media violence on the accessibility of aggressive constructs in memory. Personality & Social Psychology Bulletin, 24, 537 – 546.

Bushman B.J., Baumeister R.F. & Stack A.D. (1999). Catharsis, aggression and persuasive influence: self-fulfilling or self-defeating prophecies. J. Person. & Soc. Psychol. , 76, 367 – 376.