https://doi.org/10.53656/nat2026-1.07

Резюме. През последните години употребата на енергийни напитки сред учениците бележи тревожен ръст, водещ до значими последици за здравето и училищната среда. Настоящата статия представя интердисциплинарен анализ на химичния състав и биологичното действие на енергийните напитки, тяхното влияние върху здравето и поведението на тийнейджърите, както и потенциала на темата да бъде използвана за въвеждане на педагогически иновации. Изследването се основава на тригодишни педагогически наблюдения и училищна практика, осъществени под мое ръководство в рамките на клубовете „Млад изследовател“, „Вкусът на здравето“ и „Код здраве“ в ПГМЕЕ – Бургас. Представени са възможности за интегриране на темата в учебния процес по природни науки, информационни технологии и гражданско образование чрез проектно базирано и интердисциплинарно обучение. Резултатите показват, че темата за енергийните напитки има значителен потенциал за развитие на здравна грамотност, критическо мислене и осъзнато потребителско поведение сред учениците.

Ключови думи: енергийни напитки; здравна грамотност; тийнейджъри; иновации в образованието; интердисциплинарност

Въведение

Енергийните напитки се превърнаха в неразделна част от ежедневието на съвременните ученици. Почти във всеки училищен двор може да се види тийнейджър с енергийна напитка в ръка – тенденция, която през последните години се наблюдава все по-осезаемо в училищната среда. Макар производителите да ги представят като „източник на сила и концентрация“, редица научни изследвания доказват сериозни здравни рискове, свързани с тяхната редовна консумация (Seifert et al., 2011; Higgins et al., 2015; Tóth et al., 2020). Проблемът далеч не е само медицински – той има и ясно изразени педагогически и социални измерения, проявяващи се във влошена концентрация, нарушения на съня, повишена тревожност и спад в академичната успеваемост. Именно затова образованието следва да се разглежда не само като инструмент за информиране, но и като активен фактор за промяна на нагласите и поведението. Темата за енергийните напитки притежава значителен потенциал за интегриране в обучението по природни науки, където учениците могат да изследват реални примери от заобикалящия ги свят, да провеждат експерименти и да анализират резултати. Това създава отлична възможност за прилагане на проектно базирано обучение и развитие на здравна грамотност – ключова компетентност на XXI век (WHO, 2023). Наблюденията и анализите в настоящото изследване са проведени в рамките на три последователни учебни години (2023 – 2025) сред ученици от ПГМЕЕ – Бургас, под мое ръководство като преподавател и ръководител на клубовете „Млад изследовател“, „Вкусът на здравето“ и „Код здраве“. Работата в тези клубове предостави възможност за проследяване на реални прояви на интерес, нагласи и поведения на учениците по отношение на консумацията на енергийни напитки, както и за оценка на ефекта от целенасочените образователни интервенции.

Натрупаният опит създава устойчива основа за педагогическо изследване, доказваща, че училището може да бъде среда за научно мислене, критичен анализ и осъзнато изграждане на здравни нагласи.

Цел, задачи и обект на изследването

Цел. Да се изследва темата за енергийните напитки като интегративна платформа между природните науки и здравното образование, както и да се анализират възможностите за прилагане на педагогически иновации, които насърчават здравна грамотност, критическо мислене и осъзнато потребителско поведение сред учениците.

Обект. Педагогическите практики и възможностите за интегриране на темата за енергийните напитки в учебния процес като елемент от съвременния модел на интердисциплинарно обучение.

Предмет на изследването. Влиянието на енергийните напитки върху здравето и поведението на учениците и потенциалът на темата да бъде използвана като средство за развитие на критическо мислене, здравна култура и социална отговорност.

Задачи. Да се направи обзор на съвременните научни данни за химичния състав и биологичното действие на енергийните напитки; да се анализират рисковете за здравето и поведението на тийнейджърите, свързани с тяхната консумация; да се изследват възможностите за използване на темата като педагогически инструмент в училище; да се представят иновативни методи и форми на обучение, апробирани в рамките на училищната практика в ПГМЕЕ – Бургас.

Методология

Изследването има дескриптивен и контент-аналитичен характер, базиран на синтез между теоретичен анализ и педагогическа практика.

Приложен е комплекс от взаимно допълващи се методи, включващ: анализ на научни източници – статии, монографии и доклади на Световната здравна организация (СЗО) и други международни институции, свързани със здравното образование и хранителното поведение на подрастващите; контентанализ на учебното съдържание по химия, биология, гражданско образование и информационни технологии, с цел да се откроят възможностите за интегриране на темата за енергийните напитки; педагогическо наблюдение в реална училищна среда за период от три учебни години, насочено към проследяване на нагласите, поведението и информираността на учениците; сравнителен анализ на педагогически подходи за развитие на здравна грамотност и интердисциплинарно мислене. Получените данни са интерпретирани в контекста на съвременните образователни политики за здравно образование и устойчиво развитие. Изследването няма експериментален характер, а цели да очертае модели, тенденции и възможности за прилагане на иновативни педагогически практики в училищната среда.

1. Химичен състав и биологични ефекти

Енергийните напитки представляват комплексен продукт, съдържащ психостимуланти, аминокиселини, захари, витамини и ароматизатори, които в синергия въздействат върху различни физиологични системи. Основните биоактивни съставки са кофеин, таурин и захари, към които често се добавят витамини от група B и растителни екстракти с естествено съдържание на кофеин – гуарана (Paullinia cupana), женшен (Panax ginseng) и йерба мате (Ilex paraguariensis). Кофеинът \(\left(\mathrm{C}_{8} \mathrm{H}_{10} \mathrm{~N}_{4} \mathrm{O}_{2}\right)\) е основният психостимулант в енергийните напитки. Той действа като антагонист на аденозиновите рецептори в централната нервна система, блокирайки сигналите за умора и сънливост (Fredholm et al., 1999). Така се създава усещане за бодрост, но при системна употреба се развиват зависимост и повишен праг на толерантност. Evans & Griffiths (1999) доказват, че дори умерени дози (над \(200 \mathrm{mg} /\) ден ) при юноши могат да доведат до тахикардия, тревожност и нарушения на съня, като зависимостта към кофеина се формира по-бързо, отколкото при възрастните. Тауринът \(\left(\mathrm{C}_{2} \mathrm{H}_{7} \mathrm{NO}_{3} \mathrm{~S}\right)\) е сяросъдържаща аминокиселина с предполагаема невромодулаторна функция. Той участва в регулирането на калциевата хомеостаза и невротрансмисията. Според Shao & Hathcock (2008), комбинацията от кофеин и таурин може да усили възбудимостта на нервната система, което повишава риска от тревожни състояния и нарушения на съня, особено при подрастващи. Повечето енергийни напитки съдържат високи количества прости захари – глюкоза и фруктоза, често над 25 g в порция от 250 ml. Bray & Popkin (2014) посочват, че системната употреба на напитки с такава концентрация на захари е пряко свързана с повишен риск от затлъстяване, метаболитен синдром и инсулинова резистентност. При тийнейджъри това може да допринесе за ранно развитие на наднормено тегло и нарушен глюкозен метаболизъм. Макар често да се рекламират като „енергийни стимулатори“, витамините \(\mathrm{B}_{3}, \mathrm{~B}_{6}\) и \(\mathrm{B}_{12}\) играят предимно поддържаща роля в енергийния метаболизъм. Kennedy (2016) подчертава, че приемът им над физиологичните дози не води до подобрение на когнитивните функции и не компенсира ефектите от прекомерния прием на кофеин и захари. В състава на редица енергийни напитки се съдържат и растителни екстракти – най-често гуарана, женшен, йерба мате и женско биле, богати на естествени стимуланти като кофеин, теофилин и теобромин. Тези съединения действат синергично с кофеина, засилвайки стимулиращия ефект върху нервната система и удължавайки времето за разграждане на кофеина в организма. Комбинацията от кофеин, таурин, захари и растителни стимуланти създава илюзия за енергия, но реално натоварва сърдечносъдовата и нервната система. При подрастващи, чиято физиология все още се развива, това въздействие може да има неблагоприятни последствия – по-вишено кръвно налягане, аритмии, тревожност, нарушения на съня и по-вишен риск от зависимост (Li et al., 2023).

2. Влияние върху здравето

Въздействието на енергийните напитки върху организма на подрастващите е многопластов и комплексен процес, който засяга не само физиологичните функции, но и психичното и социалното здраве.

2.1. Сърдечносъдови ефекти

Дори еднократната консумация на енергийна напитка може да предизвика физиологични реакции, като повишено артериално налягане, ускорен пулс и аритмия – ефекти, които при подрастващи са особено рискови. Според Higgins et al. (2015), кофеиновото съдържание в някои продукти надвишава \(320 \mathrm{mg} / \mathrm{L}\), което значително увеличава натоварването върху сърдечносъдовата система. При юноши, чиято физиологична адаптация все още не е завършена, този ефект може да стимулира симпатиковата нервна активност и да доведе до функционални нарушения на сърдечния ритъм.

2.2. Невропсихологични и поведенчески последствия

Кофеинът – основният активен компонент в енергийните напитки, влияе върху допаминовите и адренергичните механизми в мозъка. Temple (2009) отбелязва, че юношите са по-чувствителни към въздействието му и могат да развият зависимост по-бързо от възрастните, което води до тревожност, раздразнителност и спад в концентрацията. Richards & Smith (2015) установяват, че високата консумация на кофеин при ученици е свързана с повишени нива на стрес и понижено когнитивно представяне. Watson et al. (2020) свързват употребата на енергийни напитки с понижена способност за задържане на вниманието и затруднения в процесите на учене. Нарушените цикли на съня, предизвикани от кофеиновата стимулация, водят до спад в мотивацията и ангажираността в училище.

2.3. Социални и поведенчески измерения

Влиянието на енергийните напитки не се ограничава до физиологичното ниво. Проучването на Puupponen et al. (2023) сред скандинавски ученици показва, че редовните консуматори проявяват по-висока склонност към рисково и агресивно поведение и имат по-чести отсъствия от училище. Така консумацията се превръща не само в здравен, но и в педагогически проблем, който изисква целенасочени превантивни мерки и системна подкрепа от страна на училището и семейството.

2.4. Влияние върху метаболизма

Комбинацията от кофеин и високи количества захари води до метаболитен стрес, проявяващ се чрез колебания в нивата на кръвната захар и инсулина. Bray & Popkin (2014) и Li et al. (2023) потвърждават, че редовната употреба на енергийни напитки повишава риска от инсулинова резистентност и наднормено тегло дори при ученици с активен двигателен режим. Дългосрочната консумация може да наруши естествения енергиен баланс и да доведе до компенсаторни хранителни поведения – като пропускане на хранения или засилен стремеж към сладки продукти.

В контекста на училищната практика тези изводи се потвърждават не чрез лабораторни данни, а чрез педагогически наблюдения. Учениците често проявяват интерес към темата за енергийните напитки, но нерядко не осъзнават реалните физиологични последици от тяхната употреба. Тези наблюдения не са оценъчни, а изразяват потребността от целенасочено здравно образование и критическо осмисляне на рекламните послания, които представят напитките като „безобидни стимулатори“.

В обобщение, влиянието на енергийните напитки върху подрастващите се проявява чрез физиологични, психологически и социални механизми. Наблюденията, проведени в рамките на училищната практика в ПГМЕЕ – Бургас, през последните три години, потвърждават общите тенденции, описани в научната литература: нараства интересът на учениците към тези напитки, често съчетан с непълна информираност относно състава им и възможните ефекти върху здравето. Тези наблюдения не целят оценка на конкретна ученическа група, а подчертават необходимостта от системна образователна работа за изграждане на информирано, критично и отговорно отношение към потребителските избори.

3. Политики и образователни иновации

3.1. Нормативен и обществен контекст

Световната здравна организация (WHO, 2023) определя прекомерната консумация на енергийни напитки сред младежите като нарастващ общественоздравен проблем. Редица държави в Европейския съюз вече предприемат ограничителни мерки – Полша и Латвия например забраняват продажбата на енергийнинапиткинанепълнолетни(Mularczyk-Tomczewskaetal., 2025). ВБългария липсват подобни законови ограничения, което поставя училищата в ключова роля по отношение на превенцията и образователната намеса. Съгласно Наредба № 37 от 2009 г. на Министерството на здравеопазването училищата са длъжни да осигуряват здравословно хранене на учениците, а Наредба № 8 от 2018 г. определя изискванията за безопасност и качество на храните в училищните обекти. Макар тези нормативни документи да не забраняват изрично продажбата на енергийни напитки, високото съдържание на кофеин и захари ги прави несъвместими с принципите на здравословното хранене. В този контекст училищните институции се превръщат в активен фактор за превенция чрез образование, повишаване на информираността и изграждане на здравна култура сред учениците.

3.2. Интегриране на темата в образователния процес

Педагогическата практика в ПГМЕЕ – Бургас, показва, че проблемът с енергийните напитки може да бъде успешно интегриран в учебното съдържание чрез интердисциплинарен и проектно базиран подход, основан на реални наблюдения и активна училищна дейност.

Изследването е реализирано в рамките на три ученически клуба, ръководени от автора: „Млад изследовател“ (2023 – 2024) – участниците изследваха химичния състав на популярни напитки чрез анализ на етикети, сравнителни изчисления и учебни експерименти, насочени към разбиране на реалните ефекти от съдържащите се вещества; „Вкусът на здравето“ (2024 – 2025) – проведоха анкети за хранителни навици, анализираха резултатите и организираха училищни кампании, насърчаващи здравословно хранене и осъзнатия потребителски избор; „Код здраве“ (2025) – в рамките на текущата учебна година участниците работят по създаването на дигитални плакати и презентации, посветени на рисковете от енергийните напитки, прилагайки принципите на медийната и здравната грамотност. Тези дейности, инициирани и координирани от автора, показват, че дори в рамките на училищната среда могат да се постигнат устойчиви резултати чрез креативни педагогически подходи и активна работа с учениците. Натрупаният опит потвърждава, че темата обединява различни научни области – химия, биология, математика, информационни технологии и гражданско образование, и стимулира интердисциплинарно мислене, критическа рефлексия и социална отговорност.

В таблица 1 е представен контент-анализ на учебното съдържание и възможностите за интегриране на темата в различни предметни области.

Развитието на клуб „Код здраве“ през настоящата учебна година надгражда постигнатото чрез създаване на дигитални образователни ресурси и ученически кампании, насочени към изграждане на здравна култура и устойчиви здравни навици в училищната общност.

3.3. Иновации в педагогическите подходи

Интегрирането на темата за енергийните напитки в обучението разкрива потенциала на съвременните педагогически иновации – проектно базирано обучение (Thomas, 2000), междупредметни уроци и критически анализ на източници. Според Thomas (2000) проектно базираното обучение поставя учениците в ролята на активни изследователи и създатели на знание чрез решаване на реални задачи с практическо значение. Това създава условия за осмислено учене, което надхвърля рамките на традиционния урок и насърчава връзката между теорията и реалния живот. В рамките на клубовете учениците работиха по реални казуси, създаваха анкети, анализираха данни и изготвяха презентации, които представяха пред училищната общност. Този процес им позволи да приложат научен подход към изследването на социално значим проблем и да формират собствено аргументирано мнение. По този начин се развиват ключови умения на 21. век (Trilling & Fadel, 2009) – критическо мислене и анализ, аргументация и работа с източници, дигитална и здравна грамотност, както и отговорно отношение към собственото здраве и околната среда.

3.4. Ключови понятия: здравна грамотност и здравни поведения

В контекста на образователната практика е необходимо ясно да се дефинират понятията „здравна грамотност“\({ }^{66}\) и „здравни поведения“, тъй като те формират теоретичната рамка на изследването. Според Световната здравна организация (WHO, 2023) здравната грамотност представлява „способността на индивида да намира, разбира, оценява и използва информация, свързана със здравето, за да взема информирани решения относно своето благополучие и качеството на живот“. Понятието „здравни поведения“ обхваща съвкупността от навици, избори и действия, които определят начина, по който индивидът се грижи за своето физическо, психично и социално здраве. Развиването на здравна грамотност и осъзнати здравни поведения чрез образователния процес е ключова предпоставка за изграждане на отговорно поколение, което умее да прави информирани избори и да оценява последствията от тях. В този смисъл училището и учителят се утвърждават като активни фактори в общественото здраве и като посредници между научното знание и реалния живот на учениците.

Заключение

Темата за енергийните напитки се утвърждава като многопластов здравен, социален и педагогически проблем, чието решаване изисква съчетание между научното познание и педагогическата отговорност. Анализът показа, че редовната им консумациясред учениците е свързана сфизиологични, психични и поведенчески рискове, които се задълбочават при липса на регулации и информираност. На базата на тригодишни наблюдения и педагогическа практика, реализирани чрез клубовете „Млад изследовател“, „Вкусът на здравето“ и „Код здраве“ в ПГМЕЕ – Бургас, може да се заключи, че проблемът с енергийните напитки е реален и нарастващ, особено сред учениците от горния курс. В същото време, изследването доказва, че образователната система притежава значителен потенциал за превенция чрез развитие на здравна грамотност, критическо мислене и лична отговорност. Темата за енергийните напитки създава естествено поле за интердисциплинарно обучение, което обединява природните науки, технологиите и социалните дисциплини. Когато учениците изследват реални социални явления, науката престава да бъде абстрактна и се превръща в инструмент за разбиране, осъзнаване и промяна. Проектно базираното обучение и работата в клубове показват, че учениците могат не просто да възприемат информация, а да изграждат позиции, ценности и здравни нагласи, основани на доказателства и лична мотивация. В този контекст темата за енергийните напитки се откроява като педагогически инструмент с трансформиращ потенциал – средство, чрез което училището може едновременно да образова, възпитава и вдъхновява. Истинската промяна в здравните нагласи започва именно в класната стая, където учителят не просто преподава, а формира култура на мислене, осъзнатост и лична отговорност. Разглеждането ѝ в образователна перспектива надхвърля рамките на един здравен проблем и се превръща в израз на нова педагогическа философия – такава, която поставя ученика в ролята на активен изследовател на света, а учителя – във вдъхновител и двигател на обществената промяна.

БЕЛЕЖКИ

1. Ръкописът е одобрен за участие във Втория конкурс за научна статия „Природни науки и иновации в образованието“, посветен на 140 години от рождението на проф. Димитър Баларев.

REFERENCES

Bray, G. A., & Popkin, B. M. (2014). Dietary Sugar and Body Weight: Have We Reached a Crisis in the Epidemic of Obesity and Diabetes? Diabetes Care, 37(4), 950 – 956. https://doi.org/10.2337/dc13-2085.

Evans, S. M., & Griffiths, R. R. (1999). Caffeine Withdrawal: A Parametric Analysis of Caffeine Dosing Conditions. Journal of Pharmacology and Experimental Therapeutics, 289(1), 285 – 294.

Fredholm, B. B., Bättig, K., Holmén, J., Nehlig, A., & Zvartau, E. E. (1999). Actions of Caffeine in the Brain with Special Reference to Factors that Contribute to its Widespread Use. Pharmacological Reviews, 51(1), 83 – 133.

Higgins, J. P., Yarlagadda, S., & Yang, B. (2015). Cardiovascular Complications of Energy Drinks. Beverages, 1(1), 104 – 126. https://doi. org/10.3390/beverages1020104.

Kennedy, D. O. (2016). B Vitamins and the Brain: Mechanisms, Dose and Efficacy. Nutrients, 8(2), 68. https://doi.org/10.3390/nu8020068.

Li, P., Haas, N. A., Dalla-Pozza, R., Jakob, A., Oberhoffer, F. S., & Mandilaras, G. (2023). Energy Drinks and Adverse Health Events in Children and Adolescents: A Literature Review. Nutrients, 15(11), 2537. https://doi.org/10.3390/nu15112537.

Mularczyk-Tomczewska, P., Lewandowska, A., Kamińska, A., Gałecka, M., Atroszko, P. A., Baran, T., Koweszko, T., & Silczuk, A. (2025). Patterns of Energy Drink Use, Risk Perception, and Regulatory Attitudes in the Adult Polish Population. Nutrients, 17(9), 1458. https://doi.org/10.3390/ nu17091458.

Puupponen, M., Tynjälä, J., Välimaa, R., & Paakkari, L. (2023). Associations between Adolescents’ Energy Drink Consumption Frequency and Several Negative Health Indicators. BMC Public Health, 23(1), Article 258. https://doi.org/10.1186/s12889-023-15055-6.

Richards, G., & Smith, A. P. (2015). Caffeine Consumption and Selfassessed Stress, Anxiety, and Depression in Secondary School Children. Journal of Psychopharmacology, 29(12), 1236 – 1247. https://doi. org/10.1177/0269881115612404.

Seifert, S. M., Schaechter, J. L., Hershorin, E. R., & Lipshultz, S. E. (2011). Health Effects of Energy Drinks on Children, Adolescents, and Young Adults. Pediatrics, 127(3), 511 – 528. https://doi.org/10.1542/peds.2009-3592.

Shao, A., & Hathcock, J. N. (2008). Risk Assessment for the Amino Acids Taurine, l-glutamine and l-arginine. Regulatory Toxicology and Pharmacology, 50(3), 376 – 399. https://doi.org/10.1016/j. yrtph.2008.01.004.

Temple, J. L. (2009). Caffeine Use in Children: What We Know, What We Have Left to Learn, and Why We Should Worry. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 33(6), 793 – 806. https://doi.org/10.1016/j. neubiorev.2009.01.001.

Thomas, J. W. (2000). A Review of Research on Project-based Learning. Autodesk Foundation. Retrieved from http://www.bobpearlman.org/ BestPractices/PBL_Research.pdf.

Tóth, Á., Soos, R., Szovák, E., Najbauer, N. M., Tényi, D., Csábí, G. & Wilhelm, M. (2020). Energy Drink Consumption, Depression, and Salutogenic Sense of Coherence among Adolescents and Young Adults. International Journal of Environmental Research and Public Health, 17(4), 1290. https://doi.org/10.3390/ijerph17041290.

Trilling, B., & Fadel, C. (2009). 21st Century Skills: Learning for Life in Our Times. Jossey-Bass/Wiley.

Watson, E. J., Banks, S. Coates, A. M., & Kohler, M. J. (2017). The Relationship Between Caffeine, Sleep, and Behavior in Children. American Academy of Sleep Medicine, 13(4), 533 – 543. https://doi. org/10.5664/jcsm.6536.

World Health Organization. (2023). Policies to Protect Children from the Harmful Impact of Food Marketing: WHO Guideline. https://www.who. int/publications/i/item/9789240075412.