Резюме. Статията анализира въпроса с явилите се на държавен зрелостен изпит по химия и опазване на околната среда. Анализът обобщава данни от годината, в която официално матурата става задължителна – 2008 до 2011 г. Извършен е анализ по брой явили се ученици, по области и по училища. Направени са съответните изводи и препоръки.

Ключови думи: school-leaving examination, matriculation, chemistry, analysis

Увод

През последните години темите, свързани с матурите, бяха белязани повече от емоции, а не толкова от обективен анализ. Независимо от това матурите станаха фактор в живота на учениците – за някои успешно положената матура се превърна в изход от училището, за други – вход в университета.

В този смисъл са любопитни тенденциите при матурите по химия и опазване на околната среда (ХООС).

Самата матура по ХООС се избира от учениците като втори държавен зрелостен изпит (ДЗИ). По този начин изразява второстепенните желания на зрелостниците, но съдържа и данни за личните предпочитания на учащите се към определени предмети, към които те проявяват персонален интерес. Тази информация може да послужи и за оценка на общото обучение през годините (Цанова & Томова, 2005).

История на матурата в България

Матури са проведени за първи път в България преди повече от 120 години, като зрелостниците в различни периоди е трябвало да полагат между 2 и 6 писмени и 5–6 устни изпита. Учебните предмети, върху които зрелостниците най-често са държали изпити, са: български език, математика, различни чужди езици, физика, химия, история (вж. напр. Постоянен учебен комитет, 1897).

За учебната 1895/1896 година в Държавен вестник е публикуван “Правилник за държавните изпити в мъжките и девическите гимназии”, съгласно който всички държавни зрелостни изпити са задължителни, но различни за различните видове училища (Таблици 1 и 2).

Зрелостниците са полагали писмени и устни изпити години наред. Матурите са били задължителни за всички, завършили от 1892 г. до 1965 г. През 1998 г. в Закона за народната просвета като условие за придобиване на средно образование се въвеждат държавните зрелостни изпити. Редица обстоятелства водеха до тяхната отмяна през годините. До 2002 г. беше възможно освобождаването от зрелостни изпити, при условие че зрелостниците са завършили успешно последния гимназиален клас с оценка най-малко много добър (5) и имат средноаритметична оценка от годишните оценки по съответния учебен предмет най-малко много добър (5). Пробни държавни зрелостни изпити (матури) са провеждани през 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2007 г. Подобно на много страни по света, външното оценяване в България, в това число и държавните зрелостни изпити, се провежда във формàта на стандартизиран тест. Наличието на подобна национална система за външно оценяване (ДЗИ) позволява да се съизмерват постиженията на учениците от един випуск в различните училища и да се съпоставят резултатите на учениците от различни випуски.

Държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по Химия и опазване на околната среда (ХООС) 2011 г.

Продължителността му е четири астрономически часа. Състои се в решаване на 50 тестови задачи. Задачите са два типа: (а) задачи от затворен тип с четири отговора, от които само един е верен; (б) задачи със свободен отговор. Задачите от 1. до 35. включително са от затворен тип с четири отговора (А, Б, В, Г), от които само един е верен. Задачите от 36. до 50. са със свободен отговор. Тези задачи са на равнище знание (дефиниране на понятия, формулиране на закони и принципи, описване на свойства, изброяване на факти, осмисляне на информацията и осъзнаване на връзките между отделните й елементи, пресмятане на величини по зададени данни и др.) Втората част съдържа 15 тестови задачи от отворен тип. При този тип задачи ученикът сам формулира отговора. Учебното съдържание, включено в тестовите задачи, е само от задължителната подготовка по предмета в гимназиалния етап. Това е съдържанието на учебните програми по химия и опазване на околната среда – І равнище за ІХ и Х клас.

Анализ на резултатите

Интересно е да се анализира как стои въпросът с явилите се на ДЗИ по ХООС. Анализът обобщава данни от годината, в която официално матурата става задължителна – 2008.

Анализът показва, че само в 4 региона (Таблица 3) броят на явилите се на матура по ХООС за последните четири години е над 200 – София-град (520 ученици), Пловдив (321 ученици), Стара Загора (223) и Бургас (209 ученици). Най-ниски резултати по отношение на брой явили се са Видин (31), Смолян (32), Сливен (35) и София-област (42). Разбира се, тези числа са абсолютни стойности. За да се види тежестта на всеки регион, пресметнахме броя на явилите се на матура по ХООС спрямо общия брой явили се на матури за всеки регион.

ДЗИ по ХООС 2008 година

От Таблица 3 се вижда, че през 2008 г. са се явили най-много на матура по ХООС в София-град (188 ученици), следван от Пловдив (162 ученици), Варна (85 ученици), Бургас (82 ученици) и Разград (70). Но отнесат ли се тези данни към общия брой явили се на всички матури за регионите, се получава следната картина (Фиг. 1).

Оказва се, че регионът с най-голям брой явили се – София-град, отива едва на 16 място, вземайки се предвид общият брой явили се на матура – 188 спрямо 27 430. С най-добър коефициент (брой явили се по ХООС към общ брой явили се на матури) е Разград – 70 явили се на ХООС спрямо 2758 общ брой явили се на всички матури, следван от Перник – 42 на 2828, Ловеч – 34 на 2 973, Видин – 24 на 2180, и т. н. На последното място е Кърджали с 9 на 3701, изпреварен от Плевен с 18 на 6297 и Монтана с 11 на 3233.

ДЗИ по ХООС 2009 година

През 2009 г. картината се запазва – на първо място са градовете с най-голямо население – София-град с 150 явили се (Таблица 3), следван от Варна – 75, Пловдив – 64, и Бургас – 55.

Останалите градове са с под 50 човека, като прави впечатление ниският брой в градове като Монтана (2 ученици), Кърджали (3), Благоевград (6) и Ямбол и Видин по 8 ученика, явили се на ДЗИ по ХООС.

Каква е картината на броя явили на ХООС през 2009 г. се спрямо общия брой зрелостници по всички матури? Оказва се, че регионът с най-голям брой явили се – София-град, отива едва на 10 място, вземайки се предвид общият брой явили се на матура (фиг. 2). С най-добър коефициент (брой явили се на ХООС към общ брой явили се на матури) е Стара Загора – 75 явили се на ХООС спрямо 6501 общ брой явили се на всички матури, следван от Ловеч – 34 на 2793, Враца – 31 на 3809, Пазарджик – 43 на 5 6403 и т. н. На последното място е Смолян с 2 ученици на 3070, изпреварен от Видин с 3 ученици на 2076 и Сливен с 8 на 3608.

ДЗИ по ХООС 2010 година

Тенденцията най-много зрелостници да избират ХООС за втора матура се запазва и през тази година – най-големите градове имат най-много ученици, явили се на тази матура – София-град (85), Пловдив (64), Стара Загора (51) и Бургас (34) (Таблица 3). На последно място са Видин с 2 зрелостници и Разград с 3.

Изчислението за 2010 г. на броя явили се по ХООС спрямо общия брой зрелостници по всички матури дава следното: на първо място излиза Кюстендил с 23 на 2423, следван от Стара Загора – 51 на 5950, Хасково – 23 на 4202. За съжаление картината при последните места не се променя, особено що се касае до области като Видин – 2 на 1811 (на последно място и по брой явили се изобщо по ХООС), и Разград – 3 на 2566 (на предпоследно място и по брой явили се изобщо по ХООС). Както може да се очаква, картината на броя явили на ФА спрямо общия брой зрелостници по всички матури се запазва същата както през 2009 г. На първо място е Разград 92 на 2566, следван от Силистра 27 на 2178, Монтана 32 на 2635, Търговище 17 на 2270 и Варна 52 на 8510, София-град (с 79 зрелостници) и Пловдив (с 64 зрелостници), независимо от високите стойности на явилите се зрелостници по ФА, остават извън челната петица, заради големия брой явили се на останалите матури – 22 422 за София-град и 11 923 за Пловдив.

ДЗИ по ХООС 2011 година

През 2011 г. на първо място по брой явили се е София-град – с 97 зрелостници, следван от Бургас – 38, Пловдив и Варна – с по 36, и Стара Загора с 31. Останалите региони имат по-малко от 30 явили се (Таблица 3). Тревожна е постоянната тенденция на минимален брой явяващи се от региони като Кърджали – 1 явил се, Видин, Търговище и Сливен – с по 2 явили се, Ловеч и Ямбол – с по 4 явили се.

За 2011 г. илюстрацията на броя явили на ХООС се спрямо общия брой зрелостници по всички матури е следната: на първо място излиза Разград с 19 на 2366, следван от Перник с 14 на 2302, Хасково с 23 на 4086 и Стара Загора с 31 на 6014. Двата най-големи града в България – София-град и Пловдив, отиват съответно на седмо място (с 97 зрелостници на 21 513) и на четиринайсето (с 36 зрелостници на 11 514.) Като обобщение може да се каже, че има градове, които успяват да поддържат относително висок брой на явяващи се на матура по ХООС, като София-град, Пловдив, Бургас и Стара Загора, което е нормално, понеже това са едни от най-големите градове в България. Същевременно е редно да се отбележи, че съществуват региони, в които броят на явяващите е много нисък – Кърджали, Търговище, Смолян, Сливен и Видин.

Резултати по региони за училища, явили се на последните 3 матури по ХООС с над 10 ученици

С цел по-детайлна информация извършихме анализ на броя училища, от които са се явили най-висок процент зрелостници по ХООС. След проверка се установи, че има 61 едни и същи училища в страната, от които има всяка година зрелостници по ХООС през 2009, 2010 и 2011 г. За 2009 г. учениците, които са се явили на матура по ХООС от тези 61 училища, формират 49, 4 % от всички явили се на матурата по ХООС, за 2010 г. тези 61 училища формират вече 56, 5 % , а за 2011 г. училища формират 49, 7 % . След като анализирахме участвалите на матура по ХООС по региони, е редно да се проследи и каква е успеваемостта на взелите участие.

В следващите Таблици 4 и 5 са анализирани резултатите на училищата, явили се на последните 3 матури по ХООС с над 10 ученици. Те са подредени по 3-степенна оценъчна скала. Тук анализът не като брой, а като успеваемост, показва малко по-различна картина. Оценките са агрегирани, както следва – от 1 до 1,5 – под средно, от 1,5 до 2,49 – средно, 2,5 – до 3 над средно. Броят точки от тестовете е подреден и разделен на три части – най-ниски 33%, средни и високи 33%. Самите училища са посочени към кой регион, община и населено място принадлежат, както и самото име на училището. Това би спомогнало на различни анализатори да потърсят евентуално добри практики сред тези училища. За 2009 г. на първо място излизат отново училища от региони като Бургас, Варна и София- град.

Същевременно училищата, които участват с най-много ученици (ПГХМТ „Проф. Пенчо Райков” от София и ПГБХТ „Дм. Менделеев” от Ст. Загора), заемат средни нива спрямо получените оценки. На последните места са училища от Ямбол и Перник, които независимо че имат участие с 14 и 12 зрелостници, дават нисък резултат на самата матура. Специално внимание трябва са се обърне на факта, че от 13-те училища, явили се през 2009 г. с повече от 10 ученици, 11 са професионални гимназии, а само 2 са общообразователни училища и именно тези средни общообразователни училища са на първо (СОУ „Св. св. Кирил и Методий” от Карнобат) и трето място по успеваемост (СОУ „Елин Пелин” от Руен). За 2010 г. училищата, явили се през 2010 г. с повече от 10 ученици, намаляват и вече са 8 в сравнение с 13 за 2009 г. (Таблица 6). За 2010 г. само едно училище, явило се с повече от 10 ученици на ДЗИ по ХООС, е с най-висока оценка – НПМГ „Акад. Л. Чакалов”. Любопитно е, че Професионалната гимназия по химични и микробиологични технологии „Професор Пенчо Райков” вече участва с по-малък брой ученици по ДЗИ по ХООС в сравнение с 2009 г. – с 11 ученици по-малко. Независимо от това училището отново е на първо място по брой явили се сред тези 8 училища. Същевременно успеваемостта на ПГХМБТ „П. Райков” спада и от средно за 2009 г. вече е ниско за 2010 г.

За 2011 г. училищата, явили се през 2011 г. с повече от 10 ученици, намаляват и вече са 5 в сравнение с 8 за 2010 г. и 13 за 2009 г. (Таблица 7).

За 2011 г. отново само едно училище, явило се с повече от 10 ученици на ДЗИ по ХООС, е с най-висока оценка и това отново е НПМГ „Акад. Л. Чакалов” от София. Определено може да се каже, че предизвиква интерес СОУ „Елин Пелин” от Руен, което е на второ място по успеваемост, но на първо по брой ученици, явили се на матурата по ХООС (26 ученици) и отново е единственото СОУ сред професионални гимназии.

Основни изводи и обсъждане

Очевидна е тревожната тенденция броят на явяващите се на ДЗИ по ХООС да намалява с всяка изминала година – от 1273 ученици през 2008, 754 – 2009, 524 – 2010 и 455 – 2011. (Фиг. 5).

Броят на зрелостниците, явяващи се на матура по ХООС през всяка от годините, в които се провежда зрелостен изпит, е изключително ниска – 0,9 % през 2008 г. (Таблица 8), 0,49 през 2009 г. (Таблица 9), 0,8 за 2010 г. (Таблица 10) и 0,7 % за 2011 г. (Таблица 11).

По-малък брой желаещи за явяване на матура за 2011 г. има само за два чужди езика (италиански и испански), които традиционно са с по-ниска популярност от останалите чужди езици като английски, френски и немски език. Единствено през 2011 г. ХООС е с най-нисък резултат от природните науки. Докато за 2008, 2009 и 2010 г. ХООС е пред физика и астрономия, то за 2011 г. вече е под нея – 0,7 % спрямо 0,8 % (Таблица 10).

Като екстраполираме (екстраполирането на данни трябва да не е повече от половината от реалните стойности), то дори тогава след около 3 години броят на явилите се ще е около 300, т. е. очевидно е, че ако не се предприемат различни радикални мерки, то следвайки тенденцията, след няколко години явяващи се на матура по ХООС просто няма да има. Следствията от това ще са няколко и нито едно от тях няма да е приятно: часовете по ХООС в училищата ще бъдат изключително уязвими на редуциране, като подобна редукция би била защитима от управляващите, като бъде посочен ниският брой на желаещите за явяване на матура по ХООС спрямо общия брой часове на седмица по ХООС в училищата, сравнявайки ги по броя часове по останалите предмети заедно с броя на желаещите да се явят по тях. Тази тенденция не бива да се игнорира предвид факта, че часовете по природните науки в училищата по сегашния учебен план в сравнение със старите учебни планове са достигнали най-ниското си ниво от Освобождението от турско робство досега (Фиг. 6).

Оттук възможността природоматематическите факултети да бъдат захранени със студенти по химия ще падне драстично, водейки след себе си невъзможност за покриване на хорариума на преподавателите, което означава и рестрикции (ранно пенсиониране, намалена заплата) на преподавателите по химия в университетите. Намаляването на учениците, респективно на студентите по химия, ще доведе и до невъзможност да се намерят научни кадри за университетите и за природоматематическите институти на БАН.

Разбира се, не бива да се пренебрегват основни фактори като училищната дисциплина и състоянието на материалната база, а и чуждият опит показва, че за да има успех държавната политика по отношение по-добро природонаучно обучение, определящо значение има учителят – с неговата квалификация, новаторски идеи, подходи и методи на работа (Tafrova-Grigorova, 2011).

Препоръки

Активната пропаганда в полза на химията на клоновете на Съюза на химиците в България, както и на Българското дружество за химическо образование и история на химията, особено в регионите с ниско участие на ученици на матура по ХООС, би могло да има положителен ефект. От полза може да бъде иприложената по-долу карта (Фиг. 7), на която с с различни оттенъци са показани региони в зависимост от процента явили се през годините на матура по ХООС. С тъмен цвят са дадени регионите с най-ниско участие през годините, със сив – среден резултат явили се, с бял най-висок.

.

Редно е да се обърне специално внимание на онези училища и по-специално на учителите в тях, благодарение на които има все още явяващи се ученици на матура, особено на онези училища, които генерират, и очевидно добре мотивират, най-голям брой явяващи се. Например СОУ ”Елин Пелин” от Руен и СОУ „Св. св. Кирил и Методий” от Карнобат. Тук трябва да се посочи, че във въпросните училища е възможно да се открие и анализира добра училищна практика, която би могла да бъде приложена и сред останалите училища.

Благодарности

Авторът изразява своята голяма благодарност на г-жа Н. Кристанова – директор на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование.

ЛИТЕРАТУРА

Постоянен учебен комитет (1897). Доклад върху зрелостните изпити за год. 1895/96. Училищен преглед, 2, 149–159.

Цанова, Н. & Томова, С. (2005). „Човекът и природата” – идеи за ЗИП III–IV клас. София: Просвета.

Tafrova-Grigorova, A. (2011). Scientific literacy: a key goal of science education in schools. Chemistry, 20, 490-495 [In Bulgarian].