Резюме. Проследява се накратко жизненият и творчески път на акад. проф. Тодор Георгиев Николов от ученическите му години до учен от световна величина. Заслужено признание е отдадено на неговите изседователски постижения в областта на геологията, палеонтологията, еволюцията на Земята, глобалните екологични проблеми и педадогическите му успехи в обучението на студентите геолози и географи. Коментирани са заслугите му като организатор и ръководител на научни институции и на национални и международни научни форуми. Отразени са присъдените му национални и международни награди.

Ключови думи: Prof. Todor Nikolov, geology, geography, evolution, scientific activity

Академик Тодор Георгиев Николов е роден на 26.02.1931 г. в с. Варанá, Плевенска област. Той е световно признат български учен с основни научни интереси и приноси в областта на: 1. Палеонтологията и стратиграфията (таксономия и еволюция на амонитите, юрско-кредна граница, долнокредна стратиграфия и амонитна палеонтология, приципи и методи на стратиграфията, секвентна и събитийна стратиграфия). 2. Теория на еволюцията (фактори, закономерности и възлови моменти в еволюцията на организмите; еволюция на екосистемите, еволюция на поведението; адаптация; кризи и катастрофални явления в еволюцията; влияние на орбитални фактори върху геоложкия летопис). 3. Регионалната геология (геоложки строеж и геоложка еволюция на отделни области от България, други европейски страни, мобилни зони и орогенни прояви в Тетиса, полева геология на нефта и газа). 4. Седиментология (катастрофални явления и цикличност в геоложкия летопис). 5. Палеоклиматология и палеогеография.

Роден е в селско семейство. Родителите му, Мария и Георги Николови, с грижа и отдаденост възпитават своите две деца – Донка и Тодор и им предават изконните български ценности – отговорност, трудолюбие и стремеж към знание и професионално развитие. Личният им пример е модел за подражание, който той следва през целия си живот. Със състудентката си – Надежда Д. Тенева (геолог), създават свое уютно семейство, в което отглеждат и възпитават сина си Георги Т. Николов (юрист). Съпругата му, до кончината си през януари 2014 г., е неговата най-силна опора в живота и пример за подражание на внучката му – Надя Николова-Акселрод (юрист).

Начално образование завършва в родното си село, основно образование – в с. Градище, а средно образование – в гимназията „Крум Попов“ в гр. Левски през 1949 г. Напредничавата социална среда също създава благоприятни условия за неговото личностно изграждане – добожелателни и даровити приятели, добре организирани училища, висококвалифицирани, социално ангажирани и всеотдайни учители по призвание, способни да увличат учениците в стремежа им за интелектуално развитие. Най-дълбока признателност академик Николов храни към учителката си по френски език – мадам Елена Кантарджиева, завършила литература в Лозанския университет, Щвейцария.

Три месеца той работи във „Винпром“ – гр. Левски, а в края на септември 1949 г. става нередовен учител в родното си село на ученици в слети класове. През 1950 г. постъпва студент по специалността „Геология“ в Природо-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През следването се откроява с изявени интереси и отлични постижения. Още тогава написва първите си статии в сп. „Природа и знание“ и в „Известия“ на Геологическия институт на БАН. В ІV курс е избран за председател на кръжока по геология, а по повод юбилейно честване на първия български геолог Георги Златарски през 1955 г. произнася слово от името на студентската общност. Същата година защитава с отличен успех дипломна работа на тема „Геология на Поповските височини, Североизточна България“. Има късмет да се учи при най-големите български учени-геолози: Стр. Димитров, Ек. Бончев, Ц. Димитров, В. Цанков, Ив. Костов, Ем. Белмустаков, М. Йорданов, г. Атанасов, В. Вергилов, Кр. Захариева, Ан. Демирев, Б. Алексиев и др., сред които ярко се откроява въздействието на акад. Еким Бончев. Както казва Луи Пастьор: „Шансът покровителства подготвения ум“.

След завършване на Университета започва работа в Комитета по геология (4.06.1955 – 14.01.1957) като геолог в Балканския проучвателен район, където участва в проучването на въглищата от Балканския басейн. Оттогава до днес той не е прекъсвал своите връзки с геологопроучвателните поделения на Комитета по геология и поделенията на неговите правоприемници. След постъпване в Геологическия институт на БАН той постепенно се ориентира към палеонтологията и стратиграфията.

Научната и преподавателската му дейност е най-трайно свързана с Българската академия на науките (в Геологическия и в последните пет много плодотворни години в Географския институт) и със Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Специализира в Съветския съюз през 1960 г. по темата „Полева геология на нефта и газа“ и във Франция през 1968 – „Палеонтология и стратиграфия“. През 1967 г. придобива научната степен „кандидат на науките по геология и минералогия“ (сега „доктор“) 1) , а през 1984 г. – „доктор на геолого-минералогическите науки“2) .

Научната кариера на Тодор Николов в Българската академия на науките преминава през всички съпала на научното израстване – от младши научен сътрудник (15.01.1957 – 15.02.1968) и старши научен сътрудник (16.02.1968 – 30.08.1970) в Геологическия институт до член на Президиума на БАН (1988 – 1991) и професор в Геологическия институт (1.06.1996 – 31.12.2003). Ръководил е секцията „Палеонтология и стратиграфия“ в Геологическия институт (26.10.1999 – 31.12.2003) и е бил председател на Отделението по природо-математически и инженерни науки при Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (18.07.2001 – 19.02.2009). Избран е като гост-професор в Географския институт на БАН (2.03.2004 – 31.01.2009).

Научната му кариера в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ преминава през званията доцент (1.09.1970 – 1.07.1979) и професор (2.07.1979 – 31.05.1996) и редица ръководни длъжности: ръководител на катедра „Палеонтология“ (1.01.1973 – 30.09.1991), ръководител на катедра „Геология и палеонтология“ (1.10.1991 – 30.03.1993), зам.-декан на Геолого-географския факултет (1.10.1972 – 30.09.1979), декан на Геолого-географския факултет (1.10.1979 – 31.05.1980), зам.-ректор на Софийския университет (1.06.1980 – 30.04.1987), член на Академическия съвет на Софийския университет (1979 – 1989). От 14.11.1984 е чл.-кор. на БАН, а от 4.06.1997 г. – академик (действителен член).

Акад. Николов е бил председател на Президиума на Висшата атестационна комисия (ВАК) при Министерския съвет (1987 – 1990) и член на Президиума на Висшата атестационна комисия (2006 – 2011).

Той е изпълнявал редица други функции с национално и интернационално значение: член на Националния комитет по геология (от 1973 г.); председател на Националния комитет по геология (1992 – 2009); член на Националния комитет по Международната програма за геоложка корелация (1975 – 1989); зам.-председател на Националната комисия по стратиграфия (1979 – 1987); председател на Националната комисия по стратиграфия (1987 – 2002); член на Научния съвет на Геологическия институт при БАН (1968 – 1993; 1995 – 2010); председател на Научния съвет на Геологическия институт при БАН (18.05.2004 – 26.11.2010); член на Факултетния съвет на Геолого-географския факултет (1970 – 1993); член на Научната комисия по геологически и географски науки при ВАК (1980 – 1987); председател на Специализирания научен съвет по геологически науки при ВАК (1995 – 1998); член на СНС по геологически науки при ВАК (1978 – 1987; 1995 – 2006 г.); член на Съвета по наука и висше образование при Министерството на образованието, науката технологиите (МОНТ) (1995 – 1998); член на Управителния съвет на Националния фонд „Научни изследвания“ (1996 – 1999); председател на Програмния съвет на Българския Антарктически институт (1998 – 2007); член на Научния съвет на Географския институт при БАН (23.09.2004 – 25.06.2010); член на Научния съвет на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН (28.10.2010 и продължава).

Независимо от щатната или обществената длъжност, която е заемал, той винаги е съчетавал практика, теория и преподаване. Забележително е умението му да работи в екип, като помага на своите колеги и се учи от тях. От горещите спорове и разминавания в мненията, от огорченията и разочарованията в съвместната работа с колегите е запазил спомена за творческите търсения и конструктивни решения, без които не са възможни постигнатите успехи.

Дългогодишното му сътрудничеството с френските колеги проф. Бернар Пейбернес и Ришар Цисак от Университета „Пол Сабатие“ в Тулуза, посветено на секвентната стратиграфия на долнокредната серия в България, е дало забележителни резултати, отразени в авторитетни списания във Франция, България, Англия и Швейцария.

Научната дейност на акад. Николов е многостранна и задълбочена. Той участва активно при подготовката, теренните изследвания и съставянето на „Геоложка карта на България в М 1:100 000“. Първи автор и съавтор е на част от отпечатаните картни листове, придружени с Обяснителни записки. Развива експертна дейност във връзка с търсенето и проучването на нефт и газ в Северна България и в акваторията на Черноморския шелф. С проф. Иво Сапунов съставят „Стратиграфски кодекс“, с който узаконяват процедурите за характеризиране на слоести, неслоести и смесени литостратиграфски единици и с този акт създават ред в тази толкова важна за геологията дейност. По линия на двустранно и многостанно научно сътрудничество работи по проблеми на Тетиса и етапите, свързани с неговото закриване. Като гост-професор в Географския институт на БАН е взел участие в ръководния екип във връзка с обсъждане на проблемите по изготвяне на „Геоморфоложка карта на Република България“, в М 1:50 000, от която са отпечатани 4 картни листа.

Акад. Николов е най-изявеният изследовател на долната креда у нас. На нея той посвещава системно редица свои трудове, в които прави важни регионални приноси. Особено впечатляваща е неговата монография (Nikolov, 1987), която заслужено е отличена с награда на БАН. Изследванията му обхващат следните проблеми: палеонтологията и стратиграфията, история на Земята и теория на еволюцията, регионална геология, литология (седиментология), палеогеография и палеоклиматология. В обширната област палеонтология и стратиграфия той изследва: таксономия и еволюция на амонитите; юрско-кредна граница; долнокредна стратиграфия и амонитна палеонтология; принципи и методи на стратиграфията, секвентна и събитийна стратиграфия. Неговите приноси са пречупени през призмата на собствени изследвания, свързани не само с долната креда, където е безспорен лидер. На името на акад. Николов са наречени 15 вида долнокредни амонитни таксона. С много оригинални приноси обсъжда следните теоретични въпроси: фактори, закономерности и възлови моменти в еволюцията на организмите; еволюция на екосистемите, еволюция на поведението; адаптация; кризи и катастрофални явления в еволюцията; влияние на орбитални фактори върху геоложкия летопис. Неговите регионални изследвания включват редица проблеми от геоложкия строеж и еволюция на отделни области от България, на други европейски страни, мобилни зони и орогенни прояви в Тетиса, полева геология на нефта и газа. Регионалните му изследвания у нас са свързани с Мизийската платформа, Предбалкана, Стара планина, а в чужбина – с палеоокеана Тетис, с Атласките планини на алжирска територия и други. В областта на седиментологията разглежда катастрофалните явления и цикличността в геоложкия летопис. Напоследък интересите му са насочени към актуалните за света регионални и глобални изменения в историята на Земята и особено на тези, свързани с промените на климата, фиксирани в геоложкия летопис.

С негово съдействие е организирана и успешно проведена първата Българска антарктическа експедиция. Той бе куратор на интердисциплинарната подводна археологическа експедиция в Созополския залив.

Акад. Николов е увлекателен и ерудиран лектор. Като преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1970 г. до 1997 г. е чел лекции по следните дисциплини: палеонтология, биостратиграфия, палеоекология, еволюционна палеонтология, стратиграфски принципи и практика, съвременни проблеми на геологията и редица спецкурсове (за студентите от специалност „Геология“), основи на палеонтологията и историчната геология (за студенти от Биологическия факултет) и първата част от курса по основи на историчната геология (за студенти от специалност „Археология“). Неговите университетски учебници „Биостратиграфия“ и „Основи на палеонтологията и историчната геология“ (трето издание) го характеризират като високо образован български учен и отличен университетски преподавател. Ръководил е общоакадемичния семинар „Съвременни проблеми на науката“ и е изнасял лекции под общото заглавие „Глобални предизвикателства пред човечеството“: „Динамичната Земя“ и „Ускорението на еволюцията и проблемът за устойчивото развитие“.

Изнасял е лекции не само в университетите в България, но и в редица чуждестранни университети: Университета в Дижон (1968, 1974), Университета в Тулуза (1974, 1990, 1994, 1996) и Университета „Пиер и Мария Кюри“ – Париж, Франция (1990, 1994); Университета в Атина, Гърция (1987); Университета в Тюбинген, ФР Германия (1987); МГУ „М. В. Ломоносов“ (1980) и Ленинградския университет, СССР (1989).

В качеството си на главен редактор на сп. „Доклади БАН“ (от юни 2006 г.) прави редица нововъведения и успява да го включи в световната система за оценка на публикуваните статии, известна като импакт-фактор (Thomson Reuters).

Акад. Николов е ръководител на българската част на проекта за преустройство на геодинамичната обстановка в Тетиса3) и участник в редица международни научни проекти. 4 – 7)

Забележителна е педагогическата дейност на акад. Тодор Николов. С много труд и всеотдайност той е създал научна школа, чиито членове достойно продължават щафетата, започната от великите геолози Ами Буе и Георги Златарски, в областите стратиграфия, палеонтология, палеогеография, тектоника, регионална геология. С работата си като преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е подпомогнал развитието на много талантливи млади хора, които като него са се посветили на изследвания в областта на палеонтологията и стратиграфията. Имал е щастието, но и отговорността да работи с десетки дипломанти от специалността „Геология“ (Геолого-географски факултет), в областта на еволюционната палеонтология (Биологически факултет) и по проблемите на научната терминология (Факултет по класически и нови филологии) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Под негово ръководство са разработени и защитени над 80 курсови работи и над 50 дипломни работи. Повечето от неговите дипломанти са изявени специалисти в геологопроучвателната практика и в областта на науката както у нас, така и в чужбина. Дългосрочна специализация при него са зъвършили седем млади специалисти (Елефтерис Димадис от Гърция, Емьоке Мисливец от Унгария, Хр. Пимпирев, М. Иванов, Кр. Стойкова и Й. Райчева, България). Единадесет от неговите дипломанти са и негови докторанти, защитили успешно научната степен „кандидат на науките“ („доктор“). Седем от неговите дипломанти и докторанти са хабилитирани учени – професори (Христо Пимпирев, Кристалина Стойкова, Марин Иванов и Искра Лакова) и доценти (Сава Джуранов, Полина Павлишина, Дария Иванова, Валери Сачански). От чуждестранните му специализанти Е. Димадис сега е старши геолог в Държавната геоложка служба на Гърция, отговарящ за геоложката карта на Северна Гърция, а Е. Мисливец е старши научен сътрудник в Унгарския геологически институт.

Работата с младите хора го обогатява, стимулира и радва. Много от неговите студенти със своята научна ерудиция определят съвременното ниво на изследванията в областта на историята на Земята и еволюцията на живия свят у нас. Техните постижения са известни извън границите на България. Твърде скромно той подчертава: „Никога обаче не съм преувеличавал своята роля в израстването на своите ученици“ и припомня надписа, поставен встрани от входа на Университета в Саламанка, Испания: „Университетът в Саламанка не дава това, което Господ Бог не е дал!“8. Успехите на преподавателите и техните студенти (ученици) са взаимни, защото „Не можем да научим хората на каквото и да е. Можем само да им помогнем да го открият у себе си“ (Галилео Галилей) 9. Неговата дейност показва, че е успял да помогне на своите ученици да открият таланта и вътрешните си потребности от научни търсения. Не би имал този успех, ако сам не е изпитвал удовлетворение и радост от работата, ако не е виждал научните проблеми и не се е вдъхновявал от тяхното решаване. Стратиграфията му дава представата за дълбочината на времето, а палеонтологията му открива невероятния свят на еволюцията. Науката за него е генератор на творческа енергия и най-висока награда за отдаденото време и усилия.

По негова идея и под негово ръководство е изградена Учебно-научната база с Музей по палеонтология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в гр. Елена.

С цялостната си научноизследователска, организационна, преподавателска, обществена и научно-популяризаторска дейност акад. Николов е получил високо признание от съответните научни инститиции и научни организации. През 1994 г. е удостоен с почетната научна степен Doctor honoris causa, Université Paul-Sabatier, Toulouse, France, за фундаментални приноси в областта на палеонтологията и стратиграфията и за съвместни изследвания с френски учени в областта на геологията на Средиземноморския пояс. Той е удостоен със следните отличия: почетен чуждестранен член на Френското геологическо дружество (6.03.1978); награда за наука на СНР в България за 1978 г. (за книгата „Биостратигрфия“); награда на БАН – СУ в областта на науките за Земята за 1988 г. (за книгата „The Mediterranean Lower Creaceous“); награда на БАН в областта на науките за Земята за 1994 г. (в колектив, за геоложката карта на България, М. 1:100 000). Той е почетен член на Сръбското геологическо дружество (2001) и почетен член на Българското геологическо дружество (2005). Съюзът на учените в България награди с диплом за високи научни постижения монографичния труд „Геология на България. Т. 2, част втора, „Мезозойска геология“, създаден от голям авторски колектив, с участието и под редакцията на чл.-кор. Иван Загорчев, чл.-кор. Христо Дабовски и акад. Тодор Николов.

Носител е на Юбилеен медал на Унгарския геологически институт (1976); Почетен медал на Карловия университет в Прага (1980); Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1982); Почетен медал на Университета „Ян Пуркине“ в Бърно (1983); Почетен медал на Университета „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща (1985); Юбилеен медал на Атинския университет (1987); Почетен медал на Южноилинойския университет САЩ (1987); Юбилеен медал „Св. Климент Охридски“ (1988); Юбилеен медал на Всесъюзния геологически институт, Санкт Петербург (1989); Златен медал на Университета „Пол Сабатие“, Тулуза, Франция (1994); Почетен знак на Софийския университет със синя лента (1996); Кавалер на ордена „Академични палми“, Франция (1998); Почетен медал „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (2001); Почетен знак за изключителни заслуги към Българската академия на науките (2006); Почетен знак за значими научни постижения от Съюза на учените в България (2011); Грамота за Почетен член на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия (2011).

Обществената дейност на акад. Т. Николов се изразява в: член на Българското геологическо дружество (от 1955 г.); на Българското природоизпитателно дружество (от 1962 г.); на Френското геологическо дружество (от 1968 г.); на Асоциацията на геолозите от Парижкия басейн (от 1968 г.); член на АМОПА (AMOPA – Association des members de Palmes académiques, France – Асоциация на носителите на ордена „Академични палми“); член-основател на Българското екологическо дружество (1999 г.); член на National Geographic Society, USA (2007 г.). От 1957 г. е член на Съюза на учените в България. Бил е патрон на международни научно-технически конференции и е участвал в кръгли маси, организирани от НТС по минно дело, геология и металургия, и Съюза на учените в България, секция „Геолого-географски науки“, във връзка с важни за геологията проблеми. Участвал е в Междунароната подкомисия за Границата Юра/Креда (1982 – 2002) 10 и на работната група за Тетис върху стратиграфията на Креда (1982 – 2004) 11.

Редакционната дейност на акад. Николов включва: член на редколегии (на „Трудове върху геологията на България“, серия „Стратиграфия и тектоника“, 1963 – 1967; на „Известия на Геологическия институт“ при БАН, серия „Стратиграфия и литология“, 1967 – 1970, на сп. „Природа и знание“, 1985 – 2000 г., на сп. „Природа“, 1986 – 2000); секретар на редколегията (1968 – 1970) и главен редактор (1980 – 1982; 1998 – 2000) на „Списание на Българското геологическо дружество“; главен редактор на сп. „Палеонтология, стратиграфия и литология“ (1990 – 1993) и на поредицата „Фосилите на България“ (1990 – 2004); член на Редакционния съвет на сп. Geologica Вalcanica (от 1995 г. и продължава) и на „Доклади на БАН“ (1996 – 2004), както и на Редакционната колегия на „Доклади на БАН“ (2004 – 2006), а от 2006 г. е главен редактор на това списание.

Акад. Николов е активен участник в организацията и успешното провеждане на редица межународни научни прояви у нас и в чужбина: 1) VII конгрес на КБГА (член на техническата комисия на Оргкомитета и ръководител на научната екскурзия в Северозападна България в участъка с. Боровци – Монтана – с. Долни Лом и по маршрута Ботевград – Девня) (1965); 2) Международен симпозиум по проблемите на границата Юра/Креда в България (член на Оргкомитета, редактор, съвместно с И. Сапунов, и автор на основните раздели от Гида за екскурзиите) (1977); 3) Reunion extraordinaire de la Société géologique de France en Bulgarie (ръководител на научната програма и редактор съвместно с Ж. Иванов на Гида за екскурзиите) (1985); 4) Международен симпозиум по стратиграфия на Медитеранската долна креда (Председател на Оргкомитета и автор на Гида за екскурзиите) (1987); 5) XIV конгрес на КБГА (член на Оргкомитета и председател на комисията по палеонтология и стратиграфия) (1989); 6) First International Subregional Meeting on the Geological Heritage in South-Eastern Europe UNESCO (доклад на пленарно заседание; съавтор на Гида за екскурзията в Северозападна България) (6 – 12 май 1995); 7) SMED Meeting for the preparation of the 32 Int. Geol. Congress (Napoli, Italie, 30.03. – 3.04.2000).

Акад. Николов има над 280 публикации, включително 171 научни статии и студии, 9 монографии и книги, 2 университетски учебника, 12 учебно-методични ръководства и статии по проблемите на висшето образование, над 100 научнопопулярни статии. Има публикации в България, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Австрия, Украйна.

Неговите трудове са цитирани в общо над 580 научни труда. Установени са 1600 цитирания: в научни статии и студии – над 1335; в монографии – над 250; в университетски учебници, справочници и речници – над 74, от които в страната – над 1262 цитирания, и в чужбина – над 397 (в чуждестранни научни статии – над 255 цитирания, в монографии – 110, и в университетски учебници и др. – 32 цитирания). Освен в България трудовете му са известни във Франция, Русия, Швейцария, Англия, САЩ, Япония, Канада, Аржентина, Тунис и други. Пълната справка за цитиранията обхваща 56 стр.

Книгите на акад. Николов намират широк отзвук и признание в българския и чуждестранния печат. Тридесет и осем изтъкнати учени дават положителни оценки. За учебника по биостратиграфия са написани отзиви в Geologica Balcanika (1978), във Вестник на Ленинградския университет (1979) и в Списанието на Българското геологическо дружество (1980); за книгата за амонитите – в Geochronique (1983); за „Възникването и еволюцията на живота“ – във в. „Орбита“ (1983); за „Дългият път на живота“ – във в. „Софийски унверситет“ (1983), в. „Отечествен фронт“ (1983), сборник „Човек, еволюция, космос“ (1984), вестник „АБВ“ (1985), сп. „Природа“ (1994), Europal (European Paleontol. Association, Geneve) (1995). Книгата „Континенти и океани – вечното движение“ намира заслужен отзив в Geochronique (1993), сп. „Природа и знание“ (1993), сп. „Природа“ (1993), а книгата „Основи на палеонтологията и историчната геология“ – сп. „Природа“ (1997), сп. „Обучението по география“ (2003), Списание на БАН (2003), Списание на Българското геологическо дружество (2009 и 2013). Рецензия за книгата „Империя на динозаврите“ публикува в. „Дума“ (2005), Списание на БАН (2013). За „Глобални изменения на климата в историята на Земята“ са поместени отзиви в Списание на БАН (2011 и 2012), сп. „Наука“ (2012).

През 1991 г. БНТ, Ефир 2, в рубриката „Присъствие“ излъчва филм-очерк за дейността на чл.-кор. проф. Тодор Николов по сценарий на Е. Иванова, режисьор Н. Петрова.

Българската научна общественост заслужено се радва на високото международно признание – Доктор хонорис кауза на чл.-кор. проф. Тодор Николов: сп. „Природа и знание“ (1994), сп. „Природа“ (1994), Списание на Българското геологическо дружество (1995), Списание на БАН (1995), Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, ГГФ (1996), и справедливо го приема като признание за българската геоложка наука. Успехът носи радост, когато е споделен, а споделен със съратници, колеги, учени от различни области, ученици, почитатели, е тържество за всички14, 15. Отговорност е да бъдеш учен, особено от такава величина, но е и голямо щастие да бъдеш учен сред общност, която има толкова чувствителен рецептор за наука.

Неуморната високопродуктивна дейност на акад. Тодор Георгиев Николов можем да си обясним с невероятната му самоорганизация, нестихващ научен интерес, удовлетвореност и всеотдайност в науката, умение да привлича и заразява със своя ентусиазъм по-младите и с изключителната му отговорност към себе си и към работата, с която се заема. Той е пример за учен с непримирим търсещ ум, за ръководител с научен морал и самовзискателност, за българин с гражданска съвест и позиция, за отдаден съпруг, баща, дядо и прадядо.

Учени с такъв богат научен опит, национален и международен научен авторитет и неутолимата жажда за търсене на решения на непрекъснато възникващите научни проблеми, са национално богатство. Нека му пожелаем още дълги години да твори и да създава творци и последователи сред интелигентната българска младеж.

БЕЛЕЖКИ

1. Николов, Т. 1966. Стратиграфия на долната креда в част от Североизточна България. Кандидатска дисертация. Геологически институт при БАН, 1966, 455 с.

2. Николов, Т. 1983. Стратиграфия на долнокредната серия в Средиземноморската област. Дисертация за научната степен „доктор на геолого-минералогическите науки“. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 1983, 450 c.

3. Преустройство на геодинамичната обстановка в Тетиса по време на австрийската орогенеза и нейната роля за изграждането на Балканидите. Българо-френски проект – част от международната програма „Тетис“ на ЮНЕСКО (1986 – 1992).

4. IGCP Project 198: Evolution of the Northern Margin of Tethys (1985 – 1990).

5. IGCP Project 262: Tethyan Lower Cretaceous (1987 – 1990).

6. Project “Geological Heritage of South-Eastern Europe“ (1995–1999).

7. IGCP Project 343: Stratigraphic Correlation of peri-Tethyan epicratonic basins (1993 – 1996).

8. Време е да кажа „Довиждане“ (Time To Say Goodbye ). Слово на Юбилейното честване на 80-ата годишнина в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 12.04.2011 г.

9. We cannot teach people anything; we can only help them discover it within themselves. Galileo Galilei

10. International Subcommission on the Jurassic/Cretaceous Boundary (1982 – 2002).

11. Tethyan Working Group on Cretaceous Stratigraphy (since 1982 – 2004).

12. Маврудчиев, Б. (12.04.2011). Житейският път на акад. Тодор Николов. Доклад пред събранието, посветено на 80-годишния юбилей на академика в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.

13. http://www.geology.bas.bg/~tnikolov Информация за дейността на акад. Т. Г. Николов

14. Цанков, Ц. (2006). Един радостен и плодотворен юбилей – акад. Тодор Николов на 75 години. – Сп. БАН, СХІХ, 2, 66 – 70.

15. Маврудчиев, Б. (2011). Академик Тодор Николов на 80 години. Сп. „Минно дело и геология, 3 – 4, с. 24.

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

Николов, Т. (1977). Биостратиграфия. София: Наука и изкуство.

Nikolov, T. (1982). Les ammonites de la famille Berriasellidae Spath 1922 (Tithonique superieur-Berriasien). Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.

Николов, Т. (1983; 1994). Дългият път на живота. София: Наука и изкуство [Николов, Т. (1986). Долгий путь жизни.Москва: Мир]. Nikolov, T. (1987). The Mediterranean lower cretaceous. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.

Nikolov, T. (1991). Continents and oceans - perpetual motion. Sofia: Sofia University Press “St Kliment Ohridski”.

Николов, Т. (1996). Основи на палеонтологията и историчната геология. София: Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“. София: Комливес.

Николов, Т. (2009). Основи на палеонтологията и историчната геология. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

Николов, Т. (2013). Основи на палеонтологията и историчната геология. София: Унив.изд. „Св. Климент Охридски“.

Николов, Т. & Иванов, М. (2000). Ръководство за теренни изследвания по палеонтология и стратиграфия. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“. Nikolov, T. & Sapunov, I. (2002). Stratigraphic code of Bulgaria. Sofia: Academic Publishing House “Marin Drinov”.

Nikolov, T. & Minkovska, V. (2003). Empire of the dinosaurs. Sofia: Academic Publishing House “Marin Drinov”.

Николов, Т. (2006; 2013). Глобални предизвикателства пред човечеството: Академични лекции. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“.

Николов, Т. (2011). Глобални изменения на климатите в историята на Земята. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“.

Nikolov, T. (1960). Амонитна фауна от валанжина в Източния Предбалкан (La faune d’ammonites du Valanginien de Prebalkan oriental). Travaux sur la geologie de Bulgarie, ser. Paleont., 2, 143 – 206.

Николов, Т. , Рускова, Н. & Минковска, В. (2005). Палеогеография на България през раннокредната епоха. Проблеми на географията, кн. 1 – 2, 10 – 26. Николов, Т. (2006). Явления на катастрофална седиментация в българския горноюрски-долнокреден летопис. Списание на БАН, 119, 3 – 9.

Ivanov, M., Stoykova, K. & Nikolov, T. (2007). Damyanovo Formation (new formation) in the Lower Cretaceous of the western fore-balkan (North West Bulgaria). C. R. Acad. bulg. Sci., 60, 407 – 418.

Nikolov, T., Ruskova, N. Ivanov, M. & Minkovska, V. (2007). Main features of the Lower Cretaceous in Bulgaria. C. R. Acad. bulg. Sci. 60, 419 – 428.

Николов, Т. (2007). Науката срещу страха. Списание на БАН, 120, 21 – 28.

Николов, Т. (2007). Астрономични и орбитални въздействия върху геоложкия летопис. Национална конференция „Геонауки – 2006“. София, Списание на Българското геологично дружество, 68(1 – 3), 7 – 22.

Книги на акад. Тодор Георгиев Николов

Книги на акад. Тодор Георгиев Николов