Abstract. Training of students from educational disciplines largely structured around the acquisition of basic knowledge from the different methodologies. The final stages –pedagogical practice and joining the school there are deficits associated with the style of pedagogical interaction as for the traditional learning and the development of children’s creativity . This work is sharing experiences to enrich teaching style with student teachers in the teaching of “Man and Society”.

Keywords: style, strategy, training, man and society

Независимо от множеството концепции (Иванов, Ст., 2011), (Каменов, Д. и кол., 2008), (Гюрова, В. и кол., 1997), разглеждащи различни страни на вузовската педагогика, са налице полета, чието запълване е необходимо, тъй като дефицитите в практиката са факт. Такъв извод се налага и от значимостта на теоретико-емпиричното отражение на работата в аудиторията върху реална работна среда.

Концептуалната теоретична обосновка би била максимално обективна, ако се основава на резултати от случващото се в класната стая. Това е причината за представяне именно на такъв опит.

Резултатите от работата на голяма част от младите учители1) и данни от експертна оценка от по-опитните им колеги2) и директори, както и от направено проучване на документи3) (ревизионни тетрадки), сочат две основни причини за слабости в работата:

– липса на формирани компетенции за взаимодействие по време на възпитателно-образователните практики, рефлектиращи пряко в учителския стил;

– неумение за разнообразяване на взаимодействието в класната стая, което води до скука и демотивация както при учителите, така и при учениците.

В контекста на необходимостта от качествено преподаване с цел формиране на педагогически компетенции и цялостен ефективен преподавателски стил настоящата разработка предлага идеи, базирани на реални резултати в аудиторията по време на упражнения и индивидуално консултиране – дейности със силен генериращ ефект върху желанието за качествено преподаване и реална възможност да катализират учене в екип със заряд на иновативност и социокултурна, професионална приемственост.

За по-голяма яснота относно насоката на работата привеждам утвърдени дефиниции за ключовите понятия, които споделям, свързани с темата – „стил“ и „стратегия“:

– стил, стилове, (два) стила, мн. ч.,... 3. Система от елементи в някаква дейност…, която се характеризира с тяхното вътрешно единство, с тяхната общност“;

– стратегия, стратегии, мн. ч, – „Обща, предварително начертана насока в ръководенето на…, дейност, която трябва да доведе до успешен край“.

Параметрите на структурираната работата за целите на изследването се основават на следните научно основополагащи тези:

– йерархията на човешките потребности на базата на две основни групи потребности (Маслоу), свързани с дефицитите (в конкретния случай в стила) и потребностите от развитие;

– тезата за събитията, според която „се разграничават“ (Тютюнков, Ж.) два валидни „основни типа локализация“. В случая се базирам на вътрешните в частта им мотивация за дейност.

Намирам ги за удачни и основополагащи за целите на настоящата работа поради обединяващата им функция по отношение на отделните участници в процеса на социалното им учене. В същото време те предполагат възможности за нарастване на локуса на контрола на обучаваните, рефлексия към прецизност и ориентация към иновативни практики.

Очертаващите се социални аспекти и варианти за персонифициране на работата са реална основа за продуктивна дейност в аудиторията и извън нея.

Работата се обедини тематично около затвърждаването на знанията за част от българските празници, обредите и ритуалите, свързани с тях. Подбрани бяха сравнително познати народни традиции, за да може вниманието на студентите да се акцентира не върху фактология, която тепърва да се опознава, а върху възможни практики, които не са сложни, но до които или много малко, или въобще не се прибягва в ежедневието.

Без да се омаловажават теоретичните знания за бъдещата преподавателска дейност на студентите педагози, считам, че взаимодействието на практическа основа е сред водещите фактори, трасиращи пътя на качествената работа. И сега съществуват интересни идеи и добри практики, но идеята не е те да са епизодични, към тях да се пристъпва със страх, а да се впишат в преподавателския стил, да станат неразделна част от конструктивното взаимодействие между учител и ученик.

Ръководната хипотеза бе, че ако се използват достъпни, по-малко познати и разнообразни варианти в работата, те ще се отразят върху подобряването на педагогическия стил. Вероятният постефект се свързва с цялостна по-добра мотивация за работа, базирана на компетентност, освобождаваща студентите от стрес. Очакванията се свързват и с формирането на подходящза личността преподавателски стил и цялостна стратегия за работа в класната стая, което е и целта на изследването. Бяха определени следните задачи:

– издирване на материали (библиография) по темата, в които е описан опит от работа с други студенти по същата учебна дисциплина4) ;

– провеждане на интервю и беседа с цел подбиране на известни празници, за чиито смисъл и обреди не е работено;

– запознаване на студентите с празниците, с които ще се вгражда учителски стил у тях5) и ще се положат усилия за оформяне на цялостна стратегия относно технологията при разглеждане на тематични единици в разглеждания контекст;

– обсъждане на наблюдавани учителски практики, свързани с тези празници, по предварителни критерии, определящи реални възможности трудът им да стане по-атрактивен, желан, интересен и ефективен (от гледна точка на детското разбиране6) и придобити умения за участие в процеса на претворяване на обичай, изработване на символи и атрибути, свързани с празника);

– разглеждане на план-конспекти на колеги студенти, учители и мултимедийно представено планиране от преподавателя за подобен тип работа;

– провеждане на диагностични процедури за самопознание в различни моменти от работата и съотнасяне на професионалното разбиране за себе си към стандарти, които са утвърдени в съвременната педагогика.

Подходът осигурява възможност на студентите да преценят и подберат за себе си кои от представените практики са в нюанс с предпочитанията им, т. е. са подходящи за вграждане в стила им на работа. С оглед на подобно съображение те се насочват да работят съобразно самостоятелния си избор в следните насоки:

– изработване на план-конспекти в условията на групова работа и комплектоване на работни материали7) (плоски и обемни) за тях, както и провеждане на дискусия между отделните групи на тема: „Защо точно така и как може да е по-добре?“;

– обобщаване на правила за планиране на уроци, свързани както с общодидактическите изисквания за такъв тип работа и с начините за запознаване на децата с българските празници и обичаи в различни организационни форми, подчинени на спецификата на дисциплината – класически урок, урок-екскурзия, урок-тържество и урок-викторина;

– структуриране на видовете педагогически особености във връзка с работата в класната стая при запознаване с празници и обичаи, когато се работи с деца от селски райони, от градове от различен тип или в мултикултурна класна стая.

Следващата стъпка в работата бе представяне на уроци от студенти пред колегите им, при които работата им бе заснемана като образец и бе повод за обсъждане и самопреценка.

Като цяло, апробирането на модела продължи през цялото предвидено в учебния план аудиторно и време за консултации за студенти от спец. „Начална училищна педагогика с чужда език“ и „Предучилищна и начална училищна педагогика“.

За събиране на данни, корелиращи с резултатите, бе структуриран инструментариум, който включва: наблюдение, анкети и оценка на продуктите от дейността на студентите. Една част от дейностите, свързани с тази работа, имаха задължителен характер, други включваха и задания, които студентите могат да изберат или не.

В края на работата бяха сравнени резултатите с данни, получени чрез същия инструментариум на обучавани студенти в две предходни години, с които се е работило по традиционния начин.

Резултатите, подлежащи на количествена оценка, са обработени статистически с програма Statgraphics. Нулевата хипотезата се формулира8) така: \(H_{0}:=E\left[Y_{1}\right]=E\left[Y_{2}\right]=\ldots=E\left[Y_{m}\right]\). При проверката є се спазва следната последователност:

– определят се средноаритметичните стойности и коригирани дисперсии на всяка извадка:

\[ \bar{Y}_{j}=\tfrac{1}{n_{j}} \sum_{i=1}^{n_{j}} y_{i ; j} ; \quad S_{j}^{2}=\tfrac{1}{n_{j}-1} \sum_{i=1}^{n_{j}}\left(y_{i ; j}-\bar{Y}_{j}\right)^{2}, \text { където } j=1,2, \ldots, m . \] – определя се общата средноаритметична стойност:

\(\overline{\bar{Y}}=\tfrac{1}{\sum_{j=1}^{m} n_{j}} \sum_{j=1}^{m} n_{j} \bar{Y}_{j}\)

Изчисляват се дисперсиите: \(\bar{S}^{2}=\tfrac{1}{\sum_{j=1}^{m}\left(n_{j}-1\right)} \sum_{j=1}^{m}\left[(n_{j}-1) S_{j}^{2}\right]\) ; \(\left.S_{a}^{2}=\tfrac{1}{m-1} \sum_{j=1}^{m}\left[\bar{Y}_{j}-\overline{\bar{Y}}\right)^{2} n_{j}\right] \quad\) и стойността на критерия: \(F=\tfrac{S_{a}^{2}}{\bar{S}^{2}}\), който при вярна нулева хипотеза има \(F\)– разпределение със степени на свобода \(k_{1}=m-1\) и \(k_{2}=\sum_{j=1}^{m}\left(n_{j}-1\right)\) .

Ако получената стойност на \(F\) е по-малка от критичната (\(F \lt F_{\alpha ; k_{1} ; k}\) ) или \(P\left(F, k_{1}, k_{2}\right) \geq \alpha\), се приема, че нулевата хипотеза не противоречи на емпиричните данни.

В обратния случай нулевата хипотеза се отхвърля. Стойностите се вземат от таблицата, в която са структурирани данните.

Тук са представени диаграми, показващи нагласите на студентите, обучавани по традиционния начин и по описания по-горе емпиричен модел. Включени са пет показателя: обърканост и страх, притеснителност за задаване на въпроси, неумения за работа в екип, нежелание (3), липса на мотивация за участие (4), самостоятелност, породена от осмислена компетентност, както следва (5):

1. Диаграма 1. Данни за двете групи в началото.

2. Диаграма 2. Данни за работата на двете групи в средата.

3. Диаграма 3. Данни за работата на двете групи в края9) .

В средата на изследването са налице разлики, като при експерименталната група два от критериите дори са отпаднали – обърканост и страх, притеснителност при задаване на въпроси. В края резултатите сочат значими различия. При контролната група са запазени данни по три от критериите, свързани с недостатъчно изграден стил на работа и лични, немотивиращи признаци за такава, докато при експерименталната е отпаднал и последният индикатор за това. При нея са налице обективни данни за нараснала мотивация и компетентност.

Количествените данни се допълват с качествената оценка, базирана на студентските мнения относно работата в експерименталната група:

– желателност за изпълнение на задачи с незадължителен характер;

– студенти, ентусиазирани при работа с деца и при планиране на предстоящата си работа, предлагат вариативни модели;

– наличие на много иновационни идеи за индивидуализиране на работата според вида на детската аудитория;

– събран богат нагледен материал12) за работа с деца във връзка със запознаване с празниците, обичаите и обредите (Прил. 2);

– структурирани идеи и реално реализирани взаимодействия на част от студентите с колеги и учители за подпомагане на реални педагогически практики;

– налични ефекти, които надхвърлят очакванията във взаимодействията студент – учител, студент – студент, студент – ученик и студент – преподавател. Те могат да се определят като: прояви на уважение към труда на другия, желание за сътрудничество, толерантност, проява на търпение и пораснали компетенции за работа в екип.

Като цяло, мотивирано се налага изводът, че емпиричното учене има ред предимства и от гледна точка на добрата методическа подготовка на студентите, и от чисто психологическа: поява на интерес, просоциални чувства \({ }^{13)}\) и общочовешки ценности – неща с положителна рефлексия в студентския преподавателски стил.

Наред с подобряване и разширяване на компетенциите, структуриращи педагогическия стил, са налице и процеси на трансфер на педагогически технологии в съответствие с потребностите в глобализиращия се свят. Очертаващите се тенденции пред човека на XXI век в постмодерния свят във връзка с възможностите му да се реализира на световния пазар на труда също се предпоставят. Студентите бъдещи учители се саморазвиват във и чрез групата. Те стават по-инициативни и смели във вземането на решения, по-конкурентоспособни.

Приложение 1

ТЕСТ „САМООЦЕНКА“14)

1. Колко често Ви терзаят мисли, че нещо не е трябвало да кажете, да направите?

☐ Много често.

☐ Понякога.

2. Когато общувате с блестящ и остроумен човек, то Вие:

☐ Стараете се да го победите по остроумие.

☐ Не бихте се съревновавали, а ще му отдадете полагащото му се и ще се изключите от разговора.

3. Изберете едно от мненията, което Ви е най-близко:

☐ Самооценката се състои от три компонента – 1. Когнитивен (самопознание); 2. Емоционален (емоционално-ценностно отношение към себе си); 3. Поведенчески (готовност за действие).

Приложение 2

Работен лист № 115)

1. Разгледайте картините и нарисувайте други срещу тях, които да съответстват на празника, който е изобразен.

Работен лист № 2

1. Кои празници за изобразени на картините? Свържете със стрелка картинката, която съответства на текста за нея.

Работен лист № 3

1. Художникът е пропуснал да довърши картините. Дорисувайте липсващите части и ги оцветете в подходящ цвят.

2. Разкажете за обредите на един от празниците – по желание.

БЕЛЕЖКИ

1. За целите на изследването, от което са взети данните, са наблюдавани 278 души учители.

2. Това са главни учители и такива, които работят пряко с изследваните лица в успоредни паралелки – 56 на брой и 17 директори.

3. Ревизионни тетрадки от направени тематични и цялостни проверки над работата на учители, като е обърнато специално внимание на забележките, препоръките и дадените обяснения от наблюдаваните учители.

4. В литературата виж – Георгиева, С.

5. Това бе извършено самостоятелно след предоставяне на литература и ориентири за работата, структурирани около смисъла на празника, символите и ритуалите в него и обичаите, които битуват у нас и имат реално отражение в живота на хората.

6. По-подробно Георгиева, С., Разбирането като педагогически проблем, „Авангард принт“, Русе, 2006.

7. Раб. лист 1, Раб. лист 2 и Раб. лист 3.

8. Прието е, че тя се валидизира при повече от две случайни величини.

9. Група 1 е контролна, а група 2 – експериментална.

10. Сивият, синият и розовият цвят обозначават съответно критерий 5, 4 и 5.

11. Данните са идентични за двете групи.

12. Поради ограничения брой страници не е възможно представяне, но същите ще се издадат самостоятелно.

13. Изследвани с инструмент за регистриране на смисловите преживявания на личността (12, 79 – 93) .

14. Целия тест в http://naskoart.com/eBooks/Psihotestove/samoocenka.htm

15. Това е работа с асоциации (студентско творчество) – подбрани са \(5-\) 6 елемента, които вече са възприемани от децата, подредени в колона, и срещу тях те трябва да нарисуват друг предмет, свързан със същия празник.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, С. (2011). Учебното съдържание и качеството на обучението (Човекът и природата – III – IV клас.) Начално училище, 4. с. 3 – 13.

Георгиева, С.& Атанасов, Сл. (2010) Храмовете в село Червен до Русе. Архив за поселищни проучвания, 1. с. 144 – 154.

Георгиева, С. (2005). Видове постъпки при трудности по време на урок. Начално училище, 4. с. 52 – 60.

Георгиева, С. (2005). Возможности изучения предметов „Родной край“ и „Окружающий мир“ для эффективной реализации детей в мире взрослых. Учебный год, 4. Волгоград.

Георгиева, С., Сл., Слав Ан. (2010). Храмът – същност и смисъл. В: Светиниколаевски православни образователни четения. Бургас, с. 337 – 340.

Георгиева, С & Грънчарова, В. (2005). Опит за класификация на трудности по време на изпълнение на задачи в часовете по роден край, околен свят, родино- и природознание. В: Юбилейна конференция на Шуменски университет. Шумен: Университетско издателство. с. 8 – 16.

Георгиева, С. (2004). Създаване на учебни умения чрез дидактични карти с когнитивна потенция (II клас – „Околен свят“). В: РУ Том 41, серия 6.3, Русе. с. 23 – 29.

Георгиева, С.& Цанков, П.(2012). Енциклопедични знания за любопитковци. Педагогика, 2.

Георгиева, С. (2003). Практическо моделиране на студентския преподавателски стил в условия на студентска практика. Проучване \(u\) разработване на иновации в технологията на реализирането на съвременни образователни стратегии, 1. с. 50–52

Гюрова, В. и кол. (1997). Провокацията учебен процес. С.

Иванов, Ст. (2011). Теория и практика на социалнопсихологическия тренинг на студенти. С.

Каменов, Д. (2008). Обучение на обучители. С.

Маджирова, К. (2004). Мониторинг и оценяване на дейността на учителя. Педагогика, 4. с. 28 – 37.

Пехливанова, М. (2004). Професионалната идентификация на учителите и нейните съвременни измерения. Педагогика, 8. с. 68 – 73.

Стефанова, Г. (2004). PIL-тест – един добър инструмент за регистриране на смисловите преживявания на личността. Образование, 2. с.77 – 93.

Тютюнков, Ж. (2004). Причинност и контрол върху събитията в социалната среда. Психология журнал., 4. с. 36.