B.V. Toshev

University of Sofia
1 James Bourchier Blvd.
1164 Sofia Bulgaria
E-mail: toshev@chem.uni-sofia.bg

Abstract. In modern life, technology is everywhere. But what is it? In this book Erik Schatzberg explains why technology is so difficult to define by examining its threethousand-year history, one shaped by persistent tensions between scholars and technical practitioners. Since the time of the ancient Greeks, scholars have tended to hold technicians in low esteem, defining technical practices as mere means toward ends defined by others. Technicians, in contrast, have repeatedly pushed back, insisting on the dignity, creativity, and cultural worth of their work. The tension between scholars and technicians continued from Aristotle through Francis Bacon and into the nineteenth century. It was only in the twentieth century that modern meaning of technology arose: technology as the industrial arts, technology as applied science, and technology as technique. The author traces these three meanings to the present day, when talk about technology has become pervasive, but conclusion among the three principle meanings of technology remains common. The author shows that only through a humanistic concept of technology can we understand the complex human choices embedded in our modern world.\(^{1)}\)

Keywords: technology; history of technology; contemporary issues

Schatzberg, Е. (2018). Tech.nol.o.gy: Critical History of a Concept. Chicago:

University of Chicago Press. 344 p. ISBN 978-0-226-58397-6

През 2002 г. големият руски термодинамик Анатолий Иванович Русанов по повод своята 70-годишнина издава малка биографична химия. В нея той пише: „Задачата на инженера е да изобретява, а задачата на учения е да открива и обяснява. В Съветския съюз винаги е имало много инженери, които никога нищо не са изобретили, и много учени, които никога нищо не са открили“. Това твърдене е вярно и за България – навярно така е и в целия свят.

В наши дни особено много и често се говори за наука и иновации. Поставянето на два термина един до друг ги прави равнопоставени. Но наука и иновации не са равнопоставени – те са различни и по обект, и по субект.

Науката е общочовешко проявление на човешкия дух, което е неподвластно нито на времето, нито на пространството – национална наука няма. Науката се интересува само от новите възпроизводими факти. Учените имат задачата да открият тези нови факти, да ги проверят многократно в различни лаборатории и да ги обяснят чрез теории, изградени върху вече установените закони и принципи, на които се подчиняват процесите и явленията в природата и обществото.

Иновациите са нововъведения в индустриалната и обществената практика, от които се очаква да бъдат по-ефективни, по-добри от практиките, използвани преди. Това са изобретения – нещо ново или нещо усъвършенствано в сравнение с друго, което преди се е използвало при реализацията на някаква практическа цел.

С наука се занимават учените – хора, които владеят методите на научното изследване и имат много високо образование и научна квалификация.

Всеки може да предлага изобретения – най-великите иноватори, например Едисон или Тесла, не са академични лица. Иновациите са на полето на креативността, а креативността е състояние на човешкия дух, върху което обикновено не би могло да се повлияе чрез образование или възпитание.

И така, науката и иновациите не са двете страни на един и същи медал. Усещането за равнопоставеност на тези две понятия е източник на недоразумения и може да крие големи обществени рискове. Пагубно е, ако науката се оценява единствено чрез възможната, но не задължителна полза, която тя носи на обществото. От друга страна, иновационната дейност не би могло да бъде преценявана като заместител на автентичната научна дейност. От трета страна, не би могло на висшето образование да се гледа единствено като на средство за обучение на новите специалисти – така е, защото само във висшето образование преподаването и научните изследвания взаимно си принадлежат.

Книгата на Ерик Шатцберг в много по-широк план от това, което е казано по-горе, разглежда конфликта между науката и технологията, между учените и техниците – конфликт, продължил много векове и довел до възникване на концептуални различия, преодоляването на които и сега не изглежда възможно.

Проф. Ерик Шатцберг е с докторска степен по история и социология на науката от Университета на Пенсилвания, САЩ. Ръководи School of History and Sociology – Ivan Allen College of Liberal Arts, Атланта (САЩ).

Еволюцията на представата за „технология“ в обществен и културен план е анализирана и описана в 13-те глави на тази добре написана книга: от Античността, римските времена, Средновековието, Просвещението, през индустриалната революция на XIX век, та чак до съвремието. Особено значение е отдадено на състоянието на проблема във времето между двете световни войни и на Студената война.

Научният апарат на книгата включва 780 литературни източника. За удобство на читателя към книгата има предметен и именен указател.

Оригинална приумица на Шатцберг е да завърши книгата си с „манифест“:

„Тази книга не е неутрална работа на науката, а по-скоро е една интервенция към настоящето, първа стъпка към реабилитиране на технологиите като концепция в историята и социологията на науката“. Ето този манифест:

БЕЛЕЖКИ

1. University of Chicago Press – annotation.