Kina Kotlarska

Secondary School „Emilian Stanev“
1 Maria Gabrovska Str.
5005 Veliko Tarnovo Bulgaria
E-mail: kinakotlarska@yahoo.fr

Abstract. The main objective of the methodological development is to help history teachers in clarifying the complex changes brought about by the fall of the Berlin Wall. The work is intended for students in the tenth grade.

Keywords: history, approaches in teaching, interactive methods

Промените в Източна Европа, предизвикали падането на Берлинската стена, както и бързата трансформация на международните отношения след 1989 г., са свързани със сложна проблематика и обемна фактология. Училищният курс на обучение по история в десети клас предвижда един или два часа за „нежните революции“ и българската специфика на техния фон. Учителят трябва да обясни ситуацията и причините, довели до нея, да стимулира интерес у учениците и да предизвика задаването на адекватни въпроси. Сложна и тежка задача предвид ограниченото време.

Предложеният текст има за цел да сподели една разработка, която да подпомогне преподавателите в тази посока. Урокът е апробиран през няколко години (2009, 2012 и 2014) в различни паралелки на различни по тип училища (СОУ и професионална гимназия) и даде добри резултати. Предвиден е за 45-минутен час, но ако учителят реши да открои определени аспекти, може да го разположи и в два часа. Съдържанието му е съобразено с учебника на Г. Марков и колектив на издателство „Просвета“. Целите на урока произтичат от учебната програма за ЗП в десети клас1) , която изисква ученикът да:

– познава събитията, свързани с разпадането на СССР и „нежните революции“;

– обяснява промените в Източна Европа след 1989 година;

– установява синхронност и асинхронност;

– извлича и интерпретира информация от различни типове източници – исторически документи, карти, диаграми, снимки, афиши, статистически данни, художествени картини, карикатури и други материали, отразяващи изучаваните събития.

За провеждането на часа е необходим мултимедиен прожектор с тонколонки, понеже в центъра на идейния замисъл е поставена известната песен на Скорпионс „Вятъра на промяната“2) . В рамките само на около 4 минути клипът визуализира чудесно съдържанието на промените и начина, по който те са възприети тогава от хората отвъд желязната завеса. За изясняване на българската гледна точка се разчита на спомени и устни свидетелства – от една страна, на самия учител, от друга – на семействата на учениците. Преди провеждането на урока те получават задачата да разпитат вкъщи с какво родителите и/или бабите и дядовците им са запомнили падането на Тодор Живков от власт и периода непосредствено след това събитие.

В приложенията е описан целият ход на урока с преходите между отделните моменти в него, предвидените за работа исторически източници и поставените на класа въпроси и задачи. Опитът показва, че учениците разбират по-лесно смисъла на „нежните революции“ и запомнят трайно фактите, понеже ги свързват с емоциите, предизвикал у тях хитът на Скорпионс. Постоянните сравнения тогава – днес, базирани на различни исторически извори, както и личните истории на учителя и семейството помагат на младите хора да си представят в плът и кръв деветдесетте години на миналия век. И което е по-важно – един подобен подход променя изцяло тяхната представа за предмета история и цивилизация като дълъг, скучен и безполезен списък от дати и имена.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 – СПОМЕНИ НА ГЕРМАНЦИ ЗА 1989 Г.

Казаните няколко месеца по-рано от източногерманския лидер Ерих Хонекер думи, че „стената ще остане на мястото си след 50 и след 100 години“, все още кънтяха в ушите на мнозина.

Сред хората, които се съмнявали, бил Йохен Александер Фрейданк, израснал в комунистически Източен Берлин по време на студената война и спечелил „Оскар“ за най-добър късометражен филм през февруари. „За мен това е почти сюрреалистичен момент – каза 41-годишният режисьор в емоционалната си реч, с която прие наградата на Американската академия за филмово изкуство. – Израснах в Източна Германия, зад Стената. Западна Германия беше толкова далеч от мен. Холивуд, той беше наистина много далеч. А сега „Оскар“ – това е невероятно.“

За милиони други изживяването е било невероятно, когато в нощта на 9 ноември 1989 година Стената си отиде безвъзвратно – нещо, което постла пътя за обединението на Германия 11 месеца по-късно. Германският канцлер Ангела Меркел, която по онова време работела като физик в Източен Берлин, каза, че винаги е вярвала, че двете Германии ще се обединят отново, „но не непременно, докато съм жива“.

Откъси от статията „Изненада ли германците падането на Берлинската стена?“3)

БЕЛЕЖКИ

1. http://mon.bg/?go=page&pageId=1&subpageId=28, последно консултиран на 27.07.2014

2. http://vbox7.com/play:7cd55d1e – Scorpions - „Wind of Change”, последно консултиран на 27.07.2014

3. http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://e-vestnik.bg/imgs/world/1604-wall. jpg&imgrefurl=http://evestnik.bg/6033&usg=__kk3CkIsuuRK0R47uxsQs30mTJk =&h=289&w=450&sz=18&hl=bg&start=20&itbs=1&tbnid=yqOBGLUernFR1M :&tbnh=82&tbnw=127&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25BF%25D0%25B0% 25D0%25B4%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B5%25D1%2582%25D0 %25BE%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D1%2581%25D1%2582%2 5D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%26hl% 3Dbg%26sa%3DG%26tbs%3Disch:1, последно консултиран на 27.07.2014