Abstract. The study examines the contributing moments in the scientific work of Assoc. Prof. Vesselin Tepavicharov, DSc., concerning the approaches developed and approached by him for education in a multiethnic environment. Data from a survey conducted in educational institutions in the municipality of Straldja are analyzed.

Keywords: social inclusion; education; ethno-psychology; ethno-pedagogy; social reflexive anthropology; empirical theoretical models for intercultural education

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа)

1. Ситуация

Социалното включване на ромите в Европа е предизвикателство в областта на етнопсихологическото знание и социалната рефлексивна антропология.

В настоящото етнопсихологическо и етнопедагогическо изследване са представени резултатите от регионално многоцентрово рандомизирано контролирано проучване, проведено през периода октомври 2016 г. – март 2017 г. в град Стралджа и следните села: Лозенец, Недялско, Първенец, Богорово, Иречеково, Воденичане, Палаузово, Маленово, Атолово, Войника, Каменец, Александрово, Люлин, Саранско, Зимница, Чарда, с цел повишаване на по-сещаемостта в детските градини сред децата от социално уязвими етнически общности и групи (с фокус – ромски семейства).

Изследователските проекции на представения диагностичен срез се основават на научните приноси на В. Тепавичаров (Теpavicharov, 2015, 2016) относно:

– методика на емпирично изследване за измерване интензитета на идентичността на личността, апробирана през успешно реализирани етапи на съдържателна валидизация;

– качествен анализ и подбор на индикаторите, които са обект на наблюдение;

– операционализирани индикатори, в които се регистрират поведенчески прояви на респондентите.

Рефлексивната образователна картина в системата на предучилищното образование в посочените селища показва намаляване на броя на децата, посещаващи предучилищна образователна институция.

Динамиката на стойностите на нетния коефициент на записване в предучилищното образование в периода 2010 – 2015 г. се представя от таблицата по-долу.

В периода от 2010/2011 учебна година до 2014/2015 учебна година нетният коефициент на записване в предучилищното образование на децата на възраст 3 – 6 години повишава стойността си от 81,3% (за 2010/2011 учебна година) до 83,6% (за 2013/2014 учебна година), като спад с 0,7% се наблюдава през учебната 2014/2015 г. в сравнение с предходната учебна година.

Допълнителните финансови стимули в размер на 7 или 20 лв. месечно, отпускани под условие за посещаване на форми на педагогическо взаимодействие, не са оказали влияние върху посещаемостта на децата в детските градини. Организирането на срещи в общностите за предоставяне на информация относно значението на посещаването на детска градина също не е повлияло съществено върху посещаемостта, но е довело до известно нарастване на стремежите на родителите за децата им (и особено за момичетата), както и на тяхната чувствителност по отношение на социалните норми, което благоприятства социалното включване (равнозначно на технологичната интеграция) на ромите.

Нарастването на посещаемостта в детските градини на национално равнище е свързано с намаляване на участието на семействата в образованието на децата.

В ДОСПО – МОН, отсъства специфика за децата билингви в образователно направление „Български език и литература“ (2016).

ДОСПО не са съобразени и с етнопсихологическите особености на децата от ромски и друг етнически произход. Отсъстват както етнопедагогически, така и етнопсихологически подходи за технологична интеграция на децата от ромски произход в интеркултурна образователна среда.

Ето и някои препоръки от доклада на Съвета на Европа (2016): „Образователната система разполага с ограничени възможности за включването на уязвимите групи и за осигуряването на учащите се на необходимите им умения. Уязвими групи, като ромите и учениците от бедни семейства, продължават да са изправени пред значителни пречки при достъпа до образование и завършването на образование. Равнището на записване за учене сред ромите е на всички степени на образованието значително по-ниско, отколкото за останалата част от населението. Процентът на преждевременно напусналите училище продължава да нараства и е особено висок в селските райони и в по-слабо развитите области. Премахването на пречките пред участието в образование в ранна детска възраст на децата в неравностойно положение е от основно значение за повишаване на образователните резултати и предотвратяване на случаите на отпадане от училище“.

2. Методология

Основната цел на оценката на въздействието е да се посочат образователните маркери за стимулиране на познавателната мотивация на деца и родители спрямо посещаемостта в детските градини (с фокус 5 – 7-годишни деца от ромски произход в община Стралджа).

Контекст на оценката във връзка със страната и политиката

Неравенствата започват в ранна детска възраст: според резултатите от същото проучване от 2011 г., докато повече от 75 % от всички деца в страната на възраст между 3 и 6 години ходят на детска градина, голямото мнозинство от ромските деца не посещават такива образователни заведения. В България например едва 45% от ромските деца на възраст между 3 и 6 години са посещавали детска градина – равнище на посещаемост, което е сходно с това в съседните страни (Световна банка, 2012 г.). Наред с това много ромски деца не могат да се възползват от механизми за ефективна подкрепа на ранното учене и грижи. По-голямата част от ромските деца израстват в бедност и много от тях редовно гладуват. Техните родители имат минимално равнище на образование. Тези обстоятелства пораждат неравностойно положение по отношение на множество критерии – от недохранване до ограничени стимули за учене в ранна детска възраст. Например повечето деца на възраст между 3 и 5 години нямат достъп до книги: през 2011 г. поне 50% от ромските деца в България не са разполагали с книги в домовете си (Kаlyonski, 2013).

Европейската комисия насърчава държавите членки да предприемат мерки за повишаване на посещаемостта в детските градини. Съобщението на ЕК „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите“1) , издадено през април 2011 г. и утвърдено от Европейския съвет на 24 юни 2011 г., призовава всички държави членки да разширят достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст“ (стр. 6) и позовавайки се на приетото през 2011 г. съобщение на Комисията „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“, настоява за по-широк достъп до висококачествено несегрегирано образование в ранна детска възраст (Nikolov, 2009, 2013).

В България също се поставя подобен акцент върху предучилищното образование. Със законодателни изменения през 2010 г. е предвидено задължително предучилищно образование с продължителност две години с цел да бъдат обхванати всички деца на 5-годишна възраст. На общините е предоставен срок от 2 години, за да изградят необходимия капацитет за приемане на всички деца. Не е ясно дали тази политика ще постигне успешно целта за повишаване на равнището на участие в предучилищното образование сред ромските деца. В България разходите за детска градина се определят от общините, като през 2011 г. страната изпъква сред останалите страни в региона с относително високи месечни разходи за детска градина (Parizov, 2007).

Структура и изпълнение на оценката

Представителната извадка от населението на гр. Стралджа и селата Лозенец, Недялско, Първенец, Богорово, Иречеково, Воденичане, Палаузово, Маленово, Атолово, Войника, Каменец, Александрово, Люлин, Саранско, Зимница, Чарда се състоеше от домакинства, подбрани независимо от етническата си принадлежност, с деца на възраст между 3 и 7 години, живеещи в 17 селища.

Кметовете и директорите на детските градини в населените места, както и всички участващи семейства – респективно родители, дадоха съгласието си за участие в оценката и проучването.

За да разберем по-добре факторите, които обуславят установените тенденции по отношение на резултатите от предучилищното образование в посочените и избрани образователни институции, бяха анализирани и въздействията между различни базови демографски характеристики и разпределените на случаен принцип мерки.

Взе се под внимание качеството на образованието в детските градини, образователното равнище на родителите, родителското участие, първият език – майчин, бащин или семеен, и принадлежността към етническа малцинствена група и конкретното етническо подгрупово деление на ромите в този регион.

По-конкретно се анализират въздействията на мерките върху следните подгрупи:

– българските в сравнение с ромските или турските деца;

– децата, чийто първи език е български, в сравнение с децата с друг първи език;

– децата, посещаващи малки групи, в сравнение с децата, посещаващи средни и големи групи (категориите съобразно размера на групите се основават на тертили: най-долни 33 %, средни 33 % и най-горни 33 %);

– децата, чиито родители не са завършили основно образование, в сравнение с децата, чиито родители са завършили основно образование или по-висока образователна степен.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Koleva, Ir. (2013). Formi na pedagogichesko vzaimodeystvie s roditelya v interkulturna sreda. V: Obuchenie na uchiteli za formirane na znaniya, umeniya i kompetentnosti za rabota v interkulturna sreda. Narachnik za obuchiteli, 211 – 223. Sofia: University Press [Колева, Ир. (2013) Форми на педагогическо взаимодействие с родителя в интеркултурна среда. В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители, 211 – 223. София: Университетско издателство].

Kаlyonski, Al. (2013) Etnicheski i religiozni mnozinstva i maltsinstva. V: Obuchenie na uchiteli za formirane na znaniya, umeniya i kompetentnosti za rabota v interkulturna sreda. Narachnik za obuchiteli. str. 88 – 107. Sofia: University Press [Кальонски, Ал. (2013) Етнически и религиозни мнозинства и малцинства. В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители. 88 – 107. София: Университетско издателство].

Nikolov, Al. (2009). Ideyata za Evropa. Evropeyskata identichnost.Mrezha za interkulturen dialog i obrazovanie: Turtsiya-Balgariya. Narachnik za prepodavateli. Sofia: Fomat Vizhan [Николов, Ал. (2009). Идеята за Европа. Европейската идентичност. Мрежа за интеркултурен диалог и образование: Турция-България. Наръчник за преподаватели. София: Фомат Вижън].

Nikolov, Al. (2009). Natsii i natsionalizam v evropeyski kontekst.Mrezha za interkulturen dialog i obrazovanie: Turtsiya-Balgariya. Narachnik za prepodavateli. Sofia: Fomat Vizhan. [Николов, Ал. (2009). Нации и национализъм в европейски контекст. Мрежа за интеркултурен диалог и образование: Турция-България. Наръчник за преподаватели. София: Фомат Вижън].

Nikolov, Al. (2013). Etnicheska i religiozna tolerantnost i refleksiya. V: Obuchenie na uchiteli za formirane na znaniya, umeniya i kompetentnosti za rabota v interkulturna sreda. Narachnik za obuchiteli. Sofia: University Press [Николов,Ал. (2013). Етническа и религиозна толерантност и рефлексия. В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители. София: Университетско издателство].

Parizov, P. (2007). Sotsialna integratsiya na etnokulturnite obshtnosti. Blagoevgrad: University Press [Паризов, П. 2007. Социална интеграция на етнокултурните общности. Благоевград: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2009). Ponyatieto “evropeets” sred balgarskoto obshtestvo v protsesa na balgarskata evrointergratsiya. Balgarski folklor. 3 – 4, 73 – 76. [Тепавичаров, В. (2009). Понятието „европеец“ сред българското общество в процеса на българската евроинтерграция. Български фолклор. 3 – 4, 73 – 76].

Tepavicharov, V. (1995). Poselishtna traditsionna struktura na vlastta v selishtata sas smeseno naselenie. V: Vrazki na savmestimost i nesavmestimost mezhdu hristiyani i myusyulmani v Balgariya. 286 – 296. Sofiya [Тепавичаров, В. (1995). Поселищна традиционна структура на властта в селищата със смесено население. Във: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България, 286 – 296. София].

Tepavicharov, V. (2000). Mladezhkata subkultura. Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2000). Младежката субкултура. София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2013). Sotsiokulturna kompetentnost na uchitelya. V: Obuchenie na uchiteli za formirane na znaniya, umeniya i kompetentnosti za rabota v interkulturna sreda. Narachnik za uchiteli. 11 – 21. Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2013). Социокултурна компетентност на учителя. В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за учители. 11 – 21, София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2013). Etnopedagogicheski osnovaniya na pravata na etnicheskite, religioznite i kulturnite maltsinstva u nas. V: Obuchenie na uchiteli za formirane na znaniya, umeniya i kompetentnosti za rabota v interkulturna sreda. Narachnik za obuchiteli. 108 – 119. Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2013). Етнопедагогически основания на правата на етническите, религиозните и културните малцинства у нас. В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители. 108 – 119. София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2013). Etnopedagogicheski osnovaniya na pravata na etnicheskite,religioznite i kulturnite maltsinstva u nas. V: Obuchenie na uchiteli za formirane na znaniya, umeniya i kompetentnosti za rabota v interkulturna sreda. Narachnik za obuchiteli. 108 – 119. Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2013). Етнопедагогически основания на правата на етническите, религиозните и културните малцинства у нас. В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители. 108 – 119. София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2013). Etnologiyata tryabva da vleze v balgarskoto uchilishte. V: Istoriya i kultura na staroplaninskoto naselenie (po primera na obshtinite Etropole i Sungurlare) . 9 – 26, Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2013). Етнологията трябва да влезе в българското училище. В: История и култура на старопланинското население (по примера на общините Етрополе и Сунгурларе). 9 – 26, София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2013). Interkulturnoobrazovanie. V:Etnopedagogicheski model za rabota s roditeli. Uchebno pomagalo za pedagogichesko vzaimodeystvie s roditeli v mezhduetnicheska sreda. 242 – 246, Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2013). Интеркултурно образование. В: Етнопедагогически модел за работа с родители. Учебно помагало за педагогическо взаимодействие с родители в междуетническа среда. 242 – 246, София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2015). Obrazovanie i sotsialen prosperitet. V: Etnopedagogicheski model za rabota s roditeli. Uchebno pomagalo za pedagogichesko vzaimodeystvie s roditeli v mezhduetnicheska sreda, 17 – 20, Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2015). Образование и социален просперитет. В: Етнопедагогически модел за работа с родители. Учебно помагало за педагогическо взаимодействие с родители в междуетническа среда, 17 – 20, София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2015). Obrazovatelna integratsiya. V: Etnopedagogicheski model za rabota s roditeli. Uchebno pomagalo za pedagogichesko vzaimodeystvie s roditeli v mezhduetnicheska sreda. 21 – 23, Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2015). Образователна интеграция. В: Етнопедагогически модел за работа с родители. Учебно по-магало за педагогическо взаимодействие с родители в междуетническа среда. 21 – 23, София: Университетско издателство].

Tepavicharov, V. (2015). Sotsiokulturna kompetentnost na roditelya. V: Etnopedagogicheski model za rabota s roditeli. Uchebno pomagalo za pedagogichesko vzaimodeystvie s roditeli v mezhduetnicheska sreda. 93 – 96, Sofia: University Press [Тепавичаров, В. (2015). Социокултурна компетентност на родителя. В: Етнопедагогически модел за работа с родители. Учебно помагало за педагогическо взаимодействие с родители в междуетническа среда. 93 – 96, София: Университетско издателство].

Пълния текст на статията четете в сп. „Стратегии на научната и образователната политика“, кн. 6/2017 г.