Yozlem Iskrenova

“St. Paisius of Hilendar” Secondary School
Varbitsa Bulgaria
E-mail: su_varbica@abv.bg

Abstract. The text shares quite different experience, born by the childhood imagination. It emphasises on an interesting idea that arose in literature classes in 6th grade more than a year ago. Gradually, this idea became a mission and is about to establish itself as a tradition at “St. Paisius of Hilendar” secondary school. Two sixth grade classes made their own time capsule which buried it in the courtyard of the school. The text tells about the process for realizing the idea, faced difficulties and ways for overcoming them.

Keywords: literature; Gerald Durrell; idea; message; time capsule.

Всичко започна в час по литература преди повече от една година...

Имахме урок за обобщение и четяхме интересни факти за живота на Джералд Даръл – автор, чието произведение „Моето семейство и други животни“ се учи в VI клас. В рубриката „Моята библиотека и галерия“ в учебника по литература учениците прочетоха за заровената в зоологическата градина на Джърси през 1988 г. капсула на времето. В рубриката се споменава за послание на Даръл, изразяващо разбирането му за природата и отношението на човека към нея.

В този момент Стефан Стайков – ученик в VIа клас, ненадейно подхвърли, че могат и те да направят нещо подобно. Предложението на Стефан се хареса не само на неговите съученици, но и на мен.

Още следващото междучасие идеята бе споделена и с другия клас – VIб. Накрая единодушно решиха, че им предстои осъществяване на доста интересно дело – разбира се, с моя помощ.

Скоро учениците бяха изправени пред дилемата дали посланието да бъде едно общо от двата класа, или всеки да напише отделно. Спряха се на второто. Решиха да напишат писма до самите себе си, като ги започнат с изречението „Здравей порасналото ми Аз!“. Развихриха се въображения и малки ръчички писаха усърдно.

Мина повече от една година, но все още се замислям какви ли съкровени неща ще са споделили в своите писма. Колоритни личности са учениците и в двата класа – интересни са мечтите им, оригинални са коментарите, различни са възгледите към всяко нещо. Човек би разговарял с часове с тях, без да му омръзне, би спорил като с възрастни и би научил много неща дори за самия себе си...

Дълго време умувахме в какво да се съхранят писмата. Имаше най-различни предложения – малко дървено сандъче (не, то можеше да изгние след някоя друга година), найлонова торба (не, защото това е вид замърсяване на природата според тях, пък и лесно може да се загуби) и накрая се спряхме на стъклена бутилка (това определено им се хареса).

След като се намери шише с достатъчно големи размери и се написаха писмата, следваше да се поиска разрешение от ръководството на училището, за да заровим капсулата в двора на училището. Мисията – изпълнена! Помолихме и помощник-персонала за помощ при копаенето, но първата копка пожела да направи Стефан – авторът на идеята. Капсулата бе заровена на 14 юни 2019 г. Неизбежно бе възникването на въпроса „А кога ще я извадим?“. Знаех си, че скоро ще открият отговора. Не се наложи дълго да мислят. Всички единодушно приеха предложението (интересно е какво са измислили, нали?) – капсулата ще бъде изровена след шест години, на 14 май 2025 г. Ден по-късно посланията ще бъдат прочетени от самите тях на тържественото изпращане на випуска. Дотогава много неща ще се променят, но силно се надявам този ден да присъствам там и с вълнение и гордост да изслушам искрените им послания. Нека тогава сладостна носталгия обземе на всички ни сърцата.