© AI

School for Teachers

THE ANCIENT MASTERS’ARTS IN A VIRTUAL WORKSHOP

Отворен достъп

Abstract. This project significantly changed the educational process in the Stoyu Shishkov Primary School. Students participating in the project play the role of researchers who, within half a year, search for and record ancient techniques for dyeing tissues; explore how many families have dealt with weaving and tertiary; care from which plants the dyes were made of. The project started out as extracurricular activity and grew into creativity in all directions of educational and educational work.

Keywords: ancient masters; practical work; workshop; ritual; spectacle; presentation; art; creativity

Проектът „Изкуството на древните майстори във виртуална работилница“ промени видимо и значимо образователно-възпитателния процес в ОУ „Стою Шишков“. Учениците – участници в проекта, влязоха в ролята на изследователи, които в рамките на половин година издирваха и записваха старинни техники за багрене на тъкани, проучваха колко семейства са се занимавали с тъкачество и терзийство, от какви растения са се добивали боите. Учеха се да смесват цветове и нишки и да тъкат различни по големина и вид изделия. Общуването им със стари майсторки на тъкането ги обогати – направи ги по-търпеливи и любопитни, помогна им да влязат в досег с мъдростта на много трудолюбиви хора и най-вече да разберат, че красотата се постига с големи усилия и майсторство.

Това доведе до промяна в самия образователно-възпитателен процес. По химия учениците вече не стояха апатично с очи, вперени в часовниците и чакащи края на часа. Напротив, задаваха толкова нестандартни въпроси, че учителката искрено се радваше на порасналите нужди на възпитаниците си. Те искаха да знаят какъв е пламъкът, с който горят естествените тъкани, как мирише вълната и защо, какъв е химичният състав на косъма на козата и т.н.

По физика се дискутираше кои тъкани са най-устойчиви на триене, за да се поставят те като табанец на терлиците; колко трябва да е опъната основата на стана, за да не се скъса, но и за да не се отпусне. Това се изчисляваше със сложни формули.

Но най-осезателно се почувства ефектът от проекта по изобразително изкуство, история и литература. Учениците събраха интересни легенди за тъкачески родове, превърнаха се в малки етнографи и описаха занаятите в родните Родопи не само като препитание за хората, а и като количествени показатели – колко души в Търън са били през миналия век терзии, как се е отличавал животът на терзиите от бита на тъкачите и др. Всичко това донесе на тяхната учителка по история и ръководител на проекта – Мариана Чаушева, отличието „Неофит Рилски“ на МОН.

По изобразително изкуство обичайните смесвания на бои и придържането в топлия или студения спектър вече са минало. Децата създават уникални комбинации между топли и студени цветове и учейки се от старите тъкачки, рисуват изключително оригинални творби. Така се стигна и до първия спечелен международен конкурс за рисунка „България и космонавтиката“. Освен дипломите на наградените училището получи Похвален лист за оригинална интерпретация на темата и неповторимо творческо изпълнение. Това повиши самочувствието на децата и те започнаха да учат повече. Училището днес разполага с пана от естествени материали и дори от скали!

Друго голямо постижение във връзка с инициативата отчетохме по литература. Децата влязоха в досег с родопските диалекти и на учителя не се налага вече да ги запознава първоначално със спецификата на родопския говор. Сборникът с обичаи и легенди за родния край, който децата събраха по време на проучванията на занаятите, е ценно помагало по фолклор и основа за разгръщане на творчески потенциал у малките писатели. И на този фронт успехите не закъсняха. Последната награда, която получи наш ученик на националния конкурс „Орфей“, е за стихотворението „Ода за Орфей“, вдъхновено от легендите за този митичен певец и от песните, които жените са пеели, тъчейки.

Изобщо, проектът започна като извънкласна дейност, а се разгърна като творчество във всички направления на образователно-възпитателната ни работа и придоби много по-значими очертания от първоначално прогнозираните.

Year XIX, 2017/5 Archive

pp. 566 - 568 Download PDF