© AI
School for Teachers
“CHILDHOOD UNDER SOCIALISM” – RESEARCH RECONSTRUCTION IN HISTORY WORKSHOP
Abstract. The article shows the process of students’ work on a specific topic related to the recent past. The aim is acquiring additional knowledge, provoking participants to present their own observations and conclusions without being influenced by external assessments or preconceptions.
Keywords: research work, knowledge, history, socialism, analysis
Избраната тема е от периода на социализма, така нареченото „близко минало“. Мотивите за избора са свързани с наблюдения и съответните изводи в пряката работа на преподаватели по история и цивилизация. Вече повече от 20 години съвременното поколение е оставено да има повърхностни по-знания и непълни представи за този период. Учителите, по редица обективни и субективни причини, нямат възможност да навлязат в дълбочина при изучаването на българския социализъм, да доведат учениците до неговото осмисляне като етап от историческото ни развитие. Затова – и под влияние на пристрастна в оценките семейна среда – се стига до неговото отричане или възхваляване, без да се разбира идейната му и политическа същност. Поради липса на необходимото познание учениците не могат да изведат сериозни доказателствени аргументи за твърденията си, били те утвъждаващи, или отричащи.
Темата „Пътеводител в детството на социализма“ е избрана с мисълта, че тя е близка до 16 – 17-годишните ученици и така те ще могат да правят съпоставка между „вчера“ и „днес“ и на базата на собствения си житейски опит. Изучаването чрез съпреживяване има за цел да ги отведе до разбирането на идеологически принципи и политики, с което да добият една по-цялостна картина на социалистическото общество.
Водещо беше и убеждението, че поколенията, въпреки изпитанията, които поставя пред тях историческата ни еволюция със своите превратности, трябва да търсят мостовете на приемственост, разбиране и уважение помежду си. За решаването на този междупоколенчески проблем може да помогне само опознаването на близкото минало – процес, който умишлено е оставен на забрава. Отърсването от оценки на принципа „черно“ или „бяло“ може да дойде единствено след неговото задълбочено осмисляне и проумяване като време, живяно от хората и което, като всяко историческо време, съдържа в себе си многообразие от личностни съдби.
Работата по темата на проекта се прие от учителите като сериозно професионално предизвикателство. Не липсваха основателни страхове, но любопитството от проверка на възможности и качества надделя.
Групата, с която се работи, са 15 ученици от X и XI клас. В тематичния план се заложиха два модула, в които се проучиха и направиха реконструкции на соцмодели от живота на младите хора в близкото минало.
І модул: Организираният живот на пионера
ІІ модул: Комсомолът и неговата роля за възпитанието на социалистическата младеж
Във фокуса се постави разнообразна изследователска работа с цел да се открият характерни черти и модели на пионерския и комсомолския живот и съответно да се представят пред публика в рамките на двете задължителни представителни изяви по регламента на проекта.
Задачите, които се осъществиха, са в широк план:
Изучаване целите, задачите, структурата и символите на пионерската организация. Подготовка на публична изява „В страната Пионерия“, която включи възстановка на кът на отряда, възстановка на пионерски сбор, проучване на материали и изготвяне на презентация на тема „Пионерският лагер“.
Изучаване целите, задачите, структурата и символите на Димитровския комсомол.
Публична изява на тема „Младежта при социализма – в опит да се преодолее идеологическата норма“, която съдържа представяне на индивидуални или екипни проучвания под формата на презентации. Обекти на изследване бяха Комсомолът, като идеологическа институция със своите възпитателни цели и задачи; младежкият дом в Плевен в организацията на свободното време на младите хора; модата „вчера“ и донякъде „днес“; бригадирското движение – вяра или скептицизъм в системата; Димитровград – открит музей на социализма; Пеньо Пенев – поетът на бригадирското движение.
Заключително занятие, на което се проведе дискусия по казуса „Демокрацията или социализмът дават по-добри възможности за реализация на младите хора?“. В обсъждането се доказваха четири тези: при социализма системата „се грижи“ за реализацията на младите хора; социализмът те ограничава в избора; при демокрацията имаш право на избор и разнообразие; при демокрацията животът е много по-несигурен.
Осъществи се разнообразна изследователска работа:
– Проучване на литература и документи в отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека в Плевен и Центъра за работа с деца (бивш Пионерски дом).
– Събиране на информация чрез анкети от родители, бивши служители в двете казионни организации и разбира се, двете учителки ръководителки.
– Организира се много полезна и съдържателна среща с преподаватели във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – проф. Иван Еленков, доц. Даниела Колева и д-р Светла Казинарска, които също работят по тази тема.
– Беше посетен Музеят на социалистическото изкуство в София.
– С кинокритичката Геновева Димитрова се проведе разговор за филми, обект на които са проблеми и житейски съдби на младите хора при социализма.
Практическата част от работата се оказа най-любимата дейност на учениците. Изработиха се следните продукти:
– Информационно табло, което представи проекта.
– Седем презентации, отразяващи теми по модулите.
За двете представителни изяви дейностите са много: събиране на материали за онагледяване, изготвяне на проект и аранжиране на кът на отряда, изработване на сценарии за двете изяви, съставяне на текстове под формата на доклад на отрядния председател, пионерски поръчения, разучаване на стихотворения и рапорти, избор на подходяща музика за озвучаване, съставяне на анкетни листове за интервюта и самото им провеждане, разработване на план за дискусията и др.
– Структуриране и дизайнерско оформление на Дневник на проекта, подготвен за печат и издаден книжно тяло.
Обобщение и изводи
В проведена на края анкета и при редица обсъждания участниците в „работилницата“ изразиха своето мнение, дадоха своята оценка за метода на работа; за участието си в организирането на работния процес; за съвместната си работа със съученици, родители и други членове на семейството, както и с представители на институции от времето на социализма и съвременни научни институти; за полезността от придобитите умения и получените знания; за удовлетвореността от крайния резултат.
След обобщаване на изказаните мнения ръководителите имат основание да направят извода, че извършената дейност по проекта е положителна, а резултатите – многопосочни, защото:
– учениците се докосват до миналото, поставят се в ролята на изследователи, разчупват се рамките на традиционния модел на възприемане на историята от близкото минало и по-точно – темата за мястото и ролята на децата в него;
– постига се насърчаване на стремежа към лична изява на учениците и нарастване на самочувствието им, че могат да се справят самостоятелно с нетрадиционни задачи;
– от практическа гледна точка те участват във всички етапи на работния процес. Получават знания, които стават източник за самостоятелно ориентиране и придобиване на нови знания и умения. С уменията чрез готовия продукт реализират практическата полезност на знанията и изпитват творческа удовлетвореност от добре свършената работа;
– силен момент в работата се оказва и осъщественото от учениците сътрудничество с институциите, което разширява кръгозора им и уменията за комуникация. Отчита се сериозно и ангажирано отношение на родители и близки към този вид дейност.
Подобни дейности стимулират не само учениците, те дават увереност и на учителя, че новостите и нетрадиционните задачи се възприемат добре както от учениците, така и от колегите, и от родителите.
След всички часове на упорита и сериозна работа между участниците в нашата импровизирана работилница някак приятно шеговито се наложи и поздравът „Винаги готов!“.
Учениците са готови да продължат работата по този начин и по други практически насочени задачи извън учебните занятия.