© AI
School for Teachers
TO BE A TEACHER
Abstract. The article deals with the role of the teacher in the contemporary world. It shows how the author feels about her profession. Although the obstacles they face with and the social attitude and feelings, teachers have to dedicate themselves to this noble profession. The author does not lose her confidence and faith. She knows that school is still the place where everyone creates and develops their skills as well as outlines the paths of their lives. The author is happy that despite the difficulties and the burden of her profession, luckily, there are young brave people who enter the school to educate children. She knows that the more dedicated teachers are, the better and more developed a society is.
Keywords: difficulties, young brave people, teachers’ role, society
Скоро попаднах на една класация на американското списание U.S. News Money. Ставаше въпрос за престижни професии и тяхното класиране. Гимназиален учител беше на „завидното“ 40-о място сред посочените 100. Този факт обаче не ме учуди.
Често в часовете по английски език, обсъждайки определени теми с учениците, стигаме и до техните бъдещи планове и професионално развитие. За мое огромно съжаление, но не и учудване, рядко попадам на млади хора, които откриват у себе си потенциални учители. Причините? Според тях учителската професия е безперспективна и нископлатена. В този материален свят не е престижно да си учител! Ниското заплащане, огромната отговорност и стрес, влиянието на обществото като цяло – всичко това кара младите хора да не припознаят в себе си бъдещите будители. Тъжно е!
Връщам се в миналото, когато аз бях на мястото на моите ученици. В гимназията, която завърших и която беше сред най-елитните тогава, броят на младите учители беше сравнително голям – млади, амбициозни и строги преподаватели. Какво ли намираха в тази професия? И тогава учителската заплата не беше сред високите! Но тогава на учителя се гледаше с любов и уважение както от самите деца, така и от техните родители. А как е днес? Всички знаем в каква атмосфера работи съвременият учител!
Но въпреки всичко все още има млади, красиви и умни хора, които пренебрегват материалните фактори и се отдават на благородната кауза да бъдеш учител. Защото всъщност това не е професия, а призвание, което изисква изключително голяма отдаденост и много любов. Това е искрицата, която всеки добър учител носи у себе си. Да, добър учител! Добрият учител не парадира с успехите си, а се радва и страда заедно със своите деца. Той е дисциплиниран и отговорен. Тези качества изисква и от учениците си. Той се самораздава непрекъснато и безрезервно. Неговите възпитаници го обичат и уважават за това, че ги е изградил като личности и авторитети. За да бъдем такива учители, ние непрекъснато трябва да се развиваме, защото днес, когато говорим за големи технологични промени, когато класната стая е съвсем различна от тази пред моята младост, се налага всяка секунда да бъде използвана в търсене на нова информация и съвремени методи на обучение. Освен личните си качества съвременият учител трябва да трупа все нови и нови умения и компетенции, да отговаря на новите изисквания, да участва в конференции и квалификации, да подготвя уроци и тестове, да проверява и оценява и т.н.
Преди време една жена ми каза: „Че вие, учителите, от какво се оплаквате? Имате голяма ваканция, пък и работите само няколко часа на ден!“. Каквото и обяснение да се даде, това се вижда от голяма част от хората. Те не знаят за часовете, прекарани в търсене на нови и интересни материали за следващите уроци или тестове, защото всеки клас е различен по своему и често се налагат допълнителни упражнения. Ежедневно си затрупан с „домашни“ – проверка на тестове или изготвяне на следващите. А нима е само това?
Когато сме на работното си място, ние сме не само преподаватели. Много често изпълняваме и други функции – съветваме, предпазваме от евентуални „подхлъзвания“, а понякога влизаме и в ролята на медицинска сестра...
И когато се прибираш вкъщи, трудно успяваш да оставиш емоциите от изминалия ден отвън. Понякога несъзнателно пренебрегваш собствените си деца, защото съзнанието ти е заето с проблемите на някой твой ученик. Днес нашите деца живеят в свят, пълен с опасни предизвикателства и отчужденост. Често ролята на родителя отсъства или се размива някъде далеч от собственото дете.
Години наред преподавам. Започнах с огромно желание и хъс. Във времето, когато на учителя все още се гледаше с уважение и доверие. Преминах през периода, в който започнахме да осъзнаваме, че заслужаваме повече от това, което получаваме. Работя и слушам всякакви обещания, но въпреки всичко не се отказвам от своята професия, защото това е моето призвание. Радвам се, когато моите ученици успяват, влизат в университети или често заминават да учат в чужбина. Съветвам ги да се връщат в родината си, въпреки че вече самата аз не зная кое е по-добре...
Обаче връщам се към първите редове. Въпреки класациите и отношението на днешното общество към професията „учител“ не трябва да забравяме, че какъвто и пост да заемаме, ние тръгваме от семейството и училищната скамейка. Там, в училище, всеки човек придобива и трупа знания, създава ценности и гради бъдещия си път на развитие. Затова колкото по-добри и отдадени учители има, толкова по-здраво и развито обществото ни ще бъде.